Решение № 5021 от 15.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5021 гр. Пловдив, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330104589 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН **********, против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № *** към искане № **** от **** г., обективирана в чл. 8, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1220.11 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем от **** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1300 лева, при ГПР 47.738 %, на 11 месечни вноски, с падеж: 01.02.2024 г.

Твърди се, че в чл. 6 от Договора било уговорено, договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още едно от следните обезпечения по избор на заемателя: 1. ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; 2. особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; 3. банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ; 4. ценна книга издадена в полза на заемателя.

Сочи, че според чл. 8 от договора, в случай, че Заемателя не предостави уговореното в чл. 6 от Договора, в тридневен срок от сключването му предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, Заемателят дължи неустойка в размер на 1220.11 лева.

Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, но твърди, че не дължи плащания за неустойка.

Навежда доводи, че клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излиза извън присъщите й функции. Била уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

1

С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1220.11 лева, обективирана в чл. 8 от Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., сключен между страните, като противоречаща на принципа на добрите нрави. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Възразява така уговорената клауза за неустойка да е нищожна, като излага съображения в тази насока. Поддържа, че ищцата е била предварително запозната с условията на дружеството за обезпечаване на заема, при което е имала възможност да прецени дали да сключи договора. Посочва, че при сключване на договора страните са действали в рамките на свободата на договаряне, като неустойката не излизала извън присъщите й функции. Твърди да са спазени изискванията на ЗПК, доколкото договорът имал за предмет потребителски кредит. Неустойката съставлявала разход, който ищцата следвало да заплати при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение.

Твърди, че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена, доколкото била съобразена с параметрите, посочени от ищцата в молбата за кандидатстване за заем. С оглед тези обстоятелства, в договора бил уговорен размер на неустойката, съобразен с индивидуалните потребности и възможности на ищцата. Поддържа, че уговорената неустойка притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и, че същата е валидна и индивидуално уговорена.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем, сключен с ответника, както и да установи твърдените предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка в договора за паричен заем, поради противоречие на добрите нрави, неравноправност и нарушение на материалния закон.

Ответната страна следва да докаже валидност на оспорената клауза, уговорена съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** към искане № **** от **** г., по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 1300 лева, при ГПР 47.738 %; в чл. 8 от договора, се предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1220.11 лева при непредставяне на посочените в чл. 6 от договора обезпечения на заема; ищцата не е предоставила посочените в чл. 6 обезпечения, поради което е начислена посочената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 1220.11 лева, включена в месечните погасителни вноски, съгласно приложения към договора за заем погасителен план. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 10165/17.08.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за паричен заем № *** от **** г., се установява, че на ищеца е предоставена в заем сумата от 1300 лева. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като месечния лихвен процент по заема е 3.3300 %, а 2 годишният процент на разходите (ГПР) е 47.38 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 11 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1573.89 лева.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя, като в конкретния случай е посочено: ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

С клаузата на чл. 8 от договора, страните са уговорили, че с подписването му, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1220.11 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Креди Йес“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно неустойката, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 З П К . Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава 3 информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.738 %, а възнаградителната лихва– 3.330 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 47.738 % и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 8 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно със съответната погасителна вноска.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие.

При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.

Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.