Решение № 435 от 06.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен Петров

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200384 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Русе против оправдателната нова въззивна присъда от 01.02.2024 г., постановена по внохд № 690/2023 г. от ОС – Русе.

В протеста се заявяват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. На първо място е посочено нарушение в процеса по формиране волята на съда, тъй като в разрез с изискванията на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК не били обсъдени всички доказателства по делото, но е възприета различна от първата инстанция фактическа обстановка. Обособени били две групи противоречиви гласни доказателства и е счетена за достоверна една от тях единствено въз основа на посочени писмени доказателства и заключенията на техническите експертизи, пресъздаващи информация от приложен видеозапис. В процеса на установяване на фактите не била обсъдена приетата допълнителна комплексна медицинска и дентална експертиза, даваща отговор на въпроса относно характера на причинените увреждания по зъбите на подсъдимия и механизма за това, изключващ нанасянето на директен удар в областта на устата. От друга страна се твърди за неправилно позоваването само на отразеното в амбулаторен лист и медицинско удостоверение, поради липсата на специални знания за тълкуване на информацията. Игнорирани, според прокурора, 1 били показанията на св. М. Ж., която няма личен мотив да свидетелства невярно, а неправилно Ж. С. е счетена за незаинтересован свидетел. На следващо място се твърди, че превратно е описано заснетото на телефоните на подсъдимия и свид. С., на които не се вижда не само конкретен запис на нанесените два юмручни удара, но и на приетата от съда последователност. В тази връзка се твърди различен механизъм на случилото се, сведен основно до невъзможност за свид. И. да нанесе удари с дясната си ръка, а за нанасянето на такива едва след като подсъдимият го държал и притискал до стената. Отделно от това се акцентира и на неотчетената от съда влязла в сила присъда по нчхд № 955/2022 г. на РС – Русе за причинени увреждания на подсъдимия от св. И. в условията на неизбежна отбрана.

Относно обвинението по чл.325 от НК са изложени доводи за изместване предмета на доказване и разглеждането на обвинението по-скоро като такова за телесна повреда с поставяне на акцент върху това кой пръв е нанесъл удари.

Очертаното от обвинителния акт провокативно поведение на подсъдимия надхвърляло по обем телесната повреда и съдът е следвало да се произнесе изрично по него.

Изложени са доводи и за нарушение на материалния закон при извода за липсата на извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, тъй като е преценявано отсъствието на елементи каквито законът не изисква в състава на престъплението.

Според прокурора неправилно е оценено естеството на заканителните реплики като негодни да възбудят основателен страх и е оспорена значимостта на липсващото решение у подсъдимия да извърши убийство и на непредприетото от св. И. напускане на кабинета. За правилното приложение на закона се твърди, че е трябвало да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с яростно отправяне на заканите към момент на събаряне на лекаря на земята и обездвижването му чрез душене след безрезултатни негови покани към подсъдимия за напускане на кабинета. Поради тези съображения се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Акцентира на неотчетената влязла в сила оправдателна присъда по нчхд № 955/22 г. на РС – Русе, както и на необсъдените доказателства – комплексна съдебномедицинска и дентална експертиза за липсата на увреждане по устните на подсъдимия и показания на свид. М. Ж.. Поради това счита, че нарушенията във връзка с оценката и анализа на доказателствата не са позволили на съда да направи верни правни изводи и да приложи правилно материалния закон.

Защитникът на подсъдимия излага доводи за неоснователност на протеста, тъй като прецизно въззивният съд е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, достигайки до верни фактически констатации за нанесени първи по време увреждания 2 на подсъдимия, чието поведение е било именно в отговор на това. Обратно направеният извод в рамките на воденото частно наказателно производство по тъжба на подсъдимия срещу свид. И. се основавал на отказа да бъде приобщен и изследван процесният запис. В тази връзка се счита, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен при цялостен и обективен преглед на доказателствата по делото.

Подсъдимият в лична защита пледира за потвърждаване на присъдата, която неоснователно се протестирала, тъй като обвинението се основавало на манипулирани доказателства. Сочи също, че действителната цел на отиването му в лекарския кабинет на инкриминираната дата е била в качеството му на партиен лидер да покаже обективната истина за поставяните ваксини, а не да се саморазправя с лекаря. Поради това счита за недоказано да е извършил престъпление и желае законът да се приложи правилно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 57 от 27.04.2023 г. по нохд № 740/2022 г. на РС – Русе подсъдимият В. А. А. е признат за виновен за това, че на 17.01.2022 г. в с. Ново село, обл. Русе в условията на опасен рецидив извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място – в кабинета на общопрактикуващия лекар И. А. И. в с. Ново село викал и отправил към него обиди и заплахи, поради което и на основание чл.325, ал.5, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението деянието да се отличава с особена дързост.

С присъдата подс. В. А. е признат за виновен и за това, че на 17.01.2022 г. в с.

Ново село се заканил с убийство на И. А. И. като му казал „Ша та убия, ша та убия ти казвам бе ей“, „Ще те направя на кайма ей помияр такъв“, нападал, блъскал, съборил на земята и го душил, при което му причинил лека телесна повреда, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у И. И. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

По реда на чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.

„б“ от ЗИНЗС е постановено да се търпи при първоначален строг режим. Приложена е разпоредбата на чл.59 от НК, като от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по делото и са присъдени направените деловодни разноски, които са възложени в негова тежест.

3

Цялостен въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирани протест на прокурора и жалба от защитника на подсъдимия А.. С атакуваната понастоящем присъда от 01.02.2024 г. на ОС – Русе по внохд № 690/23 г. на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият е изцяло оправдан по обвинението за престъпления по чл.325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

По доводите в протеста за допуснато процесуално нарушение:

На първо място следва да се отбележи, че в значителната си част оплакванията в протеста по същността си касаят неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт. Такива са всички аргументи в подкрепа на сочения различен механизъм на случилото се, основан на твърдения за достоверност на свидетелски показания на свид. Ж. и за липса на такава в тези на свид. С., както и на направен собствен разбор на останалите доказателства, сред които процесния запис и експертни заключения. С евентуалната им оценка по сочения начин по същество би се стигнало до недопустима подмяна на вътрешното убеждение на съда, като намесата на касационната инстанция в него е възможна само при констатация за неправилен подход при изграждането му. Поради това обсъждането на сочените пропуски в доказателствената дейност следва да се извърши единствено на плоскостта на доводите за неизвършен от съда пълноценен доказателствен анализ съобразно действителното съдържание на годните доказателствени източници, с което да е постигнато прецизно и пълно изясняване на значимата за предмета на делото фактология.

Така преценени оплакванията в протеста не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, позволяващ извод за професионално изпълнено задължение на въззивната инстанция съобразно изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. За цялостния контрол на първоинстанционната присъда е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са проверени вече събраните доказателства, като с най-голяма значимост сред тях съдът е счел новоизвършеното предявяване, оглед и техническо експертно изследване на веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител DVD - „Verbatim“, с видеозапис от 17.01.2022 г., приобщен в първоинстанционното съдебно производство (на л.335 от него). Въз основа на снетото на хартиен носител съдържание на проведените разговори с отразяване на точни думи и изрази на всяко от заснетите на записа лица, ведно с относимия към тях снимков материал е извършена по експертен път съпоставка между слухово и визуално възприятие на случилото се, което е позволило и направата на нови прецизни и пълни изводи по фактите. Основното различие на последните с изведените от първата инстанция се свежда до възприетия от окръжния съд момент на отправяне на инкриминираните изрази от подсъдимия, а именно след 4 първоначално нанесени му удари с юмрук от страна на сочения като пострадал свидетел И. и последвали в отговор на това действия на подсъдимия. От съществено значение е и фактически установената липса на противоправно поведение на подсъдимия до посочения момент освен заснемането на свидетеля И. без негово разрешение. Последвалото обсъждане на посочените обстоятелства за дадената правна оценка не е сторено извън очертаните от обвинителния акт параметри, каквото твърдение по същество се съдържа в депозирания протест.

Изясняването на главния спорен по делото фактически въпрос относно инициативата за установеното физическо съприкосновение между подсъдимия и свидетеля И., въззивната инстанция е счела за необходимо при несъмнено изяснената лекарска длъжност на последния и оспорена от подсъдимия и свид. Ж. С. негова компетентност на работното му място (по повод поставена ваксина на негов починал впоследствие пациент). За да се възприеме именно защитната теза за първоначално нанесени два юмручни удара от страна на свид. И., предшестващи инкриминираните нападателни действия на подсъдимия и отправените от него реплики, в съдебния акт детайлно е проследена хронологията на случилото се. Разграничени са противоречивите гласни доказателства и са приети за достоверни тези на свидетелката С. и обясненията на подсъдимия като подкрепящи се от заснетите действия и реплики на повторно и внимателно изследвания видеозапис. Независимо от липсата на заснети в пълнота детайли от началното съприкосновение между двете страни в спора, точно проследената последователност на съпътствалите го действия и изречените в този момент реплики от лицата, са позволили убедителната направа на извод за вече нанесен удар спрямо подсъдимия към момента, в който той на свой ред е предприел физическо насилие и е отправил обидни реплики спрямо св. И.. В тази насока изложените съображения на съда са логични и изчерпателни без да са резултат от неправилно формиране на вътрешното му убеждение, а следствие на цялостно извършена надлежна преценка на събраните доказателства. Така не е подходено безкритично към показанията на свид. С., нито са игнорирани тези на свид. Ж., а възприемането именно първите за достоверни е аргументирано с констатираната подкрепа в изследвания запис, с което възможността за невярно свидетелстване в полза на подсъдимия в случая е надеждно отречена. По-същественото е, че обективни следи от нараняване на подсъдимия в областта на главата (кръвонасядане, оток и охлузване на лицето, охлузване на главата, откъртване на фрагмент от коронка на втори долен десен зъб) са били възприети от дошлите на мястото полицейски служители (свид. П., М. и Х.), установени са с медицинско изследване, а съпоставянето им с предявения и изследван запис е дало основание да се констатира невъзможността същите да са причинени след събарянето на свид. И. на земята или в резултат на самонараняване в рамките на сборичкване, последвало бутането на носената от него стойка с окачени телефони. В тази насока са ценени не само 5 амбулаторен лист, както се твърди в протеста, но и експертното становище на назначените и приети съдебномедицински експертизи по делото с дадените от вещите лица разяснения относно възможния механизъм на получаването им. Обсъденото в протеста увреждане на зъба според тях действително е могло да бъде получено и в резултат от притискане на двете зъбни редици, т.е. да е без травматичен произход, но не е отречена възможността за нанасяне на директен удар с юмрук в областта на главата, като е без значение дали същият е засегнал устата на лицето. С други думи не може да се счете, че съдът е пренебрегнал експертните изводи и сам, без притежавани специални знания да е интерпретирал единствено отразеното в амбулаторния лист за преглед на подсъдимия. Значимото в случая обстоятелство е, че обективно установените наранявания на подс. А., видими и коментирани и от участниците в спора непосредствено към момента на получаването им според приложения запис, са възприети от съда за причинени именно по сочения от него начин.