Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 4129 от 29.08.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 2378/2025
Вид
Разпореждане № 4129
Подписан
29.08.2025
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 29.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2378 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу К. С. Т. ЕГН:

**********, ********** с искане да заплати на заявителя А1 България ЕАД ЕИК:

131468980, сумите: 305,83 BGN (триста и пет лева и 83 стотинки), представляваща главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени следните фактури: ***/21.08.2023, по която дължимата сума е в размер на 68.52лв., с падеж 05.09.2023; ***/20.09.2023, по която дължимата сума е в размер на 22.98лв., с падеж 05.10.2023; 475260037/19.10.2023, по която дължимата сума е в размер на 46.37лв., с падеж 03.11.2023; ***/19.07.2023, по която дължимата сума е в размер на 146.39лв., с падеж 03.08.2023; ***/20.11.2023, по която дължимата сума е в размер на 21.57лв., с падеж 05.12.2023 за периода от 19.07.2023 г. до 05.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.08.2025 г. до изплащане на вземането; 320,45 BGN (триста и двадесет лева и 45 стотинки), представляваща неустойка, дължима на осн. чл. 54.12 от ОУ, за което са издадени следните счетоводни документи: ***/10.12.2023, представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която задължението е в размер на 100лв., с падеж 24.01.2024;

***/10.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 100лв., с падеж 24.01.2024;

***/06.08.2023, по която дължимата сума е в размер на 2лв., с падеж 06.08.2023;

***/10.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 19.98лв., с падеж 10.12.2023;

***/10.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 19.98лв., с падеж 10.12.2023;

***/10.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 27.48лв., с падеж 10.12.2023;

***/10.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 51.01лв., с падеж 10.12.2023; за периода от 06.08.2023 г. до 24.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.08.2025 г. до изплащане на вземането, 104,57 BGN (сто и четири лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 19.08.2025 г., както и сторените разноски, а именно: държавна такса в размер на: 21,25 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 150,00 BGN, намери следното:

Съдът като съобрази, че се претендира вземане за парична сума, за което искът е подсъден на районния съд, подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и че липсват данни за визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3 и 4 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че искането следва да бъде уважено, но само досежно сумата в размер на 305,83 лв.

Недължимо, като уговорена във вероятно неравноправна клауза, се явява вземането за неустойка, подробно прецизирано от заявителя в последваща молба в изпълнение на указанията на съда, както следва: Сумата от 320.45 лв., претендирана като начислени неустойки, е формирана, както следва: По договор с партиден номер *** е начислена неустойка, представляваща Обезщетение за обработка на просрочени задължения, по която неплатената сума е в размер на 2.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 0.39лв. за период на забава 07.08.2023г. - 02.07.2025г. По договор с партиден номер ***за услуга ***е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 27.48лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 4.34лв. за период на забава 11.12.2023г. - 02.07.2025г. По договор с партиден номер ***за услуга *** е начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 51.01лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 8.06лв. за период на забава 1

11.12.2023г. - 02.07.2025г. По договор с партиден номер ***за услуга *** е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100.00лв.

Дължимата мораторна лихва е в размер на 14.56лв. за период на забава 25.01.2024г. 02.07.2025г. По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 19.98лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 3.16лв. за период на забава 11.12.2023г. - 02.07.2025г. По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 100.00лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 14.56лв. за период на забава 25.01.2024г. - 02.07.2025г. По договор с партиден номер *** за услуга *** е начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, по която неплатената сума е в размер на 19.98лв.

Дължимата мораторна лихва е в размер на 3.16лв. за период на забава 11.12.2023г. 02.07.2025г .

Съображенията на съда са следните:

Съгласно р. „Отговорност“ от представените източници на облигационни отношения абонатът ще дължи неустойка на оператора при определени обстоятелства, когато договорът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане уговорения срок на ползване. От друга страна, в същия раздел се сочи, че неустойки за предсрочно прекратяване не се дължат, в случаите, когато това прекратяване се дължи на причини, за които операторът отговаря. Настоящият състав намира, че така, както са уговорени посочените клаузи, се достига до абсолютна нереципрочност в правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Нещо повече, съдът счита, че изначално операторът е икономически по-стабилна и сигурна при договарянето страна за разлика от потребителя, поставен в непривична за него обстановка по договаряне на параметри по договор със специфична терминология. Като вместо това изначално неравновесие да бъде компенсирано от оператора в полза на клиента чрез облекчаване положението му на страна по договора, то същото допълнително се утежнява чрез възлагане на задължения за допълнителни плащания при определени условия, които обаче се явяват негодни да ангажират отговорността на самия оператор по сделката. Това очевидно води до нарушаване на изискването за добросъвестност и се явява самостоятелно и достатъчно основание за недължимост на претендираната неустойка.

За прецизност и пълнота следва да се посочи още, че от съдържанието на цитираната неустоечна клауза, според която размерът на неустойката е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент е, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти (както и самият оператор сочи „…в допълнение на посочената неустойка“). От това следва, че неустойката е договорена в необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в този си 2 компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на отстъпката.

В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката. Посочената неяснота е отделно самостоятелно основание да се приеме неустоечната клауза за неравноправна, предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, според която клаузи на договорите, предлагани на потребителя трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.

Това обосновава недължимост на неустойката в сочените 2 компонента.

Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

Относно сумата в размер на 2,00 лв., представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, съдът намира, че в договора и общите условия не е предвидено заплащане на такова обезщетение за обработка на просрочени задължения.

А дори да е предвидено същото е неравноправна клауза, тъй като се касае за неустойка, независимо как е наименувано и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора при предсрочното му прекратяване, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Това са действия, които са свързани със събиране на вземането, за които действия е налична съдебна практика, установяваща заобикаляне на принципа на добрите нрави, поради което тази клауза се явява нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД.

Поради горното, вземането за неустойка във всичките му изброени компоненти следва да бъде отхвърлено. Като последица от това следва да се отхвърли и акцесорната претенция начислена върху неустойката, в случая - -48.23 лв., мораторна лихва върху сумата от 320.45 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор №*** в частта му за услугите по партида № ***, начислена за периода от 07.08.2023 г. до 2.07.2025 г.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 10,53 лв. – държавна такса и 24,76 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя А1 България ЕАД ЕИК: 131468980, гр. София, ЖК ЗАХАРНА ФАБРИКА, УЛ.КУКУШ (КИРИЛ ПЧЕЛИНСКИ) 1, общ. Столична, обл. София (столица) срещу длъжника К. С. Т. ЕГН: **********, **********, съгласно която К. С. Т. ЕГН:

**********, ********** да заплати на заявителя А1 България ЕАД ЕИК: 131468980, сумите, както следва: 305,83 BGN (триста и пет лева и 83 стотинки), представляваща главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени следните фактури: ***/21.08.2023, по която дължимата сума е в размер на 68.52лв., с падеж 05.09.2023; ***/20.09.2023, по която дължимата сума е в размер на 22.98лв., с падеж 05.10.2023; ***/19.10.2023, по която дължимата сума е в размер на 46.37лв., с падеж 03.11.2023; ***/19.07.2023, по която дължимата сума е в размер на 146.39лв., с падеж 03.08.2023; ***/20.11.2023, по която дължимата сума е в размер на 21.57лв., с падеж 05.12.2023 за периода от 19.07.2023 г. до 05.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.08.2025 г. до изплащане на вземането, 56,34 BGN (петдесет и шет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.08.2023 г. до 02.07.2025 г. по рамков договор № *** и партиден № *** както и сторените разноски, а именно: държавна такса в размер на: 10,53 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 24,76 BGN