Решение № 67 от 21.05.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Разград, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана жалба от И. И. И., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20249120401103 и изпълнително дело № 20259120400793, двете по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 912 и район на действие ОС – Разград, срещу постановление за разноски изх. № 4217/13.03.2026 г. по първото изпълнително дело и срещу постановление за разноски изх. № 4215/13.03.2026 г. по второто изпълнително дело, с които са изчислени разноските по всяко от изпълнителните дела и таксите по тарифата на ЗЧСИ.

На първо място жалбоподателят атакува постановление за разноски изх. № 4217/13.03.2026 г. по изп. дело № 20249120401103 по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 912 и район на действие ОС – Разград, в частта му, с която е определен размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На следващо място се атакува постановление за разноски изх. № 4215/13.03.2026 г. по изп. дело № 20259120400793 по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 912 и район на действие ОС – Разград, в частта му, с която е определен размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за размера на приетия размер на адвокатско възнаграждение – 500 лева, както и за прекомерност на включено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за процесуално представителство пред ВКС.

Жалбоподателят твърди, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи само при реално събрано вземане в резултат на извършени принудителни изпълнителни действия, каквито по изп. дело № 20249120401103 по описа на ЧСИ Г. С. не били извършвани. Излага съображения, че всички суми по изпълнителното дело са били внесени доброволно от трето лице, без да са се налагали каквито и да е изпълнителни действия. С оглед на това намира, че липсва правно основание за начисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че във връзка със същото изпълнително дело било налице 1 влязло в сила решение на ОС – Разград, с което част от начислените от съдебния изпълнител такси били отменени като незаконосъобразни, но същият не се е съобразил със задължителната сила на съдебния акт и заобикаляйки закона отново в атакуваното постановление за разноски е начислил сходни по характер и размер разноски, включително и такса по ТТРЗЧСИ, както и адвокатски възнаграждения.

На следващо място жалбоподателят оспорва като недължимо и прекомерно включеното в ПДИ по изп. дело № 20259120400793 на ЧСИ Г. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за процесуално представителство пред ВКС, доколкото не било проведено съдебно заседание, не са били извършвани процесуални действия, не било осъществено реално процесуално представителство и обжалваният акт не бил допуснат до касационно обжалване. Оспорва се и включеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за изготвяне на молба по изпълнително дело № 20259120400793 по описа на ЧСИ Г. С.. Твърди, че неправомерното включване на адвокатските възнаграждения води до изкуствено завишаване на материалния интерес, а от там и до неправилно определяне на дължимите такси и разноски, възложени в тежест на длъжника.

Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваните постановления за разноски да бъдат отменени, алтернативно да бъдат изменени, като се изключи начислената такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ, да се изключат или намалят адвокатските възнаграждения като недължими или прекомерни или да бъде задължен съдебният изпълнител да извърши корекция на сметките по изпълнителното дело и да отстрани незаконосъобразно начислените суми.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя по делото.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи при всички случаи, след като за вземането е образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, без да е от значение по какъв начин е извършено погасяването на дълга – чрез принудителни способи или чрез плащане от страна на длъжника или трето лице по делото или директно при взискателя. Сочи, че по изпълнително дело № 20249120401103 са наложени множество обезпечителни мерки, включително и възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжника. Взискателят е поискал насочване на изпълнението срещу възбранените недвижими имоти, но доколкото задължението е било погасено, принудителното изпълнение към тях не е реализирано.

Съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, в частта й относно оспорения размер на присъденото в изпълнителен лист, издаден на 26.06.2025 г. от РС – Разград въз основа на решение по гр.д. № 1758/2023 г. по описа на РС – Разград, приложен по изпълнително дело № 20259120400793, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за процесуално представителство пред ВКС, доколкото е обвързан с пределите на изпълнителния лист и не може да откаже да събира посочените в него суми.

Излагат се съображения, че жалбата срещу размера на приетото за събиране в изпълнителното дело № 20259120400793 адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е просрочена, доколкото същото е предявено за събиране на длъжника с връчване на поканата за доброволно изпълнение изх. № 18214/09.10.2025 г. Същата е връчена на длъжника на 31.10.2025 година, като в първата си жалба вх. № 31381/04.11.2025 г. длъжникът не е оспорил размера на адвокатското възнаграждение, а само размера на таксите по ТТРЗЧСИ, поради което намира за преклудирано правото му на жалба в тази част.

За неоснователно намира и оспорването на жалбоподателя за размера на начислените такси, подробно описани в постановление за разноски изх. № 4215/13.06.2026 г. по изпълнително дело № 20259120400793. Счита, че в жалбата не са изложени каквито и да са основания за недължимост на посочените такси. Излага съображения, че включването в материалния интерес на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело при 2 определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е правилно, доколкото в забележка 4 към същата точка, в размера на паричното вземане не се включват единствено авансовите такси. Счита, че при определяне на сумата, върху която се определя размерът на пропорционалната такса, се включват сумите, посочени в изпълнителния лист и приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане в една част, а в останалата част да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действия на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима.

В тази насока следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование.

По същество жалбата е частично основателна.

Първото по ред изпълнително дело № 20249120401103 на ЧСИ Г. С., рег. № 912 и район на действие ОС - Разград е образувано по молба на И.М.Т., подадена чрез адв. А.Г. от АКРусе, въз основа на изпълнителен лист № 60/14.10.2024 г., издаден от Районен съд - Разград, съгласно който жалбоподателката И. И. И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на взискателя сумата от 15 050 лева /петнадесет хиляди и петдесет лева/, представляваща платена без основание сума по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, формирана като сбор от четири извършени банкови трансакции на дати 18.03.2019г., 14.03.2019 г., 27.12.2018 г. и 10.12.2018 г. по банкови сметки на страните в Уникредит Булбанк АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното й заплащане, както и законната мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 30.01.2023 г. до 12.10.2023 г. в размер на 1295,99 лева /хиляда двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки/ по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въз основа на невлязло в сила осъдително Решение № 180/04.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 287/2024 г. по описа на ОС – Разград.

По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г., по който взискателят И.М.Т. е заплатил в брой сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, дължимо на адв. А.Г. от АК - Русе. Съгласно договора възнаграждението на адвоката е определено глобално в размер на 1000 лева за образуване и водене на изпълнителното дело срещу И. И.

И..

С разпореждане за образуване на изпълнително дело и присъждане на разноски от 31.10.2024 г. на ЧСИ Г. С. сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело, начислени са и други такси по т.1, т. 2, т. 5 и т. 31 от ТТЗЧСИ.

След образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е извършил необходимите справки за проучване имуществото на длъжника и върху установеното такова са наложени обезпечителни мерки запори и възбрани. На основание чл. 191 от ДОПК от страна на НАП е представено Удостоверение с изх. № 170372404642193/01.11.2024 г., съгласно което длъжникът има публични задължения в размер на 113,53 лева, като същите 3 са присъединени за събиране по изпълнителното дело.

Покана за доброволно изпълнение изх. № 24043/09.12.2024 г. е връчена на длъжника на 18.12.2024 г., като в срока по чл. 428, ал. 1 от ГПК не е извършено плащане от негова страна.

Взискателят е поискал насочване на изпълнението към възбранените недвижими имоти, собственост на длъжника. Насрочен е опис, като призовката за същия не е била връчена на длъжника. Впоследствие по молба на длъжника и в изпълнение на определение № 2667/27.05.2025 г., постановено по к.гр.д. № 712/2025 г. по описа на ВКС, изпълнителното дело е било спряно.

След приключване на производството пред ВКС, взискателят с молба от 06.08.2025 г. е поискал възобновяване на изпълнителното дело. Със същата молба взискателят е поискал налагане на запор върху внесената като обезпечение в полза на длъжника пред ВКС парична гаранция. С оглед на това изпълнителното дело е било възобновено и е бил наложен запор върху внесената в полза на длъжника парична гаранция по сметка на ВКС.

В резултат на наложените запори върху банковите сметки на длъжника на 15.01.2025 година е постъпила сума в размер на 370 лева, която е била разпределена и съответно са били начислени дължимите такси.

С молба вх. № 24475/02.09.2025 г. трето по изпълнителното дело лице – К.Р.К., в качеството си на вносител на гаранцията е предоставила писмо до ВКС, с което е поискала превода на последната да се извърши по сметка на съдебния изпълнител по ИД 20249120401103.

С преводно нареждане от 09.09.2025 година трето по изпълнителното дело лице – К.Р.К е заплатила по сметка на съдебния изпълнител за покриване задълженията на длъжника сумата от 7100 лева.

С постъпилите по изпълнителното дело суми от 370.00 лв. на 15.01.2025г. от запор на банковата сметка на длъжника, 7100.00 лв. на 09.09.2025 г., внесени от К.Р.К. като трето лице и 16 345.99 лв. на 16.09.2025 г. преведени от ВКС, задължението по изпълнителното дело е погасено и същото е приключено като свършено. Съобщение изх. № 16750/17.09.2025 г., ведно с Постановление за прекратяване на изпълнителното дело е връчено на длъжника И.