Определение № 232 от 29.07.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Варна , 29.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20213001000425 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД - гр. Варна, ЕИК *, подадена чрез адв. А.Т. от САК, срещу протоколно определение от 04.06.2021г., постановено по т. д. № 1196/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 1719/2021г. по описа на АССГ.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „УП България 6“ ЕООД – гр. София, не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във 1 връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове на „УП България 6“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за суми, претендирана като незаплатена цена на произведена и доставена електрическа енергия за месеците октомври, ноември и декември 2017г. от ВяЕЦ, собственост на ищеца, за нетно специфично производство над 2 000 Квтч по приложими преференциални цени.

С обжалваното определение от съдебно заседание на 04.06.2021г. първоинстанционният съд е спрял, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по адм. дело № 1719/21г. по описа на АС – София град с предмет проверка на законосъобразността и действителността на Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР. Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено, считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000 КВтч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка с Решение № Ц-13 от 28.06.2006г. Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г. е издадено след отмяна по съдебен път на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. по отношение на точка 1.7.

Спорно между страните по делото е как следва да се определи размерът на дължимата цена, като твърдението в исковата молба е че единственото приложимо НСП на електроенергия е това по т.8 и т.9 от Решение Ц-10.

Спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Спорът по делото касае тълкуване, с оглед начина и на прилагане на разпоредба на индивидуален административен акт, относим към определянето на преференциални цени за изкупуване на 2 електрическа енергия от възобновяеми източници.

Съставът на въззивния съд намира, че евентуалната нова отмяна на т.1.7 или 1.8, сега определена с решение № СП 5 от 28.03.2019г. , сама по себе си няма да даде отговор относно тълкуването на разпоредбата в значимата за спора насока. Освен това във вече формираната от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с характеристиките на индивидуални административни актове. /в този смисъл определение № 360 от 10.07.2019г. по търг.дело № 2655/18г., І т.о./.

На следващо място обжалваното пред административния съд решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според който обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че искането за спиране на изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е недопустимо. /в този смисъл определение № 442 от 30.07.2015г. по ч.т.д.№ 1386/15г., ІІ т.о./

Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд прави извода, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.06.2021г., постановено по т. д. № 1196/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, и ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4