Решение № 34 от 16.01.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20221520100596 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. Н. Я. и В. Г. Я. против Община Кюстендил.

В исковата молба се сочи, че ищците по делото са собственици на основание давностно владение продължило повече от половин век, считано от 1978 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л, общ. К, одобрени със Заповед № РД-18-3944/11.04.2019 г. на началника на СГКК Кюстендил с адм. адрес на имота: с. Л общ. К, ул. „С“ № **, целият имот с площ от 1398 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, ведно с построените в този имот сгради, както следва: 1./ СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 60 кв.м. с брой етажи един с предназначение: еднофамилна жилищна сграда и 2./ СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 36 кв.м. брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда, при граници и съседи на Поземления имот, както следва: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Твърди се, че през посочената година страните оградили имота от всички страни с обикновена мрежа и бетонови колове. Правото им на собственост досежно процесния имот било обективирано и в Нотариален акт за собственост № 154, т.2, н.д. 293 от 2019г. на нотариус с район на действие районен съд – гр. Кюстендил.

1

Владеенето на процесния имот ищците осъществявали необезпокоявано до 2018г., когато ответната община, посредством подходяща техника, блъснала оградата на имота откъм горната страна, граничеща с обществения път. С течение на времето ищците разбрали, че общината образувала нов имот с идентификатор по скица ***, представляващ НАСИП към обществения път, собственост на ответника.

Ищците сочат те да са владяли имота до самия обществен път, който на скицата бил с идентификатор ***. Този път бил широк 4 метра, могъл да обсулжва не само процесния имот, но и съседните му и което било найважно – свършвал в края на процесния имот. Това водело до извод, че този насип по никакъв начин не бил необходим на общината, а се касаело за амбиции на нейни служители, които искали да навредят на ищцовата страна.

Дори и след посочените действия от страна на общината през 2018г., ищците продължили да си владеят необезпокоявано имота, в т.ч. и насипа, както и да плащат данъци за него. Дори засаждали насипа с домашни култури.

Процесният имот с идентификатор *** се включвал в общата квадратура от 1398 кв.м. – собственост на ищците.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо Община Кюстендил, с адрес: пл. „В.“ № *, че К. Н. Я., ЕГН: **********, и В. Г. Я., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Л, общ. К, ул. „С“ № **, СА собственици на основание давностно владение продължило около петдесет години, считано от 1978 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-134/19.01.2018г. с адрес на поземления имот с. Л, общ.

Кюстендил, обл. Кюстендил, местност „******“, с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: насип, насипище, категория на земята 6, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 036051, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Сочи на недопустимост на претенцията поради липса на интерес у ищците, който се явявал абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. В тази връзка твърди, че ответната община по никакъв начин не оспорвала собствеността на ищците досежно притежавания от тях имот с идентификатор *** с площ от 1398 кв.м. и при посочени в документа за собственост граници.

Отделно от горното претенцията била и неоснователна.

Не отговаряли на действителното фактическо и правно положение заявените с молбата доводи.

2

Процесният имот бил собственост на общината на основание чл. 25, ал.

1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Същият, видно от регулационния план на с. Лозно от 1927 г., бил част от улица, която понастоящем била с идентификатор ***. След влизане в сила на плана за регулация от 1964 г., с който имотът на ищците и процесният такъв оставали извън регулация на селото, оспореният имот се ползвал като прилежащ към пътя насип, уширение и никога ищците не са манифестирали пред общината собственически правомощия по отношение на него.

И имотът, собственост на ищците с идентификатор ***, и оспореният такъв с идентификатор ***, били извън регулация и поради това попадали в КВС, която на свой ред определяла пространствените предели на правото на собственост и актуалното графично изображения на имотите. Поради това и в документа за собственост от 2019г. имот *** бил посочен с площ от 1398 кв.м. и при съседи – включително оспорвания такъв като това били актуалните предели на правото на собственост на ищците като същите не се легитимирали и не представяли доказателства, че са собственици на общинския имот.

Спори се по твърдението, че процесният имот бил придобит от ищците на основание давностно владение, продължило повече от 50 години, считано от 1978 г., тъй като от сочената година до влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на КС на РБ законодателството изключвало подобна възможност. А в посоченото решение на КС изрично се подчертавало, че последиците от преустановяване на мораториума досежно давността като придобивен способ, действат занапред.

Дори и да се приемело обаче, че ищците владели имота към определен момент, преди преустановяване действието на мораториума, то придобивната давност в тяхна полза била прекъсната, поради което и не била изтекла към момента на предявяване на претенцията. Така, през 2018 г., поради установеното неправомерно навлизане от страна на ищците в процесния имот (посредством неправомерно поставяне на паянтова ограда от бетонни колове и мрежа, навлизаща в същия с от 1,12 м. до 4,98 м. и заграждаща площ от него от 208 кв.м.) на К. Я. било наредено, в едномесечн срок от получаване на съобщението, да премахне неподходящата по местоположение и разположение ограда. След даден допълнителен срок за това и бездействие от страна на К. Я., на 14.02.2019 г. същата била премахната принудително от отговорните за това звена към Община Кюстендил.

Така, с принудителното изземване на частта от процесния имот, който бил неправомерно заграден от ищците, последните несъмнено били изгубили владението над същия, което се потвърждавало и от техни заявления до Община Кюстендил. С посоченото отнемане общината установила изцяло владение върху имота, считано от датата на заявлението, което продължило повече от 6 месеца и така прекъсвало придобивната давност на ишците по арг. от нормата на чл. 81 от ЗС.

3

Ето защо за периода от 2019 г. до настоящия момент ищците са бездействали като не са защитили по съдебен ред претендираното от тях фактическо съС.ие.

Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на претенцията в цялост.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том II, рег. № 6006, нот. дело № 293/2019г. на нотариус Никола Младенов, вписан под № 566 в регистъра на НК на РБ е, че ищците в настоящото са признати за собственици на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 74, том II, дело № 524/1981 г. на КРС и Заповед № РД-18-3944/11.04.2019г. на началника на СГКК – гр. Кюстендил, на следния недвижим имот, придобит през време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л., общ. К., одобрени със Заповед № РД-18-3944/11.04.2019г. на началника на СГКК Кюстендил с адм. адрес на имота: с. Л., общ. К., ул. „С.“ № **, целият имот с площ от 1398 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, ведно с построените в този имот сгради, както следва: 1./ СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 60 кв.м. с брой етажи един с предназначение: еднофамилна жилищна сграда и 2./ СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ от 36 кв.м. брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда, при граници и съседи на Поземления имот, както следва: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Собствеността на ищците досежно сочения имот се установява и от представените на л. 7 и л. 8 от делото съотв. Скица на поземлен имот № 1571313-25.01.2022 г. и Комбинирана скица № 15-403892-09.05.2019г. на ПИ с идентификатор *** на СГКК – гр. Кюстендил. Същите индивидуализират пространствените граници на имота посредством посочване границите и съседите му, в т.ч. като съседен на имота на ищците с идентификатор *** е посочен и процесният такъв с идентификатор 44183.51 от землището на с. Л., общ. К., обл. К.

Досежно процесния имот с идентификатор *** е представена актуална скица № 15-506304-12.05.2022г. (л. 19 от делото), видно от която е, че същият (целият с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията 4

– земеделска, начин на трайно ползване – насип, насипище, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план – 036051) е записан като собствен на ответната община на осн. Решение на ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници от 0000г., издаден от ОСЗГ, гр.

Кюстендил.

Представена е още извадка от КВС по партидата на имоти с № 47 и № 51, посредством кадис – анализатор за землището на с. Л., общ. К., като досежно имота с №51 е отбелязана вид собственост: частна общинска, площ по документ 0.295 и дата на регистрация – 21.05.1996г.

Видно от извадка от Държавен вестник, брой 35/26.04.1994 г. е, че е отправено от ПК – гр. Кюстендил съобщение до заявителите за възстановяването на собствеността върху земеделска земя в землището на с.

Лозно, както и че могат да се явят за уточняване на границите на земеделски земи в териториите по чл. 18г, ал.1, т.2 и т,. 3 от ППЗСПЗЗ.

С представените на л. 42 и 43 от делото Комбинирана скица и Протокол за определяне гранични точки на имот от 10.10.2018г. на лицензиран геодезист (инж. И.Ж.) е установено навлизане в част от ПИ ***, посочен като такъв представляващ частна общинска собственост и с НТП – насип, насипище като същият е заграден неправомерно с паянтова ограда, изградена от бетонни колове и мрежа.

По повод горното е указано на К. Я. да премахне неподходящата по местоположение и разположение паянтова ограда в 14-дневен срок от получаване на съобщението, в който същият е депозирал възражение по повод неправилните измервания на геодезиста.

Видно от представения констативен протокол от 14.02.2019 г. е, че оградата е премахната като оградната мрежа и дървените и бетонните колове са оставени в имота на ищеца.

Видно от заверено копие на Заявление от К. и В. Я.и е, че е сезиран кметът на община Кюстендил с искане за предприемане на действия по учредяване право на преминаване на собствениците на поземлен имот № *** по КК на с. Л. през поземлен имот *** и *** по

КК на с. Л., за който се сочи да е собствен на Община Кюстендил – дере.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. Я. (дъщеря на ищците), Р. И. и Б. В..

Св. Я. твърди, че откакто се помни процесният имот е дворно място на семейството й. Там същата играла, израснала, а и отгледала собствената си дъщеря. През 2018 г. оградата на имота откъм улицата била блъсната от „общинари“ като имотът на ищците се намалил с около 4-5 метра навътре към къщата. Семейството на ищцата поддържало сочения имот повече от 48 години. Оградата била точно до общинския път. Но и след блъскането на оградата ищците продължили да поддържат имота, свидетелката дори паркирала колата си там, още повече, че нямали достъп до имота си от друго 5 място.