Решение № 3179 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.ова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 12699 от 27.06.2024 г. постановено по гр.д. № 20221110169432 по описа на СРС, 128. състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, срещу Ц. Г. С., с адрес гр.София, ж.к.****, Г. Г. А., с адрес гр.София, ж.к.****, М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, Ж.

Т. Д., с адрес гр.София, ж.к.****, Ж. Т. Д., с адрес гр.София, ж.к.****, М. М.

Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.****, В. М. Г., с адрес гр.София, кв.****, И. К. Д., ЕГН **********, с адрес с.Лозен, Столична Община, местност Пищуница 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.**** и И. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е наследник по закон и завещание на Х. А. М., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 10.05.2000 г. и П. А. М., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 23.03.1993 г.

Със същото решение са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, срещу М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.**** и М. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.****, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответниците М.

Т. К. и М. М. Н. да заплатят на ищеца сумата от по 806.40 лв. всяка, 1 представляваща получена арендна вноска за периода от 2019 г. до 2021 г. вкл., от наследствени на страните имоти, съответстваща на дела на ищеца, ведно с лихвата върху претендираните главници, считано от 01.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. в размер на по 102.28 лв. спрямо всяка от ответниците, както и лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

С решението, и въз основа на изхода на делото, е разпределена отговорността за разноски между страните.

Срещу така постановеното решение, В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени претенциите за осъждане на ответниците М. Т. К. и М. М. Н., да заплатят на ищеца сумата от по 806,40 лв. всяка, представляваща получена арендна вноска за периода 2019 го 2021г., е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца А. М., в която се поддържа, че същото е неправилно и необосновано.

Въззивникът оспорва правния извод на съда за наличие на валидно споразумение с М. К. за разпределение на получаваните доходи от общите наследствени на страните имоти на три колена, вместо на пет. Сочи, че това извънсъдебно споразумение било „измислено“ и нямало как да обвърже осем съсобственици, а и самата К. нямала правото да го сключва, т.к. самата тя не разполагала със завещание от Х. А.. Освен това, споразумението било сключено с уговорката да не се афишират двете завещания от Х. А., която уговорка била нарушена от ответницата, което правело споразумението недействително и без правни последици. На следващо място, отбелязва, че М.

Н. не оспорвала получаването на сумите, за които по делото били представени РКО, с малката разлика, че за 2019г. рентата била получена от Е. Г., дъщеря на сестрата на М. Н., В. Г., които били наследнички на В.Т.. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове – уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата М. Н., в който са развити съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че за процесния период 2019-2021г. рентата се е деляла на три части, съобразно удостоверението за наследници. Ищецът доброволно получавал своя дял, като наследник на Г. М.. През 2022г. били представени завещания – от П. М. в полза на А. М. и от Х. М. в полза на И. К., както за 2022г. рентата била раздлелена на пет дяла. Завещание от Х. М. в полза на А.

М. до този момент на ответницата не било известно. Признава, че лично е получавала цялата рента, полагаща се за дела на наследодателката й В.Т..

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата М. Т. К., в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Правилно съдът бил приел, че не е доказано получаването на рентни вноски от ответниците в посочените размери, а и самият ищец 2 посочва в исковата молба, че е съществувало споразумение за разделянето на арендата на три дяла. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Постъпили са отговори от В. Г. и И. К., които не следва да бъдат съобразявания от съда, т.к. спрямо посочените страни в частта си, с която е признато за установено по предявените от А. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, срещу Ц. Г. С., с адрес гр.София, ж.к.****, Г. Г. А., с адрес гр.София, ж.к.****, М. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, Ж.

Т. Д., с адрес гр.София, ж.к.****, Ж. Т. Д., с адрес гр.София, ж.к.****, М. М.

Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.****, В. М. Г., с адрес гр.София, кв.****, И. К. Д., ЕГН **********, с адрес с.Лозен, Столична Община, местност Пищуница 1999, А. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.**** и И. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е наследник по закон и завещание на Х. А. М., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 10.05.2000 г. и П. А. М., ЕГН **********, б.ж. на гр.София, починал на 23.03.1993 г., решението не е било обжалвано и влязло в законна сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни правни норми.

По отношение на неговата правилност, съобразно наведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

С исковата молба ищецът поддържа, че страните са наследници на А.

М.Б., който е оставил за наследници петте си деца Г. А. М., Ц. Т. Д., В.А.Т., Х.

А. М. и П. А. М.. Сочи се, че последните двама сина на А. Б. нямат деца и др. наследници със запазена част, поради което са се разпоредили приживе с имуществото си чрез завещание в полза на ищеца. Х. М. е оставил завещание освен в полза на ищеца, и на ответника И. К..

Ищецът посочва недвижими имоти – ниви, съсобствени на страните, на основание наследство. Твърди, че същите са отдавани под наем, като още през 2002г. той постигнал споразумение с ответницата М. К. рентата да се дели на три, вместо на пет части, без страните да се позовават на завещанията, с които разполагат. Сочи, че въпреки ощетяващата за него уговорка, приел същата с желание и радост. След като през 2022г. обаче ищецът разбрал, че М. К. е представила на земеобработвателя завещанието на Х. М. в полза на И. К., 3 незабавно предприел действия по представяне на завещанията в негова полза.

Завещанието от Х. М. не било прието от замеобработвателя, т.к. не било обявено, но ищецът незабавно предприел стъпки в тази посока. Моли, след като бъде признат за наследник по закон и завещание на П. и Х. М.и, ответниците К. и Н. да бъдат осъдени да му заплатят сумата от по 806,40 лв.

/размерът уточнен с молба по делото от 23.01.2023г./, с която всяка от тях се е обогатила неоснователно, като я е получила над полагащия й се дял от рентата, съобразно квотата в съсобствеността, ведно със законната лихва за забава върху претендираните главници, считано от 01.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2022 г. в размер на по 102.28 лв. спрямо всяка от ответниците, както и лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.

Ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни.

Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна. Това е така, защото съгласно твърденията в исковата молба, страните по делото са съсобственици по наследство, като претенцията е за изплащане на полагащата се на ищеца част от получен от ответниците наем на земеделска земя /рента/.

Съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността в секи съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите или е събрал по-голям от полагащия му се дял, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Всички граждански плодове подлежат на разпределение между всички съсобственици съобразно с правата им в съсобствеността. Ето защо, коректната правна квалификация на предявените искове е чл.30, ал.3 от ЗС.

Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация се определя от съда с оглед въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но я е извел от обстоятелства, на които страната се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна 4 квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация и съответно следва да се произнесе по съществото на спора.

Независимо от посочената неправила правна квалификация по чл.59 от ЗЗД, доколкото районният съд не се е произнесъл въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, не е допуснато нарушение на диспозитивното начало, уредено в чл. 6 ГПК, поради което и първоинстанционното решение се явява допустимо и не следва да се обезсилва. По същество, районният съд е разгледал именно искове по чл.30, ал.3 от ЗС, като релевантните факти са установени по делото.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже съсобствеността, реализирания от общата вещ доход, правата на всяка от страните, съобразно наследствената квота и получените от страните суми, респ. твърдението си, че ответниците са получили повече от полагащото им се, съответни ищецът – по-малко, както и стойността на дължимото за допълване на полагащата се на ищеца част от ползите.

Няма спор между страните по първата предпоставка – същите са съсобственици на процесните девет ниви в с. Локорско по наследство, възстановени с Решение на поземлена комисия от 12.04.2000г. на наследниците на А. М.Б..

С решението по делото, съдът е достигнал до извода, че изразената с първото завещание /от 21.03.1992г., обявено на 22.03.2007г./ воля на Х. М. след неговата смърт И. Л. К. да получи в собственост цялото му имущество, е отменена от следващото завещание / от 23.11.1992г., обявено с протокол от 04.01.2023г./ - в полза на А. Г. М., и именно то е породило правното си действие. Липсват оплаквания във въззвната жалба по този въпрос, поради което следва да се приеме, че квотите в наследството между страните следва да се определят при зачитане на завещанието в полза на ищеца.

Така ищецът се явява тутуляр на 1/5 от наследството на А. Б., заедно със сестра си Ц. С. и брат си Г. А., и по 1/5 на основание завещанията в негова полза, оставени от Х. М. и П. М., ответницата М. К. се явява титуляр на 1/5 от наследството на А. Б., заедно със своите брат и сестра Ж. Д. и Ж. Д., а ответницата М. Н. – на 1/5 заедно със сестра си В. Г..