Решение № 8 от 04.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 263553 от 29.12.2022г., постановено по гр. д. № 1047/2021г. СГС, І ГО, 17 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Ж. А. Ш., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 80 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.12.2018г., ведно със законната лихва от 19.05.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 110 000 лв.; както и да заплати сумата от 3 217,55 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 12.12.2018г., ведно със законната лихва от 19.05.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 3 217,55 лв. до пълния предявен размер от 6 166,65 лв. С решението СГС, І ГО, 17 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 3 328,71 лв. – разноски за ДТ и 290,91 лв. депозит за експертиза по делото. С решението СГС, І ГО, 17 състав е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адв. А. Б., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 7 060,14 лв. С решението СГС, І ГО, 17 състав е осъдил Ж. А. Ш. да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 446,25 лв. – разноски за производството.

1

Срещу решението в осъдителните части, с които ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД е осъдено да заплати на ищцата разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над сумата от 1 608,88 лв. до присъдените 3 217,55 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с оглед на събраните по делото доказателства. В жалбата се поддържа твърдение, че първостепенният съд правилно е определил размера на действително претърпените неимуществени вреди. Излага се становище, че присъдената сума в размер на 80 000 лв. кореспондира напълно с претърпените увреждания, с принципа на справедливостта, със социално-икономическата обстановка в страната, както и на установената съдебна практика. На следващо място се сочи, че правилно и съобразно събраните в производството доказателства, съдът е приел, че претърпените от ищцата имуществени вреди се равняват на сума в размер на 3 217.75 лв. Релевира се възражение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа се становище, че в обжалвания акт, съдът неправилно е оставил без уважение доказаното възражение на ответното дружество за наличие на съпричиняване от страна на ищцата. Излага се довод, че от събраните по делото доказателства е било безспорно доказано, че ищцата в нарушение на разпоредбите на § 6 от ЗДвП се е движила извън платното за движение, извършила е нарушение на разпоредбите чл.15 от ЗДвП, тъй като е управлявала лекия автомобил в обособената на пътното платно „бус-лента“, нарушила е и разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като е управлявала автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като е пренебрегнала състоянието на пътната настилка, интензивността на движението, като по този начин се е лишила от възможността да се предпази от настъпване на вреди. Поради това се релевира оплакване, че пострадалото лице е допринесло със собствените си действия в голяма степен за получените травматични увреждания. Излага се становище, че приносът на ищцата е не по-малко от 50%, поради което и след отчитане на този процент съпричиняване се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да приеме, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000 лв., съответно на претърпените от ищцата имуществени вреди възлиза на сумата от 1 608,88 лв. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски във въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата - Ж. А. Ш., чрез пълномощниците си, е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа подадената въззивна жалба. Ответникът по жалбата изразява становище, с което оспорва жалбата и поддържа подадения отговор.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху двете главници до окончателното им изплащане. При предявени искове с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 17 състав е уважил частично предявените искове. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП имуществени вреди е уважен до размер на сумата от 1 608.88 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2020г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо. В т.ч. със сила на присъдено нещо са установени всички елементи на непозволеното увреждане - деяние, неговата противоправност и вината на дееца - водачът на лек автомобил „КИА“ - Г. Д. Г., който е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП. С оглед изложеното, въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

3

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответника, които се свеждат единствено до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД въззивният състав намира следното:

Въз основа на събраните писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 12.12.2018 г., материалите от досъдебното производство по пр.пр. № 51922/2018г. по описа на СРП, фотоалбум, свидетелските показания на водач-очевидец на произшествието /К. Г./ е изготвено заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/. От техническата част на комплексната експертиза се установява, че мястото на ПТП е на бул. „България“, в района на кръстовището с ул. „Нишава“; платното за движение е еднопосочно, с „бус лента“ в дясната си част и 2 съседни пътни ленти вляво, разделени с маркировка М3, единична прекъсната линия. Вещото лице определя следния механизъм на ПТП: на 12.12.2018 г. около 20.00 часа по бул. „България“ с посока от пл. „Ручей“ към бул. „Гоце Делчев“ в средната пътна лента се е движил л.а. „Киа“, управляван от Г. Д. Г., с неустановена скорост. При приближаване на кръстовището с ул. „Нишава“ водачът намалил скоростта до 30-35 км/ч, готвейки се да завие надясно. В същото време и в същата посока в най-дясна пътна лента, предназначена за автобуси, по-назад от него, се е движил л.а. „Мерцедес“, управляван от Ж. А. Ш. със скорост около 80 км/ч.

Непосредствено преди кръстовището Г. предприел завиване надясно, за да навлезе в ул. „Нишава“. В този момент л.а. „Мерцедес“ се е намирал на 26.5 м преди мястото на удара, при опасна зона 64 м, като водачът Ш. не е имала възможност да спре и да предотврати удара. Поради по-високата скорост, с която Ш. е управлявала л.а. „Мерцедес“ тя е достигнала до л.а. „Киа“ и го ударила с левия ъгъл на предна броня в предно дясно колело. Лявото огледало на л.а. „Мерцедес“ се е ударило в дясното огледало на л.а. „Киа“.

Лекият автомобил „Мерцедес“ е изпреварил л.а. „Киа“, след което се е качил на разпределителен трапецовиден остров и се ударил челно в електрическия стълб, със скорост около 50 км/ч. Според вещото лице, отстоянието на л.а.

„Мерцедес“ от мястото на удара е било 26.5 м, което е по-малко от опасната му зона на спиране - 64 м. Посочил е, че ако водачът на л.а. „Киа“ Г. не е подал предварително десен мигач, водачът на л.а. „Мерцедес“ Ш. не е имала възможност да спре и да предотврати удара. При предварително подаден мигач, л.а. „Мерцедес“ е могъл да се съобрази с приближаващия автомобил и да предотврати произшествието, предвид разстоянието от мястото на удара 71 м. Автоекспертът е допълнил, че водачът Г., както в момента, в който е предприел маневра завой надясно, така и преди това, е имал възможност да види в дясно огледало на л.а. „Киа“ застигащия го в дясна пътна лента л.а.

„Мерцедес“ и да намали скоростта си, за да го пропусне, а при необходимост - и да спре. Вещото лице е категорично, че по време на ПТП е имало обособена „бус лента“, като същата е била ясно видима. Позовава се както на описанието в протокола за оглед, така и на първата снимка от фотоалбума към същия. Отговорило е, че „бус лентата“ започва от площад „Ручей“ и се 4 прекъсва само в зоната на кръстовището с ул. „Нишава“ и веднага след кръстовището тази лента продължава да е „бус лента“.

В о.с.з., проведено на 08.07.2022г., вещото лице-автоексперт поддържа, че дори и да се приеме твърдението на ищцовата страна, че към датата на ПТП е имало временна организация, то тази „бус лента“ се трансформира в лента за десен завой и излага становище, че по делото не са налице данни водачът на л.а. „Мерцедес“ да е имал намерение да извърши десен завой.

С оглед твърдението на ищцовата страна, че към датата на ПТП е имало временна маркировка, която дерогира постоянната маркировка от Столична община е поискана информация. В писмо-отговор на запитване /изх. рег. № СОА22-ГР94-2986-{5}/31…./ е посочено, че към 12.12.2018г. всички строително-монтажни работи на бул. „България“ са били приключили и приети с Констативен протокол от 30.11.2018г., като е била изпълнена постоянната организация за движение по проект и същата е била приета с Протокол от 07.09.2018г. Видно от писмо-отговор /изх. рег. №СОА22-ДИ114485-{3}/21…./ представител на СО сочи, че към датата на ПТП е била налице хоризонтална – „бус лента“ в жълт цвят и вертикална сигнализация, а именно пътен знак Г13 - „пътна лента или платно за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“. Относно наличието на „бус лента“, към датата на процесното ПТП, свидетелства и свидетелката К. Г.. Наличието на „бус лента“ се установява и от протокола за оглед на местопроизшествието /скица към същия/.