Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1562 от 29.04.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 769/2026
Вид
Разпореждане № 1562
Подписан
29.04.2026
В сила
12.05.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1562 гр. Разград, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330100769 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „М. Ф. М.“ АД, ЕИК 2003859**, с което се иска издаване на заповед за изпълнение А. И. А., **********, с установени настоящ и постоянен адрес: гр. С., ул. „С." **, общ. С., обл. Г. за задължения по Договор за паричен заем 7407** от 09.05.2023 г., сключен с „К. Й." ООД, което задължение е цедирано на заявителя „М. Ф. М.“ АД на 30.01.2025 г., а именно: главница в размер на 752.92 евро, дължима за периода от 09.05.2023 г. до 09.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочените суми от 23.04.2026 г. до окончателното им изплащане, договорна лихва в размер на 130.83евро за периода от 09.05.2023 г. до 09.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 111.35 евро, дължима за периода от 30.01.2025 г. до 23.04.2026 г., както и разноски по делото.

Съдът е преценил, че следва да остави същото без движение, с оглед установено, при извършена на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка, противоречие със закона или с добрите нрави. Съгласно дадени с Разпореждане 1450 / 23.04.2026г. указания, в предоставения тридневен срок заявителят е представил молба, в която е посочил, че за погасяване на задължения по Договор за паричен заем № 7407** от 09.05.2023 г. длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор, преди цедиране на вземането в общ размер 676,95 EUR ((1324,00лева), като с плащанията са погасени главница в размер на 269,66 EUR (527,40 лева), договорна лихва в размер на 123,10 EUR (240,78 лева) и неустойка 284,18 EUR (555,80 лева).

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2023 година между „К. Й.” ООД и против А. И. А. е сключен Договор за паричен заем № 7407**. Съгласно сключения договор на В. П. Л. е отпуснат потребителски заем в размер на 600 лева, за срок от 5 месеца.

Потребителският заем се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 3,330 % при годишен процент на разходите в размер на 47,924 %. Размерът на дължимата договорна лихва за целия срок на договора е 496,65 лева.

Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем 1 да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи/и на условията на чл.10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В Договор за паричен заем № 9425** на 14.06.2024 г. е отбелязано, че заемателят е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на Заемодателя”, която съгласно чл.10, ал. 1 от Общите условия е за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за заем.

В чл. 10, ал. 2 от Общите условия са изброени изискванията, на които следва да отговарят представените от заемателя обезпечения: т.1 Гаранти - две физически лица, всяко от които отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ”; т. 2 Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем; т.З Първа по ред ипотека; т.4 Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, и да сключи договор за заем, като със съгласието на заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение.

В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1806,34 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Вземането по договора за паричен заем срещу е прехвърлено от „К. Й." ООД на „М. Ф. М.“ АД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2025 г.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Проверката на съда по същество в заповедното производство се простира до това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В чл. 7, ал. 3 от ГПК също е вменено задължение на съда служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените със заявлението документи, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което императивните норми на същите следва да бъдат приложени и в 2 настоящото производство. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК, като разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При изпълнение на посоченото му вменено задължения съдът установи, че процесният договор съдържа клаузи, нищожни в по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който такава е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон. В Договор за паричен заем № 7407** от 09.05.2023 г., сключен с „К. Й." ООД е уговорена 1806,34 лв. неустойка за непредставяне на обезпечение, като същевременно са поставени такива изисквания към обезпеченията, които следва да бъдат представени, че вероятността да не бъдат получени, съответно да се начисли неустойка, е много голяма. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл.

19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Така при постигнатите между страните договорки по процесния договор, при съобразяване на дадената в заем сума от 2000,00 лева, сравнена със задължението за връщане на сумата 4303 лв., при срок на договора – 5 месеца е видно, че фактически ГПР надхвърля максимално допустимия размер на годишна база, както и че не съответства на посочения в договора. В този смисъл, от една страна, противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно ал.

5 клаузата е нищожна, а от друга е нарушена и разпоредбата на чл. 11,т.10 ЗПК, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, следователно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по аргумент от чл. 23.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че за погасяване на задължения по Договор за паричен заем № 7407** от 09.05.2023 г. длъжникът не е извършил плащания, следва да се присъди за погасяване само сума в размер на предоставена по договора главница, равняваща се на 345,63 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение срещу против А. И. А., **********, с установени настоящ и постоянен адрес: гр. С., ул. „С." **, общ. С., обл. Г. да заплати на М. Ф. М. АД, 2003859**, адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Ш. ****, ет.*, общ.

С., обл. С. (столица), за сумата 345,63 евро, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 7407** от 09.05.2023 г., сключен с „К.

Й." ООД, ведно със законната лихва от 23.04.2026 г. до окончателното и изплащане, както и за сумата 5,88 евро разноски за заплатена държавна такса 3 и 58,61 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК на „М. Ф. М. АД, 2003859**, адрес: гр. С., БУЛ.Ц. Ш. ****, ет.*, общ. С., обл. С. (столица), срещу против А. И. А., **********, с установени настоящ и постоянен адрес: гр. С., ул. „С." **, общ. С., обл. Г., за следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен заем № 7407** от 09.05.2023 г., сключен с „К. Й." ООД: главница, представляваща разликата над присъдения размер от 345,63 евро до претендирания от 752.92 евро, договорна лихва в размер на 130.83 евро за периода от 09.05.2023 г. до 09.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 111.35 евро, дължима за периода от 30.01.2025 г. до 23.04.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4