Разпореждане № 1736 от 14.09.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1736 гр. Перник, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500561 по описа за 2026 година С решение № 54/23.03.2026, постановено по гр.д. № 342 от 2025г.

Районен съд- Радомир е признал за установено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Г. Л. Д. и В. И. Д., чрез адвокат пълномощника им К. Б. от АК - Перник, , срещу ответника община Радомир, представлявана от Кмета К. С., че ищците са собственици по отношение на ответника, на основание §4а от ЗСПЗЗ и договор за продажба на придаваем имот от 29.06.2007 г. на следния недвижим имот: част от урегулиран поземлен имот с площ на тази част от 600 кв.м.,за която е отреден парцел XIV в кв.1 по регулационния план на *****, с площ на парцела 1065 кв.м., застроен с масивна сграда за сезонно ползване с площ от 13 кв.м., при граници на парцела-от изток парцел XIII, от запад- УПИ XV от север- улица и от югулица. Съдът е осъдил община Радомир да заплати на Г. Л. Д. и В. И. Д. сумата от 3 060 лв. /три хиляди и шестдесет лева/ (1 564.55 е.) направени разноски по делото.

Против така постановения съдебен акт в срок е постъпила въззивна жалба от Община Радомир, представлявана от Кмета К. С., чрез адв. Х. – Й., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят намира, че по делото не са установени по безспорен начин елементите на фактическия състав на соченото от ищците придобивно основание - § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата поделото и не е изложил никакви аргументирани мотиви по отношение на наведените от ответника възражения, препятстващи придобиването на претендирания от ищците недвижим имот.

Сочи се, че не е налице идентичност между предоставената съобразно удостоверение № 230/20.07.1983 г. имот – пустееща земя, находяща се в землището на ***** с площ от 1440 кв.м. при граници – ползватели В. П. А., В. Д., път и река и претендирания с исковата молба част от урегулиран поземлен имот с площ от 600 кв.м. /като липсва индивидуализация къде 1 попада тази реална част от 600 кв.м. в самия УПИ ХIV в кв. 1 по регулационния план на *** с площ от 1065 кв.м./. в подкрепа на това било и заключението по приетата СТЕ, според което имотът, описан в удостоверение № 230/20.07.1983 г. на Кмета на ***** и имота, описан в нот. акт № 44/1994 г. на нотариус при РРС, не отговарят, не съответстват по площ на фактическото ползване на място, а освен това границите на предоставената за ползване земя, както и границите на недвижимия имот, описан в нот. Акт 44/1994 г., в сравнение с границите на парцел ХIV в кв. 1 по регулационния план на **** са абсолютно неидентични. Според жалбоподателя съдът не е дал отговор на доводите му за липса на надлежно подписано решение на кмета, липса на доказателства за законност на постройката и неспазване на процедурата за промяна на предназначението на земеделска земя. В допълнение се посочва, че дори да се приеме, че решението на кмета е валидно, то в същото не е индивидуализиран имот с надлежния му статут към този момент. Навеждат се доводи, че предприетата процедура по ЗСПЗЗ е опорочена, доколкото имотът не е бил описан съобразно актуалния му към онзи момент регулационен статут. Твърди се, че съдът е тълкувал погрешно разпоредбата на §4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 105 от 1992 г., в сила от 31.12.1992 г., като е приел, че е налице „построяване на сграда в имота“, без да обоснове – въз основа на кои доказателства е прието, че това построяване на сграда е извършено до 01.03.1991 г., което и да отговаря на изискванията за законна постройка съгласно §1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както е дефинирана същата съобразно ТР №2/13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС, като от събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че постройката е била изградена законно и в предвидения в закона срок, както и че е отговаряла на критериите за "законна сграда до един етаж". Допълва, че дори и да е налице някаква постройка в спорния недвижим имот, същата не е била годна за постоянно обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански инвентар и гараж, която характеристика не отговаря на нормативното изискване, като от заключението на СТЕ и събраните гласни доказателства не може да се направи друг фактически и правен извод, че тази постройка е отговаряла на законовата дефиниция по § 1в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Счита, че с оглед липсата на категорични доказателства за годината на изграждане и характеристиката на изградената сграда – гараж и стая за битови нужди - не е налице предвиденото в закона условие за придобиване на предоставения за ползване недвижим имот на основание §4а от ЗСПЗЗ. Не било обсъдено и твърдението на Община Радомир, че в изработен помощен план на териториите по §4 от ПР на ЗСПЗЗ в *** е съставен списък на имотите, предоставени за ползване и териториите по §4а, като в плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. Джамалица, одобрен със Заповед № РЗ № 9/25.06.2020 г. на Областен управител на Област Перник се установява, че имотът попада в регулационния план на ****, одобрен със заповед № 84/08.0.1989 г. Планът на новообразуваните имоти не е обжалван по предвидения в ЗСПЗЗ ред, поради което и с влизането му в сила – предвижданията по същия са окончателни и няма изменения в същия. С оглед изложеното се иска решението на РРС да бъде отменено и предявените искове 2 да бъдат отхвърлени.

В случай, че бъде отхвърлен главният иск, са изложени доводи за неоснователност на предявения евентуален иск за придобиване на имота по давност, доколкото имотът е останал общинска собственост, с оглед което се моли да бъде отхвърлен и предявения евентуален иск. Претендират се разноски.

Постъпил е и отговор на въззивната жалба от адв. Б., пълномощник на ищците, Г. Д. и В. Д., с която се моли решението на районния съд да бъде потвърдено изцяло, както и да се присъдят на доверителите й направените по делото разноски, като се излагат подробни аргументи по доводите, наведени във въззивната жалба.

Както с въззивната жалба, така и с отговора, не са правени доказателствени искания.

Съдът намира, че въззивнатта жалба се явява редовна и процесуално допустима, поради което следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждането й по същество.

Предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2026 г. от 10:50ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото разпореждане.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________ 3