Решение № 501 от 10.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Варна , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100503202 по описа за 2020 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от И. В. М. срещу решение № 3607 от 30.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 18629 по описа за 2019 г. на 18-и състав на Районен съд – Варна, в частта с която е определен режим на лични отношения между бащата И. В. М. с децата И.А. М., р. на 28.06.2012г. и Б.М. М., р. на 05.11.2014г., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа в неделя, с преспиване, като бащата ще взема децата от детска градина или училище и ще ги връща в дома на майката; през Коледната ваканция на всяка четна година от 10 часа на 25 декември до 18ч. на 27 декември; през Великденската ваканция всяка нечетна година от 10ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден на официално обявените почивни дни; един месец през лятото, от 10 часа на 31.07; всяка четна година – на рождените дни на децата; всяка нечетна година – деня, следващ рождените дни на децата; И. В. М. е осъден да заплаща в полза на детето И.А., чрез неговата майка и законна представителка А. Д. М. месечна издръжка в размер на 700лв., и в полза на детето Б.М., чрез неговата майка и законен представител А.М., месечна издръжка в размер на 300лв. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забавено плащане, считано от м. юли 2020г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и разноски в размер на 250лв. на А.М..

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и необосновано. Определения режим на лични контакти на децата с бащата е крайно недостатъчен и със него ще се ограничи необосновано настоящият, създаден по съгласие на родителите режим на контакти на децата с бащата. Посочва, че децата имат изградена емоционална връзка с баща си, като в момента имат с него почти ежедневен контакт. Въззивникът твърди, че в момента не работи и има възможност да полага грижи за децата, докато майката изпълнява трудовите си задължения. Излага също, че определения режим ограничава възможността на бащата да има контакти с децата по време на коледните и великденски празници. Режимът на лични контакти през лятото не е съобразен с естеството на трудовоправните отношения на родителите и невъзможността за ползване на платен отпуск в рамките на 30 дни. По отношение на определената в полза на децата месечни издръжки заявява, че същите са в размери, които не са съответстващи на нуждите на децата и възможностите на родителите, като въззивникът е съгласен да поеме заплащане на издръжка в размер на 435лв. за 1 детето И.А. и 200лв. за детето Б.М..

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се определи по-разширен режим на лични отношения, като се даде възможност бащата да вижда и взема децата всяка нечетна седмица от месеца, от понеделник сутринта до сряда вечерта; всяка четна седмица от четвъртък до неделя и се определи издръжка в посочените във въззивната жалба размери за всяко от децата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното решение.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. Д. М. срещу И. В. М. искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение децата на страните, за определяне на местоживеенето им при майката, определяне на режим на личен контакт на децата с бащата и заплащане на издръжка в полза на децата.

С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по отношение на децата И.А. М., р. на 28.06.2012г. и Б.М. М., р. на 05.11.2014г. е предоставено на майката А. Д.

М.; определено е местоживеене на децата при майката в гр.Варна, ул.“Карамфил“, бл.35, вх.А, ет.6, ап.17; определен е режим на контакти на бащата И. В. М. с децата, и И. В. М. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето И.А. в размер на 700лв. месечно и в полза на детето Б.М. в размер на 300лв. месечно, считано от м. юли 2020г.

Решението се обжалва в частта относно определения режим на лични отношения и са уважени предявените искове с правно основание чл.143 СК за издръжка в полза на децата за разликите над 250лв. за детето И.А. и над 200лв. за Б.М..

В останалите части, решението не е обжалвано.

По делото не се спори, а и от представените доказателства, се установява, че след раздялата на родителите от месец юни 2019г. децата И.А. и Б.М. живеят заедно с майката в гр.Варна, в самостоятелно жилище, в което има всички условия за отглеждането им. Майката полага преимуществено и преките грижи за децата. Грижи за децата полага и бащата.

В представените медицински документи и в показанията на свидетелите, разпитани пред въззивната инстанция се посочва, че детето И.А. следва да спазва специален хранителен режим, предвид установените хранителни алергии, както и от психотерапевтична подкрепа във връзка с установени проблеми и затруднения в изговаряне на думи и изречения. За преодоляване на тези проблеми, както и за усвояване на учебния материал детето се нуждае от помощ от специалисти – психолог и логопед, каквито детето посещава два пъти седмично. Свидетелите посочват, че посещенията се заплащат по 20 или 25лв. за посещение.

И.А. през учебната 2020/2021г. посещава частно училище „Аз съм българче“, гр.Варна, като редовен ученик, дневна форма на обучение. Пред първоинстанционния съд е представено преводно нареждане за заплащане на сумата от 550лв. – такса за посещение в първи клас за учебната 2019/2020г. на ЧОУ“Аз съм българче“.

Детето Б.М. посещава детска градина при заплащане на месечна такса в размер на 48 лв. и има нормално за възрастта си развитие.

Двамата родители имат отговорно отношение към децата и всеки от тях е изградил емоционална връзка на привързаност и близост с тях. Не се наблюдават данни за проблеми, съществени разногласия или влошена комуникация между родителите във връзка с отглеждането и възпитанието на децата. Липсват и данни за поведение от страна на двамата родители, което да е насочено към насаждане на негативизъм или ограничаване на контактите на децата от единия родител спрямо другия.

2

От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото са в трудоспособна възраст и получават трудови доходи. До м. септември 2020г. ответникът е получава доходи, в размер, който надвишава тези на ищцата. От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че А.М. получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1600лв. месечно, а И. В. М. е започнал работа по трудово правоотношение с Пристанище ТЕЦ Езерово“ ЕОД, с. Езерово с основно месечно възнаграждение в размер на 1305лв. и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа – 0,60%, съобразно годините признат трудов стаж. Пред въззивната инстанция въззиникът е представил договори за теглене на банкови кредити; НА № 96/2019г., с който И.М. е продал недвижим имот-апартамент за сумата от 50000 евро; договор от 05.08.2020г., въз основа на който И.М. е закупил лек автомобил на цена от 11 940лв.; договор за дарение от 29.10.20г., с който И.М. е дарил на А.М. МПС със застрахователна стойност 2000лв. Представени са договор за проектиране на еднофамилна къща, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия на еднофамилна къща в с.Долище. Въззивникът е представил – служебни бележки, фискални бонове, извлечение от електронно банкиране за закупувани, дрехи, храни и заплащане на такси за ЧСУ“Аз съм българче“, такси за ментална аритметика за детето И.А..

Видно от представения НА № 72/2020г., въззиваемата е закупила апартамент на 22.10.2020г. за сумата от 60 000евро. Съгласно заявеното от свидетелите А.М. се е установила да живее заедно с децата в този апартамент.

Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

В случая постановеното решение, относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права не се оспорва от страните. И двете страни заявяват, че децата следва да осъществява пълноценни контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права.

Бащата обаче счита, че параметрите на определения режим не са съобразени с интересите на децата и не дават възможност за равнопоставеност на родителите във възможността им да контактуват с децата през почивните празнични дни.

Интересът на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да контактува и с двамата родители. Разбира се, че интересът на детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на съда, който следва да има предвид и обсъди всички наведени възражения за наличието на такъв.

В конкретния казус се установява, че децата имат емоционална връзка с двамата родители; двамата родители са в състояние да полагат адекватни грижи за тях, като бащата твърди, че определения режим на контакти с децата е недостатъчен и необоснован, като е и по-ограничен от създадения понастоящем по съгласие на родителите режим на контакти, който е почти ежедневен, а определения за лятото режим е неприложим предвид естеството на трудово правните отношения на бащата.

Настоящият състав на съда намира, че определения с първоинстанционното решение режим на лични отношения е неподходящ и не съответства на интереса на децата да поддържат пълноценен контакт с двамата родители, в частта, с която е дадена възможност на бащата да вижда и взема децата един месец през лятото. Реализирането на така определения режим би лишило децата от възможност свободно и пълноценно да общува с майката за продължителен период от време, а от друго страна би се затруднило осъществяването му, предвид естеството на работа на бащата. Режима на лични контакти в тази част следва да се измени, като се даде възможност на бащата да вижда и взема децата за период от 30 дни през лятото, разделен на два интервала от по 15 дни през м. юли и през месец август. Следва също така да се предвиди режим на лични контакти на децата с бащата и през празничните дни за Нова година и Великден, както и през ваканциите на децата.

Не се установиха по делото здравословни проблеми на децата, които да налагат полагане на по-специални грижи от обичайните, които всеки родител следва да полага за детето си. От данните по делото се установява, че бащата, както и майката е запознат с ежедневния режим на децата. При 3 осъществяване на режима на контакти към момента, бащата лично полага грижи за децата, притежава желание, възможност и капацитет да полага такива грижи.

Съдът намира, че подходящ и отговарящ на интересите на децата е следния режим с бащата И.М.: да има право да вижда и взема децата И.А. и Б.М. при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; тридесет дни през лятото, разделени на два пъти, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до петнадесети юли и от първи до петнадесети август, всяка година; на рождения ден на бащата – трети септември от 10 часа до 18 часа; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и великденската ваканции, рождените дни на децата –от 10 до 15 часа;.