Решение № 115 от 27.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Шумен, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. в присъствието на прокурора Л. М. Г. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200516 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Е. А. А., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №626/2025 год. по описа на РУ-Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с деянието не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който моли съда на нарушителя да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона.

Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на минималния, предвиден в закона размер.

От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство №626/2025 год. по описа на РУ-Шумен/, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност 1 се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият Е. А. А. живеел постоянно във Федерална Република Германия. На 22.04.2025 год. А. се намирал в Република България, като решил да подмени издаденото му в Република Турция свидетелство за управление на МПС с българско такова. За целта отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр.Шумен, за да подаде необходимите за целта документи, въпреки, че съзнавал, че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в Германия. Предвид разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща, че „свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде ново българско свидетелство за управление на МПС.

Така на 22.04.2025 год. обвиняемият подал декларация на гише в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно – удостоверил обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз. Тъй като А. не владеел добре български език, заедно с него бил негов познат, който попълнил текста в декларацията, която била предоставена от служителката в сектор Пътна полиция, като посочил за адрес, на който живее лицето адрес в Република България, а именно – **************. Посочената декларация А. подписал лично и я подал заедно със заявлението за издаване на българско СУМПС. Същите били приети и обработени от свидетелката Й.Д.М. – служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен.

След приемане на документите била извършена проверка, при която било установено, че обвиняемият Е. А. А. има адресна регистрация във Федерална Република Германия.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК доказателства.

За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол №163/24.07.2025 год., която дава заключение, че подписът, положен срещу „подпис“ в Декларация от 22.04.2025 год., подадена в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Шумен е положен от Е. А. А., с ЕГН**********, а ръкописните текстове в оригиналът на същата декларация не са изписани от Е. А. А., с ЕГН**********.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му, че обвиняемият Е. А. А., с ЕГН********** на 22.04.2025 год. в гр.Шумен е потвърдил неистина в писмена декларация по силата на чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП и я подал 2 пред орган на власт, за да удостовери истинността на някой обстоятелства, а именно – за удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.313, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Предвид правната уредба в Република България и по-конкретно съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация.“ Съгласно разпоредбата на §6, т.46 от ЗР на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.

Следването в университет или друго учебно заведение не се смята за обичайно пребиваване.

Посоченият текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006 год. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл.12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата на ЗДвП и представена пред орган на властта – ОД на МВР-Шумен. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на неверни обстоятелства.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял настъпването на тези противообществени последици. Независимо от обстоятелството, че лицето не е владеело добре български език, същият е български гражданин, който е бил придружаван от лице, владеещо добре български език, което е попълнило текста в декларацията и което се е намирало там, за да оказва на обвиняемия съдействие при превода и попълването на документите.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда 3 наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева;

-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;

-с деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон и която е послужила за издаване на официални документи за самоличност – СУМПС.

Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало, като по делото липсват данни за налагани на лицето административни наказания, както и за други висящи производства. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че след извършване на деянието обвиняемият е напуснал пределите на Република България, което е станало причина за неговото издирване в хода на наказателното производство.

Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства в размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 515 евро ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция.

В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното производство разноски за вещо лице в размер на 68.88 евро /с равностойност 134.71 лева/.

На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски за преводач следва да останат за сметка на органа който ги е направил – ОД на МВР-Шумен.

Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА Е. А. А., с ЕГН**********, роден на ****** год. в гр.Шумен, български гражданин, с основно образование, разведен, неосъждан, работещ за виновен в това, че на 22.04.2025 год. в гр.Шумен потвърдил неистина в писмена декларация /Декларация от 22.04.2025 год./ по чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, а именно, че е установил обичайното си местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на ЗДвП и я подал пред орган на власт за да удостовери истинността на някой обстоятелства, а именно – за удостоверяване на обстоятелството, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА

ОТ

НАКАЗАТЕЛНА

ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА

4

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 515 евро /петстотин и петнадесет евро/.

На основание чл.189, ал.3 от НК осъждаЕ. А. А., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 68.88 евро /шестдесет и осем евро и осемдесет и осем евро цента/ с равностойност 134.71 лева и 2.56 евро /две евро и петдесет и шест евро цента/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 68.88 евро следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Шумен, а сумата от 2.56 евро - по сметка на ШРС.

На основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски за преводач следва да останат за сметка на органа който ги е направил – ОД на МВР-Шумен.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5