Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 04.07.2025, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Административно наказателно дело 27/2025
Вид
Решение № 54
Подписан
04.07.2025
В сила
18.11.2025
Състав
ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28,б."а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63Д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Балчик, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно наказателно дело № 20253210200027 по описа за 2025 година Производството е образувано по предявена жалба от „СТРОЙТРАНС 2011“ ЕООД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от М. В. С., срещу Наказателно Постановление №***г.на Началник на отдел „Оперативни дейности”-В.Дирекция Оперативни дейности,в ГД Фискален контрол,с което е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1200,00/хиляда и двеста/лева,на осн.чл.185,ал.1 от ЗДДС ,за нарушение по чл.25,ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

В жалбата си,дружеството-жалбоподателят,чрез неговия процесуален представител адв.А. от АК-В. пледира за отмяна на НП,като неправилно и незаконосъобразно.Посочва се че наказващият орган не е изяснил безспорно фактическата обстановка въз основа на които е направил своите правни изводи за извършено нарушение,като процесната сума е получена от дружеството,регистрирана е продажбата,но поради проблем с интернета и връзката с ФУ не било възможно издаването на ФБ.Фиска не бил ощетен и на това основание пледира за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Пледира за присъждане на розноски.

АНО,редовно призован се представлява в с.з от ю.к.Ж..

1

Процесуалният представител твърди,в с.з.,че наказателното постановление е законосъобразно и правилно,издадено при безспорно установена фактическа обстановка.Установено е плащане от клиент на хотела,посредством ПОС устройство,за което не бил издаден фискален бон.

По делото,като свидетел е Р.-актосъставител и св.К.,работел като IT специалист в хотела.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР на ЗДДС-хотел *** -рецепция,находящ се в ***.

На 07.09.2024год.,в търговския обект е извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като ,установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка №***г.

Във вр.с проверката е установеноче на 27.08.2024г. в 17,01ч.чрез ПОС терминално устройство на Банка ДСК била заплатена услуга в размер на 930,40 лева.,посредством банкова карта.За извършеното плащане не бил издаден фискален документ.Органите по приходите при проверката извели от КЛЕН за процесната дата от монтираното в обекта ФУ ,при което било установено,че продажбата не е регистрирана.

При проверката от страна на дружеството бил представен протокол за техническа неизправност на ФУ.

Също така до приключването й от страна на дружеството е представено доказателство,че за процесната сума е издадена фискална бележка но на 28.08.2024г.

Св.Р.,актосъставител в с.з. поддържа констатациите по ПИП и АУАН .

Разпотан в с.з. св.К. потвърждава,че в обекта е имало технически проблем ,въз основа на който е нямало връзка между ПОС устройството и фискалното устройство,монтирано в обекта,в следствие на което е било невъзможно издаването на фискален бон.Това е било и причината последният да бъде издаден на следващият ден.

С оглед на горе установените факти,проверяващите достигат до извода,че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си,да издаде фискална касова бележка от ФУ.

2

В протокола от извършената проверка е посочено,че проверката е извършена в присъствието на управителя на комплекса, а управителя на дружеството или упълномощено от него длъжностно лице, следва да се яви в офиса на ТД на НАП-В. на 25.09.2024г.за съставяне и връчване на АУАН.

Въз основа на ПИП и констатациите от него,св.Р. е съставил АУАН сер.

№AN,№ ***г.в присъствието на управителя на дружеството и на двама свидетели,като посочил ,че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл.25 ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006год.на МФ и във вр.с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

АУАН е връчен на 25.09.2024год.лично на управителя на дружествотожалбоподател.При връчването на АУАН,е посочил,че ще подаде възражения .

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение по АУАН пред наказващият орган,заведено с вх.№50473/01.10.2024г.

От страна на актосъставителя Р. ,до Директора на ТД на НАП изразено становище относно постъпилото възражение. е

По възражението произнасяне от АНО е направено едва с издаване на НП,АНО е посочил,че постъпилото възражение е неоснователно,предвид събраните по преписката доказателства.

Въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление,с което е наложена имуществена санкция в размер на 1200,00/хиляда и двеста/лева.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаният свидетел,представените и приети писмени доказателства,приложени по административната преписка.

Съдът не кредитира показанията на св.К.,които не приема за обективни,превид служебната зависимост с дружеството,като работодател.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

3

Жалбата е депозирана в срок-Наказателното постановление е връчено на 04.11.202024год.лично на управителя С..Жалбата е подадена в ТД на НАП-В. с вх.№58048 /08.11.2024г.посредством ел.поща,подписана с КЕП/от адв.А./.

Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен органДиректор на ТД на НАП-В.упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№ ЗЦУ--384/27.02.2024г.Изпълнителния Директор на НАП.

Относно процесуалната и материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

При съставяне на АУАН и издаване на НП,съдът не констатира нарушения на разпоредбите на ЗАНН ,които да са от категорията на съществените и да водят до отмяната му.

За изготвяне на АУАН,управителя на дружеството е бил своевременно уведомен още при извършване на проверката,със съставяне и връчване на ПИП.

ПИП не е обжалван .

АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. АУАН е бил надлежно връчен,като последният е посочил,че има възражения.

Възражението ,макар и в НП и въз основа на становище е било разгледано,прието като неоснователно.

Както в АУАН ,така и в НП ,са посочени правните разпоредби на нарушението, описана е фактическата обстановка при която е установено нарушението,изготвен е в присъствието на двама свидетели,правното основание въз основа на което е определен вида и размера на наказанието,издателите на АУАН и НП,вкл. и въз основа на какъв акт е тяхната компетентност,посочен е срока на обжалване и пред кой съд.

По нарушението:

При така установената фактическа обстановка съдът намира,че дружеството жалбоподател, е осъществило състава на административно нарушение по чл.25,ал.1,т.1 ,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,т.к.не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита 4 извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,за всяко плащане, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Разпоредбата на чл.118,ал.1 от ЗДДС,гласи,че в сяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съдът приема,че правилно данъчните органи законосъобразно са приключили проверката в търговският обект със съставяне на ПИП,при спазване изискванията на ДОПК,подписан от присъствалите на проверката и управителя на комплекса.

Въз основа на този ПИП е бил съставен и АУАН,както бе посочено погоре при спазване изискванията на ЗАНН,довел след това до съставяне на обжалваното НП.

При издаването на НП наказващият орган е обсъдил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,като е приел,че не са налице предпоставки за неговото приложение.

Съдът споделя изводите на наказващият орган за това,че разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН в настоящият случай не може да намери приложение като мотивите за това са,че нарушенията на разпоредбите на ЗДДС,не могат да се приемат като маловажни или явно незначителни,поради това,че засягат голям кръг от субекти,свързани са с правилното отчитане на продажбите,покупки, ,регистрация на субекти и др. и са свързани не на последно място с данъчната и финансовата политика на държавата.

5

Маловажността на едно деяние се определя при всеки конкретен казус или деяние конкретно като се вземат предвид деянието и нарушителя.Нарушенията по ЗДДС ,всякога предполагат висока степен на обществена опасност .Нарушенията на ЗДДС засягат голям кръг от субекти ,свързани са със задълженията на търговците да регистрират и отчитат продажби,посредством издаване на фискални бонове,посредством фискални устройства или касови бележки от ИАСУТД,определяне на дължими задължения,респ.на гражданите или лицата да ги получат,с оглед реализиране на права които фискалните бележки биха им дали и др.

По отношение вида и размера на наказанието, съдът съобразява следното:

Правилно административно- наказващият орган е наложил административно наказание „Имуществена санкция”,т.к.съгл.чл.83 от ЗАНН такава санкция се налага на ЕТ и юридически лица,във вр.с осъществяване на дейността им,в съответствие с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН.

В случая е санкциониран ЕООД във вр.с извършени от него продажби в обекта,за които дружеството не е направило необходимата организация за издаване на фискални касови бележки от ФУ ,след заплащане на сума по услуга,предоставяна от дружеството в хотела,макар и да е имало въведена система плащане през ПОС устройство,така и да е въвело в експлоатация ФУ,но не е направило необходимото,за всяко регистрирано плащане ,извън посечените по-горе, издаването на фискални документи,за което правилно е санкционирано с „Имуществена санкция” като вид наказание,налагащо се единствено по отношение на ЕТ и ЮЛ и което е наказание,различно от тези предвидени в чл.13 от ЗАНН.

Именно поради това то е санкционирано а не лицето-физическото лицеадминистратор,който не е издал ФКБ.Освен това ФКБ се издава не след , а преди да бъде извършено плащането.Обстоятелството,че е имало технически проблем не бе доказано по безспорен и категоричен начин от страна на жалбоподателя,предвид на това,че установяването и констатираното на такъв проблем,следва да се докаже посредством протокол изготвен от сертифициран сервиз,с който дружеството следва да има валидно сключен договор за поддръжка.

По отношение определяне на

6 наказанието,съдът счита

,че