Решение № 25 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330117746 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 73, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на Министерството на правосъдието да заплати на Б. Н. парична сума от 8310 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от дискриминационно третиране.

Ищецът Б. Н. твърди, че за периода от .............. заемал длъжността С... е....(с.... в . с основна месечна заплата за периода от назначаването му до .........., а от посочената дата до прекратяването на трудовото му правоотношение – 1129 лева. В ............ обаче съществувала и длъжността И........С...... работата по която била с еднакъв характер спрямо тази, заемана от ищеца. Единствената формална разлика в двете категории полагащи труд била основанието за назначаването им - И....С......... се назначавал от Министъра на правосъдието и за него се прилагал ЗМВР по силата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, а С..... е.... (с..............) се назначавал по реда на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и за него се прилагал ЗДСл по силата на чл. 19, ал. 3 от ЗИНЗС. Възнаграждението на И..../С........ обаче било значително по-високо. Тази разлика съставлявала неравно дискриминационно третиране между ищеца и назначените на упоменатата в предходното изречение длъжност. Формалната разлика в длъжностите не обосновавала обективно нужда от различно третиране на двете категории служители от гледна точка на възнаграждението им. Касаело се до дискриминация от ответника по признак „обществено положение“. От нея за ищеца произтекли имуществени вреди – той бил лишен от това да получи равностойно с полагащите еднакъв с него труд в Министерство на правосъдието негови колеги. Обезщетението се съизмерявало с разликата във възнагражденията на двете длъжности, включително допълнителните такива – за храна, за облекло, за прослужено време, за работа в йонизиращи лъчения (видеодисплеи), както и с неполучената равностойност на лични предпазни средства – очила, и левовата 1 равностойност на по-голямата продължителност редовен годишен отпуск на еднаквата длъжност. Иска от съда да му присъди така изчисленото обезщетение. Доколкото се касаело за вреди от деликт, претендира мораторна лихва от датата на назначаването си – 02.04.2018 г., до окончателно изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Министерство на правосъдието е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че ищецът бил служител по ЗДСл и поради това не могли да му се начисляват допълнителни възнаграждения. Не оспорва наличието на разлика във възнагражденията на сочените от ищеца категории служители. Счита обаче, че длъжностите С...е.....(с......... и И........./С....... не били еднакви, поради което не било налице нарушение на чл. 14 от Закона за защита от дискриминацията спрямо ищеца. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

В открито заседание по делото съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск на основание чл. 214 от ГПК до сума от 21265,07 лева.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Твърденията на страните напълно съвпадат по отношение на обстоятелствата, че за периода от ..... ищецът Б. Н........... е заемал длъжност С.... е...... (с..........) по назначение със заповед на Министъра на правосъдието, както и че при назначаването му е била определена основна заплата в размер на 1026 лева, която със заповед от ........... е увеличена на 1129 лева.

Тези обстоятелства документално се установяват от представените заповед за назначаване, служебна книжка и заповед за увеличаване на основна месечна заплата. От заповед № ............ се установява, че основаното възнаграждение на Б. Н. е увеличено на 1152 лева.

Не е спорно по делото, че възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност се различава от това за длъжностите И..........С....., като за периода от ........... до момента на прекратяване на правоотношението между МП и ищеца последното е било по-високо. Това се потвърждава от представените по делото таблици за заплати за съответните длъжности и вътрешни правила за работната заплата.

Спорът по фактите се концентрира върху въпроса, дали работата, осъществявана на длъжността, заемана от ищеца - С.....е...... (с...........), и на съответна длъжност И........../С........., съставлява по характер еднакъв труд. Съдебната практика константно приема, че „еднакъв“ е онзи труд, който се полага от различни лица, но с една и съща по качество работна сила (квалификация, умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т. н.), като следва да се държи сметка за характера на извършваната работа, описан в длъжностната характеристика, а не за наименованието на длъжността – така напр. решение № ............ на ВАС по адм. д. № 910/2021 г., V о., докладчик председателят М.... М...........

От представените от ищеца длъжностни характеристики за сравняваните длъжности се установява, че областите на дейност при тях напълно съвпадат – касае се до служители, които извършват финансово-счетоводно отчитане на .......... Преките задължения на двете категории служители напълно се припокриват, не само съдържателно и като словесно изражение. Работата и при двете групи длъжности се възлага от едни и същи лица, съгласува се с едно и също лице, и се отчита пред едни и същи лига. Изискванията за заемане на длъжността са без съществени разлики – единствената разлика произтича от това, че за длъжността С... е..........(с..........) не се предвижда разграничение по степени в съответствие с продължителността на професионалния стаж, а за длъжностите И............/С......... се предвижда такова, респ. различните степени инспектори според продължителността на професионалния си опит се полагат труд на степени VII-IV (този въпрос ще бъде разгледан и 2 по-долу при обсъждане на размера на иска). Личностните качества, които едно лице следва да притежава, за да заеме коя да е от сравняваните длъжности, не показват съществени различия. Доколкото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността С.....е.....(с.........) в ...........то явно е, че той към момента на назначаването си е отговарял на всички изисквания за заемането й. По делото не е установено противното, нито е установено полаганият от него труд да е качествено различен, т.е. нееднакъв с този на някои от лицата, заемащи длъжности И......... С...../С........... Изложеното води до извод, че докато е полагал труд на длъжност С..... е.........(с..........., ищецът Б. Н. е полагал еднакъв труд с полагания измежду последните.

Изводът за липса на качествени разлики в полагания труд се потвърждава и от показанията на .......... П. Х., които съдът кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото – тя сочи, че при отсъствие на г.... с............. за когото се прилагал ЗМВР, Б. Н. го е замествал и е изпълнявал функциите му в пълен обем. По почин на ищеца е разпитан и друг с..........– Д. И., който обаче изнася данни за ирелевантни обстоятелства, поради което съдът не кредитира показанията му.

По делото се спори и относно начина на определяне на размера на иска. Според ищеца вредите му се съизмеряват с разликите във възнагражденията между заеманата от него и еднаквата по характер с нея, като следва да се приеме, че с увеличаване на прослуженото време на г-н Н........ положението му е еквивалентно с това на по-високите по ранг степени и....-с..........., което се отразява на размера на основното възнаграждение.

Според ответника не следва да се съобразява такова „преназначаване“ в повисокоплатена степен, защото то не зависи само от прослуженото време, а и от други обстоятелства.

По въпроса за размера на иска са назначени и изготвени две счетоводни експертизи – първата от вещото лице Б. В., а втората – от вещото лице Р. Г.. Отделно от това, в подкрепа на тезата си ответникът е представил заповед №..........., от която се установява, че преназначаването в по-горна степен на длъжността „И...........“ се извършва след най-малко една прослужена година в по-ниската степен. Следователно, ако едно лице няма прослужена година в най-ниската степен, то следва да се назначи първоначално на нея. Използваният термин „преназначаване“ означава, че преминаването на едно лице на по-висока степен не става автоматично с изтичане на определен времеви период или изпълнението на някакво друго обективно условие, а следва да се извърши преценка и да се издаде нарочен акт на съответния орган, упражняващ кадровата политика в мястото..............

При тези положения, следва да се приеме, че професионалният статус на ищеца е сравним с този на и....-с......... от най-ниската степен – VII. Това е така, понеже до назначаването си той не е заемал тази длъжност, а предвид изложеното по-горе, не може да се приеме, че след като е навършил минималния стаж за евентуално преназначаване в повисока степен, той автоматично би получил по-висока степен само поради изтичането на съответен времеви период.

Въз основа на така приетото, съдът намира, че меродавно за определяне на размера на иска е заключението, дадено от с..........Б. В.. Той е направил своите изчисления като е взел за изходна база счетената от съда за правилна такава, респ. е изпълнил съобразно специалността си в пълнота поставените задачи. Вещото лице Г., макар да е отговорила пълно и компетентно на поставените й въпроси, е представила заключението си при база възнаграждение на длъжности, които не са сравними със заеманата от ищеца и поради това съдът не основава изводите си за фактите на нейното заключение. Така, видно от заключението на в.л. В. общият размер на обезщетението, представл яващ сбор от посочените от вещото лице компоненти възлиза на 10 877 лева.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от Закона за защита от дискриминацията 3 работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Правилото възпроизвежда общата забрана за защита от дискриминация при осъществяване на правото на труд, установена в чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Общото между всички тези актове, които са част от вътрешното право на Р .... Б ............. е че те допускат различно третиране в идентични или сходни случаи само при наличие на достатъчно сериозна причина, цел (защита на държавната сигурност, обществения ред, защита на по-слаб социално индивид и пр.), но винаги следва да се държи сметка, че различното третиране следва да е законоустановено и пропорционално на целта; като подчертават, че тези причини никога не могат да бъдат основани на т.нар. „дискриминационни признаци“ – пол, раса, политически убеждения, сексуална ориентация и др. Следователно, ако различното третиране в сходни случаи е основано на някой от тези признаци, то се касае за флагрантно нарушение на принципа за забрана на дискриминацията и за установяването му не е нужно по-нататъшно изследване; ако обаче се констатира различно третиране в сходни случаи, които prima facie не е основано на изрично посочен дискриминационен признак, то въпросът налице ли е нарушение на посочения принцип подлежи на изследване в светлината на казаните по-горе общи правила, изведени от практиката на ЕКПЧ и СЕС.

По делото безспорно се установява неблагоприятно третиране на ищеца спрямо служителите, заемащи длъжност И.... С...../С.......... при положение че същите полагат еднакъв е него труд, те получават по-високо основно месечно възнаграждение, както и редица допълнителни такива и други парични компенсации, които г-н Н. не получава.