Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4414 от 31.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20202/2024
Вид
Определение № 4414
Подписан
31.01.2026
В сила
31.01.2026
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4414 гр. София, 31.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110120202 по описа за 2024 година

****************, с ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление:

****************, сграда ****************, чрез упълномощен представител – адв. А. К. е предявило срещу М. М. М., с ЕГН **********, с адрес: ****************, установителни искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за следното:

Да се признае за установено, че М. М. дължи на ****************, сумата от 1909,52лв., от които: главница в размер на 1584, 67 лв., договорна лихва в размер на 324, 85 лв., дължима за периода от 31.01.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 09.09.2022г. по Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № **************** от 24.01.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът с отговор на исковата молба в срок и чрез упълномощен представител е оспорил исковете като неоснователни.

Основателно е искането ищецът да посочи по безспорен начин искането си, защото от една страна претендира вземане, възникнало по силата на договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта, с кредитен лимит от 1500 лева, съгласно представения договор, а от друга страна е посочил и сумата от 3070.93 лева - главница, както и сумата от 1761.56 лева - договорна лихва като е посочил, че това са падежирали вноски, дължими за периода 20.08.2020г. - 20.08.2021 г., доколкото съгласно представения договор, усвоените суми не се погасяват на месечни вноски, няма изготвен погасителен план, нито друго разсрочване на задължението.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание на осн. чл. 140 от ГПК, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2026г. от 15.40 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени от ищеца.

Прилага по делото ч.гр.д. № 49379/2022г. по описа на СРС.

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да посочи:

Как е формирал сумата от 3070, 93 лева - главница, както и сумата от 1761,56 лева договорна лихва като падежирали вноски, дължими за периода 20.08.2020г. - 20.08.2021 г., доколкото съгласно представения договор, усвоените суми не се погасяват на месечни вноски, няма изготвен погасителен план, нито друго разсрочване на задължението.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице ****************, която да отговори на въпросите на ищеца, поставени в исковата молба.

Определя депозит за изпълнение на експертизата в размер на 400 лв., платими от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение.

ПРОЕКТ на доклад по делото:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения от страните:

Ищецът твърди, че на 24.01.2020г. в гр. София е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ****************, между **************** в качеството на кредитор и М. М. М. в качеството на кредитополучател.

По силата на този договор е отпуснат на кредитолучателя кредитен лимит в размер на 1500 лв.

Ползваният кредит се е олихвявал с променлив лихвен процент, в размер към датата на сключване на договора, както следва: по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства - 16,9%; по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устройства - 18, 9%. Променливият годишен лихвен процент е равен на сбора от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства - 16,7% годишно по редовен дълг; референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, формиран от теглене на суми в брой на АТМ/ПОС устройства - 18,7% годишно по редовен дълг. Сочи се годишен процент на разходите към датата на отпускане на кредита, определен съгласно ЗПК в размер на 20,63% и срок на договора от датата на сключването до изтичане срока на валидност на картата, като валидността на картата е 24 месеца. Ищецът твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит, като е останало непогасено вземане в размер на 1909, 52лв., от които главница 1584, 67лв. и лихва за забава в размер на 324,85лв.

На основание сключен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.12.2021 г. и приложенията към него между ****************, с ЕИК **************** и 2

****************, с ЕИК ****************, задължението на М. М. М. произтичащо от договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № **************** от 24.01.2020г. е било изкупено от ****************. Ищецът твърди, че на осн. чл. 99 от ЗЗД до длъжникът е изпратено уведомление по пощата с обратна разписка на адреса, посочен в договора за кредит: **************** за това, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ****************. Иска се съдът да има предвид и факта, че с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава уведомлението изходящо от **************** за извършеното прехвърляне на процесиите вземания. Сочи се, че **************** е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 49379/2022г. по описа на СРС е издадена заповед за парично изпълнение, която е оспорена от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и след указания за предявяване на иск, такъв е предявен в срок.

Ответникът в отговор на исковата молба, депозиран в срок чрез пълномощник изтъква, че процесния договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта по същество представлява договор за потребителски кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и ответницата М. М. М. има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът притежава качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Договорът за кредит е търговска сделка от категорията, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП (обн. в ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) Като такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, като процесният договор за кредит е сключен на 24.01.2020г., по време на действието на приложима към процесното правоотношение и инкорпорирала нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочи се за приложимост и на разпоредбите на ЗПК /изм. ДВ бр.'59 от 29.07.2016г./ От името на ответницата, с оглед действалата към момента на сключване на договора нормативна уредба и предвид съдържанието му, се твърди нищожност на процесния договор за предоставяне на кредитен лимит. Твърди се, че в договора не е посочена каквато и да било информация, относно направените допускания за формирането на ГПР по Приложение №1 към чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Налице е неустановен механизмът за изчисляване на ГПР от 20.63%. Тъй като ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), механизмът за неговото определяне е съществен елемент от договора за потребителски кредит, като се акцентира на задължението да бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Доколкото това не е сторено, налице е неяснота какво включва ГПР по процесния договор, както и относно начина, по който ищецът заемодател е определил неговия размер на 20.63%. Ответницата счита, че допуснатото несъответствие съставлява нарушение на 3 императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което с оглед новелата на чл. 22 от ЗПК обосновава самостоятелно основание за нищожност на процесния договор.

Правна квалификация на правата и възраженията на страните: чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Кои права и обстоятелства се признават: Сключването на 24. 01. 2020г. в гр. София на договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ****************, между **************** в качеството на кредитор и М. М. М. в качеството на кредитополучател. Сключването на 15.12.2021 г. на договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) между **************** и ****************, с който на цесионера е прехвърлено и задължението на М. М., произтичащо от договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № **************** от 24.01.2020г.

Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: Всички обстоятелства, които се сочат от ищеца подлежат на доказване.

Разпределение на доказателствената тежест:

С оглед на признатите права, ищецът следва да докаже, че вземането срещу М. М. е изискуемо към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и размера на сумите по предявените искове.

Ответникът следва да представи доказателства, че е заплатил задълженията си или че не дължи, както и основанията за това.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4