Решение № 127 от 13.10.2021, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 1033/2021
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 13.10.2021
- В сила
- 16.02.2022
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към решение № 127 от 13.10.2021 г. по а.н.д. № 1033 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се предлага Д. Л. П., ЕГН **********, живущ в ******* да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и предлага обвиняемият Д. Л. П. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание обвиняемият Д. Л. П. лично заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура Добрич.
По пренията защитникът на обвиняемия П. пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
По пренията, на даденото му право на лична защита, обвиняемият Д.П. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В следобедните часове на 24.05.2020 г. обвиняемият Д. Л. П. се намирал в гр. Добрич, в района на подлез в близост до ЖП гара „Юг“, намираща се на бул. „Добричка епопея“. Обвиняемият П. бил седнал на стъпалата на подлеза, заедно със своя познат Г. М. С. от гр. Добрич, като двамата консумирали алкохолна напитка - бира. Обвиняемият имал в себе си, в джоб на дрехата си, полиетиленово пликче с размери 4 см/4 см, в което имало наркотично вещество - марихуана под формата на суха зелена тревна маса. Освен това, в това пликче имало по-малко такова с размери 2 см/2 см, в което имало бяло кристалообразно вещество, представляващо наркотично вещество метамфетамин.
Около 14:30 часа на посочената дата покрай подлеза преминавал полицейски автомобил, в който били свидетелите Б.В. Т. и А.Н. В., полицаи при Първо РУ на МВР – Добрич, които осъществявали служебните си задължения. Преминавайки покрай подлеза, Т. и В. забелязали П. и Станков, като решили да ги проверят за притежание на забранени вещества. Полицаите отбили на пътя със служебния автомобил, слезли от него и се отправили към подлеза.
Обвиняемият П. видял приближаващите се полицейски служители, при 1 което се стреснал, извадил пликчето с наркотични вещества и го изхвърлил на земята в близост до себе си. Свидетелите Т. и В. констатирали това поведение на П. и след като установили самоличността на обвиняемия, го попитали какво е изхвърлил на земята. П. отговорил, че в пакетчето има наркотични вещества, които е закупил за своя лична употреба, като изразил готовност да предаде доброволно пликчето ведно със съдържащите се вътре наркотици.
Във връзка с това обвиняемият Д.П. бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич. Там обвиняемият доброволно предал полиетиленовите пликчета със суха зелена тревна маса и бяло кристалообразно вещество, за което бил съставен изричен протокол. След извършен полеви тест веществата реагирали съответно на марихуана и амфетамин. В протокола за доброволно предаване обвиняемият вписал, че предадените от него наркотични вещества са за негова лична употреба.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимическа експертиза № 486 от 21.07.2021 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно полиетиленово пликче, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,20 %, като в представения за анализ обект – бяло на цвят, кристално вещество, съдържащо се 1 /един/ брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче, с нетно тегло на кристалното вещество в пликчето 0,16 грама, се доказва наличие на метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин - 51,66 %.
Общата стойност на наркотичните вещества е 24,64 /двадесет и четири лева и шестдесет и четири/ лева, съгласно протокол за оценка на наркотични вещества.
Марихуаната и метамфетаминът са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
С писмо с Рег. № 697600-7218/06.08.2021 г. на Първо РУ на МВР – Добрич остатъкът от наркотичните вещества – марихуана и амфетамин е бил предаден за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП”.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Д. Л. П. под формата на признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 2
371/2020 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства:
Протокол за разпит на обвиняемия Д. Л. П. от 25.05.2020 г.; Протокол за разпит на обвиняемия Д. Л. П. от 16.08.2021 г.; Справка за съдимост на Д. Л.
П.; Справка от УИС от 26.05.2020 г.; Характеристични данни на Д. Л. П. от 28.05.2020 г.; Протокол за разпит на свидетеля Г. М. С.; Протокол за разпит на свидетеля Б.В. Т.; Протокол за разпит на свидетеля А.Н. В.; Протокол № 486/21.07.2021 г. за извършена физикохимична експертиза; Протокол за оценка на наркотични вещества от 05.08.2021 г.; Протокол за доброволно предаване от 24.05.2020 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Д. Л. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 24.05.2020 г. в град Добрич, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества –марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 9,20%, на стойност 20,64 лева и метамфетамин с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 51,66%, на стойност 4,00 лева, като общата стойност на държаните наркотични вещества е 24,64 лева /двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обвиняемият Д. Л. П. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие /съхранение в своя дреха /, което обективира принадлежността на вещите.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената Физикохимическа експертиза № 486 от 21.07.2021 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Варна, представената за изследване суха, зелена на цвят растителна маса, съдържаща се в 1 /един/ брой прозрачно полиетиленово пликче, представлява части от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/, с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 9,20 %, като в представения за анализ обект – бяло на цвят, кристално вещество, съдържащо се 1 /един/ брой прозрачно, самозалепващо полиетиленово пликче, с нетно тегло на кристалното вещество в пликчето 0,16 грама, се доказва наличие на метамфетамин, със съдържание на активен компонент метамфетамин - 51,66 %
3
Безспорно е и, че марихуаната и метамфетаминът са поставени под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.
3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.
Съдът намира, че деянието, извършено от обвиняемия Д. Л. П. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че марихуаната и метамфетаминът са едни от най-леките наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, тяхната стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Д.П., по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно.
Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотични вещества – метамфетамин с нетно тегло 0,16 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин – 51,66%, на стойност 4,00 лева и марихуана /индийски коноп, канабис/ с нетно тегло 3,44 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 9,20%, на стойност 20,64 лева.
Наред с това, следва да се отбележи, че оценката на наркотичните вещества по реда на приложение № 2 към ПМС № 23/1998 г. отразява изцяло фиктивна цена, явяваща се пет пъти по-ниска от съществуващия нерегламентиран пазар, респективно от цената, заплатена от обвиняемия.
Количеството и стойността на наркотичните вещества обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за 4 малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.
В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаните от обвиняемия наркотични вещества, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, реализирано в присъствието на друго лице, не е по-ниска от обикновените случаи.
Приемайки обществената опасност за функция на ценността на защитения обект – в случая живота и здравето на гражданите, респективно на степента, в която тези блага са поставени в опасност, поради изложените погоре обстоятелства и съображения, съдът намира, че процесната проява притежава достатъчен потенциал за оказване на негативно въздействие, дори само поради факта, че е могла да стане достояние на неопределен кръг лица, да възбуди нездрав интерес в околните или да създаде погрешни представи за естеството на приема на наркотични вещества. Именно поради това хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.