Решение № 168 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Р. Маркова

Членове:

Елеонора С. К.

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Р. Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500016 по описа за 2024 година

С Решение № 2289/09.11.2023г., постановено по гр. дело № 2783/2023г. по описа на Районен съд- Бургас е изменен размера на определената с Решение № 128/07.11.2017 год., постановено по гр.д. № 408/2017 год. по описа на Панагюрски районен съд, издръжка, дължима от Г.

Д. Г. в полза на детето А. Г. Г. чрез неговата майка и законен представител Г.

М. Г., като е увеличен от 140 лева на 240 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж – десето число на месеца, за който се отнася, считано от датата на предявяване на иска – 11.05.2023г. до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване на това задължение, на основание чл. 150 от СК, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 300 лева месечно.

С цитираното решение, съдът е постановил предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.

Г. Г. – *, действащ чрез своята майка и законен представител Г. М. Г. чрез 1 упълномощения процесуален представител адвокат Н..

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за горницата над 240 лева на месец до пълния предявен размер от 300 лева на месец. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната част. Посочва се, че определеният размер на издръжката се явява необосновано занижен и несъобразен нито с потребностите на детето, нито с финансовите възможности на въззиваемия.

Подчертава се, че * А. вече бил ученик в * клас и посещавал извънкласни занимания, поради което допълнителните разходи се увеличавали, като влияние оказвали и изменените икономически условия и инфлационни процеси в страната. Навеждат се доводи относно безусловното задължение за издръжка на родителя, като се изразява несъгласие с изводите на съда, касаещи определяне нейния размер. Твърди се, че бащата на детето работел по трудово правоотношение и получавал постоянен доход, който от януари 2024г., с изменение размера на минималната работна заплата, щял да се увеличи значително. Пояснява се, че въззиваемият нямал други задължения, а освен това, притежавал и лек автомобил. В жалбата се акцентира, че бащата не се интересува от своето дете, тъй като в продължение на около три години, последният не изпълнявал определения режим на лични контакти, като единствено майката полагала грижи и изпълнявала родителските си задължения. Посочва се, че въззиваемият не участвал в никакви допълнителни разходи за сина си, като изплащал единствено определената издръжка в размер на 100 лева.

С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения иск в пълен размер.

Претендира се да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – законният представител на * дете не се явява.

Процесуалният представител на въззивната страна поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по предявената въззивна жалба – Г. Д. Г. – баща на * дете не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не 2 изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Г. Д.

Г. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

По делото е депозирано и Становище, отправено до съда от Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, в което се посочва, че се поддържа представения пред Районен съд – Бургас социален доклад от 15.09.2023г., предвид липсата на промяна в обстоятелствата.

В съдебно заседание - Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас и Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище не изпращат представител и не взимат конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от А. Г. Г. – *, действащ чрез неговата майка и законен представител Г. М. Г. от гр. Б. против Г. Д. Г., с който се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде изменен размера на определената с Решение № 128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище издръжка, която бащата – Г. Д. Г. заплаща на своето * дете А. Г. Г. от сума в размер на 140 лева на сума в размер от 300 лева.

В исковата молба се посочва, че сключеният между Г. Г. и Г. Г. граждански брак е прекратен по силата на влязло в законна сила Решение № 128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето А. Г. е предоставено на майката – Г. Г., а на бащата е определен режим на лични отношения с * му дете и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката. В исковата молба се посочва, че от постановяване на 3 решението по бракоразводното дело – тоест - от момента на определяне на издръжката до настоящия момент са изминали повече от пет години и детето А. в момента е в ***, а през есента на 2023г. му предстои да стане **. В исковата молба се посочва, че майката на детето от месец октомври 2022г. е заминала временно да работи в Г. и в периодите на нейното отсъствие непосредствените грижи за * дете са поети от нейната майка – Я. Ч. Д.. В исковата молба се посочва, че майката работи срещу месечно възнаграждение в размер на около 1 600 евро и изпраща на своето посочва, дете по около 800 лева месечно, необходими за покриване на нуждите на детето. В исковата молба се че бащата на детето работи на постоянен трудов договор, а отделно от това са налице трайни съществени промени в нуждите на * дете с оглед възрастта му и свързаните с нуждата му от облекло, храна и други текущи разходи.

Ответната страна по предявения иск – Г. Д. Г. – баща на * дете депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че искът е неоснователен за сума над 195 лева до претендирания размер от 300 лева. В отговора на исковата молба се посочва, че Г. Г. работи на трудово правоотношение и възнаграждението, което получава е минимално за страната и определяне на размер над законоустановения минимум от 195 лева ще го постави в обективна невъзможност да я изпълнява. Посочва, че живее в гр. С., а работи в гр. П. и има ежедневни разходи за транспорт и доходите, които получава покриват минималните му нужди за живот.

За да допусне изменение на така определената с Решение № 128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище издръжка, първоинстанционният съд е приел, съобразявайки обичайните нужди на детето, икономическите условия в страната, че необходимите средства за задоволяване на потребностите му възлизат на около 450 лева месечно. Съдът е посочил, че предвид установените доходи на ответника – в размер на минималната работна заплата за страната, имущественото му състояние и липсата на данни за други задължения в значителен размер с постоянен характер за бащата няма да представлява трудност да заплаща сумата от 240 лева, като така посоченият размер на издръжката е изцяло във финансовите възможности на бащата към момента на постановяване на решението, а след предстоящото увеличение на 4 минималната работна заплата за страната на 933 лева от 01.01.2024г. същият ще бъде и близък до законоустановения минимум на издръжката по чл. 143, ал. 2 от СК, който ще се увеличи на 233, 25 лева.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като съдът счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото не се спори, че * дете – А. Г. Г. е роден на ****г. от майка – Г. М. Г. и от баща – Г. Д. Г. на дата – ***г. и понастоящем е на ** години и през месец септември 2023г. е постъпил като ученик в * клас.

По делото не се спори, че с Решение № 128 от 07.11.2017г., постановено по гр. дело № 408/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище, сключеният между родителите на детето – Г. Д. Г. и Г. М. Г. граждански брак е прекратен с развод поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, като е безспорно, че постановеното решение е влязло в законна сила на 07.11.2017г. С цитираното решение, Районен съд – Панагюрище е утвърдил постигнато между страните споразумение, по силата на което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето – А. Г. Г. на майката – Г. Г. и е определен режим на лични отношения на бащата с неговото дете, както и е осъден Г. Д. Г. да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 10.03.2017г. до настъпване на обстоятелства за изменяването или прекратяването на същата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, дължима до десето число на месеца, за който се отнася.

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че А. Г. посещава индивидуални уроци по *** език. По делото се установява и обстоятелството, че понастоящем детето живее със своята баба по майчина линия – Я. Д., а неговата майка – Г. Г. е започнала да работи в Г. и да изпраща средства за издръжката на своето дете.

Видно от изготвения Социален доклад от Дирекция „Социално 5 подпомагане“ – Бургас, майката на детето – Г. Г. заявява, че временно живее и работи в Г. и в проведен разговор съобщава, че получава месечен доход от около 1 200 лева, а грижи за детето полага бабата по майчина линия, която работи като счетоводител.

Видно от изготвения Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, бащата на детето – Г. Г. заявява, че живее в гр. С. и работи в гр. П. на длъжност „****“ с трудов договор, с месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и декларира, че притежава лек автомобил.

По делото няма данни двамата родители на детето да имат задължения за издръжка на други деца, както и да страдат от здравословни проблеми.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Я. Ч. Д. – баба на детето и майка на Г. Г., от показанията на която се установява, че майката на А. изпраща суми от 150 – 200 евро месечно и това зависи от нейните разходи.

Свидетелката в своите показания посочва, че от миналата година А. е започнал курс по *** език, на който ходи два пъти седмично и заплаща за уроци 50 лева седмично.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. С. Г. – баба на детето и майка на неговия баща – Г. Г., от показанията на която се установява, че Г. изплаща ежемесечно определената му от съда издръжка и знае, че му е купувал дрехи и обувки. Свидетелката посочва, че Г. Г. работи на постоянен трудов договор на минимална работна заплата и сам заплаща пари за бензин, тъй като работи в гр. П. и всеки ден пътува.

На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.