Решение № 571 от 22.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Русе, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100048 по описа за 2026 година

И. Л. Р. заявява, че на ********г. сключил с „*************“ ЕООД Договор за кредит №**********, по силата на който ответникът му предал в заем сумата 2400 лева, която следвало да погаси на 18 месечни вноски, всяка в размер на 266 лева.

С влязло в сила съдебно решение №***********г., постановено по гражданско дело №*********г., Районен съд – Русе прогласил недействителността на договора за кредит, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В производството по посоченото гражданско дело, дружеството признало, че кредитополучателят заплатил сума в общ размер 2625.97 лева. Предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, ищецът счита, че дължи на кредитора чистата стойност на кредита – 2400 лева, като останалата част – 225.97 лева е получена без основание и ответникът дължи връщането й.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*************“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Л. В. Л. да му заплати сумата 115.54 евро платена без основание за погасяване задължение по Договор за паричен заем №**********/********г., прогласен за недействителен на основание чл.22 ЗПК с влязло в сила решение №***********г., постановено по гражданско дело №*********г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2026г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „*************“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно допустимостта и основателността на претенцията.

1

Признава иска, респективно дължимостта на претендираната сума.

Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело, тъй като в хипотезата на чл.55, ал.1 ЗЗД е необходимо кредиторът да покани длъжника да изпълни, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че страните по делото са били обвързани от облигационни отношения, основани на Договор за кредит №**********, по силата на който „*************“ ЕООД предало в заем на И. Л. Р. сумата 2400 лева, която последният следвало да погаси на 18 месечни вноски, всяка в размер на 266 лева.

С влязло в сила съдебно решение №***********г., постановено по гражданско дело №*********г., Районен съд – Русе прогласил недействителността на договора за кредит, поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

„*************“ ЕООД не оспорва изложените от И. Л. Р. обстоятелства и признава иска. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер на 221.73 евро, от които: 21.73 евро – заплатена държавна такса и 200 евро – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска и предвид признанието на иска, моли да бъде приложена нормата на чл.78, ал.2 ГПК.

Съгласно посочената разпоредбата, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение обаче е необходимо освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото, какъвто не е настоящия случай.

Безспорен е фактът, че с решение, постановено по гражданско дело №*********г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 19.06.2025г. е прогласена недействителността на договора за кредит. При „начална липса на основание“ вземането става изискуемо от момента на получаването му. Липсата на извънсъдебна покана не означава, че не е даден повод за предявяване на иск, тъй като задължението за връщане произтича от закона. До датата на предявяване на иска, „*************“ ЕООД не възстановило на ищеца претендираната сума, получена без основание. Ответникът не е сторил това и в периода след предявяване на иска (09.01.2026г.) до приключване на съдебното дирене (08.04.2026г.).

Следва да се отбележи, че ищецът има право на преценка как да защити правата си.

Предявяването на установителен иск за недействителност е легитимен път за премахване 2 правната несигурност. Несъединяването му с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД не съставлява злоупотреба с права, тъй като законът не вменява задължително кумулативно съединяване.

Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима и ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Основателно е релевираното от дружеството възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, процесуалните действия, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 150 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от управителя Л. В. Л. да заплати на И. Л. Р., ЕГН:

********** със съдебен адрес: ******* сумите: 115.54 евро платена без основание за погасяване задължение по Договор за паричен заем №**********/********г., прогласен за недействителен на основание чл.22 ЗПК с влязло в сила решение №***********г., постановено по гражданско дело №*********г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2026г. до окончателното й изплащане и 21.73 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК: ********** да заплати на адвокат К. Д. Х. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3