Определение № 285 от 15.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Кюстендил, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от В. С. П., И. С. П. и Е. К. М. – ищци по гр.д.№2409/2022 г. по описа на Районен съд – Д, чрез пълномощника им адв. А.Р. от КАК, насочена против Определение по Протокол №220/13.03.2024 г., постановено по гр.дело №2409/2022 г. по описа на Районен съд – Д (ДнРС), с което е било прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д, с адрес: гр. Д, ул. Ц.О.№ ****, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор:

****, при съседи: ******,******,******,*******, както и по отношение на сграда с идентификатор ******.2.

С жалбата се оспорва правилността на акта на районния съд. Поддържа се, че не е установено по безспорен начин, че имотът, делбата на който е предмет на прекратеното производство, е идентичен с този, описан в решението по гр. д. № 304/1985 г. на РС - Станке Димитров (Д), поради което не може да се направи извод, че въпросите за допускането и извършването на делбата на имота са разрешени със сила на пресъдено нещо, респективно предявеният иск е недопустим. Твърди се, че дори след изслушване на съдебно – техническата експертиза тези противоречия не са били изяснени. Този довод се базира на колебливостта, както я определят жалбоподателите, на експерта при отговора на въпросите за идентичността на сградите, както и относно констатираната разлика в квадратурата на поземления имот и този, изнесен на 1 публична продан с цитираното решение от 1985 г. Изводът на районния съд за идентичност на имотите се определя като преждевременен, като се акцентира на обстоятелството, че ДнРС е трябвало да се произнесе след изслушване на съдебно техническа експертиза, която да проследи регулационната история на имота и да даде заключение съвпадат ли всички параметри на предмета на делба по прекратеното дело, с тези описани в дело № 304/1985 г. На следващо място се посочва, че когато делбеният имот се изнася на публична продан, съсобствеността се счита за прекратена с извършването на същата и разпределението на продажната цена между съделителите.

Твърди се, че доколкото няма данни публичната продан да е осъществена, реално делба няма и съсобствеността не е прекратена.

Като допълнителен аргумент се посочва, че видно от поведението им, тримата съделители по делото от 1985 г., са считали делбата за несъстояла се, тъй като част от тях са извършвали разпоредителни сделки с техните идеални части от имота след въпросната година.

Наведени са и доводи за допуснати процесуални нарушение по см. на чл. 142, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопрозиводствените действия по допускане до делба и на този поземлен имот, ведно с находящата се в него сграда.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Е. М. Д., чрез пълномощника адв. Ю.С.. Изразено е становище, че въззивната частна жалба е допустима и основателна, а до делба следвало да се допуснат едната сграда и търговския обект в другата, тъй като жилищния етаж не бил съсобствен, както и дворното място.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

При служебна проверка за допустимост на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното 2 определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

С оглед посочените правомощия този съдебен състав констатира, че първоинстанционното производството е образувано по предявен от В. С. П., И. С. П. и Е. К. М. срещу Л. Б. И., К. П. И., Н. П. И., М.П.Д., Е. М. Д., В.Х.Б., Г.Х.Б. и Е.Х.Б., иск за делба на поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д, адрес на поземления имот: гр. Д.,ул. Ц.О, №****, с площ от 267 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: ****, при съседи: ******,******,******,*******, ведно с построените в поземления имот сгради с идентификатори ******.1 и ******.2.

В първото съдебно заседание ответниците Л. Б. И., К. П. И., Н. П. И. са посочили, че за процесния имот е налице влязло в сила решение за делба по гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС.

Видно от представения по делото препис от решение от 05.04.1985 г., постановено по гр. д. № 304/1985 г. по описа на РС – Ст. Димитров, е че е била допусната съдебна делба между Стефан П. И., К. П. И. и Живка П. Бояджиева на имот пл. № **** в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, както и от решение от 15.05.1985 г., постановено по същото дело, с което съдът е изнесъл на публична продан имот пл. № **** в кв. 70 по плана на гр. Ст. Димитров с площ 253 кв. м., ведно с масивна жилищна сграда, външно стълбище, навес, лятна кухня, входна врата, водопровод, канал, ограда и чешма, при първоначална цена 5830 лв. Решението от 15.05.1985 г. е влязло в законна сила на 27.05.1985 г.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че страните са наследници по закон на Стефан П. И., К. П. И. и Живка П. Бояджиева.

По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, установимо от което е, че поземлен имот с идентификатор ****** е идентичен с имот пл. № **** в кв. 70 по гореописаното съдебно решение. Навесът понастоящем не съществува и не е заснет в кадастралната карта. Вещото лице не е могло да идентифицира сграда № ******.3 (по отношение на нея е оттеглено искането за допускане до делба в с.з. на 31.03.2023 г.). Сграда с идентификатор ******.1 според вещото лице е изнесената на публична продан масивна жилищна сграда, като и през 1985 г., и понастоящем тя е на два етажа. Според вещото лице сграда с идентификатор ******.2 не е била предмет на гр. дело № 304/1985 г. по описа на ДнРС.

В съдебното заседание на 16.02.2024 г., проведено в отсъствие на представител на ищците, който с изрична молба с вх. № 1850/15.02.2024 г. е поискал отлагане на делото поради ангажираност по дело пред ВКС, за което е ангажирал и доказателства, след като е дал ход на делото и е изслушал вещото лице инж. К. Сотирова, съдът е 3 приел, че следва да предостави възможност „…на страните, включително и на ищците, да изразят в едноседмичен срок становище по хода на делото, като е препратил към вече дадените указания с определение от 15.11.2023 г., както и да уточнят какви имоти понастоящем следва да бъдат предмет на делбата.“. Поради това делото е било отложено за 13.03.2023 г.

При тези обстоятелства в съдебно заседание на 13.03.2023 г. е прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК, поради недопустимост на иска, по отношение на искането за делба на поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д, с адрес: гр. Д, ул. Ц.О.№ ****, с площ на имота: 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор:

****, при съседи: ******,******,******,*******, както и по отношение на сграда с идентификатор ******.2.

Тези действия на съда обаче, са порочни, т.к. от една страна е нарушено правилото на чл. 142, ал. 2 от ГПК, обезпечаващо участието на страните и пълномощниците им в процеса, а от друга – на правилото на чл. 299 от ГПК, като е приел посочената процесуална пречка – отрицателна предпоставка за разглеждането на делото в прекратените му части, без да е обезпечил развитието на производство по редовна искова молба.

Това е така, т.к. ДРС е приел, че ангажираността на пълномощника на ищците, не представлява пречка, която те не могат да преодолеят, без да вземе предвид новата редакция на чл. 142, ал. 2 от ГПК. В т.см. следва да се поясни, че състезателното начало е основен принцип в гражданския процес – чл. 8 ГПК. Чрез него се гарантира на всяка страна право да участва в производството – да участва в съдебните заседания лично или чрез процесуален представител, за да може да извършва съответните процесуални действия, чрез които да въздейства върху съдържанието на съдебния акт.

Като гаранция на състезателното начало, нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК задължава съда да не разглежда делото, когато страната и нейният представител са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани. Препятствието може да бъде от различно естество и подлежи на доказване от страната. Имат се предвид внезапни и непреодолими обстоятелства, които могат да бъдат от обективен и субективен характер.

Тук своевременно с молба вх. №1850/15.02.2024 г. са били представени доказателства за ангажираност на процесуалния представител на ищците по дела пред ВКС. Отправено е искане за отлагане на делото. Посочени са и дати, с предварително поети задължения ат ядв. Райнов извън съдебния район, сред които и 13.03.2024 г.

Въпреки това делото е разгледано в съдебно заседание на 16.02.2024 г., когато е било отложено за 13.03.2024 г. – дата, сред посочените предварително като невъзможна за 4 адв. Райнов. Така ищците са били лишени от възможност да участват в процеса лично и чрез пълномощника си както в съдебното заседание на 16.02.2024 г., така и на 13.03.2024 г., без да са налице данни за тяхно поведение, нарушаващо принципа за добросъвестност при упражняване на процесуалните права по чл. 3 ГПК. Несподелеми са съображенията на първостепенния съд, че са били налице условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК за разглеждане на делото в съдебно заседание на 16.02.2024 г., още повече, че няма данни делото да е било разгледано на второ четене, както изисква посочената норма. Не се споделят и доводите, че ангажимент по друго дело не представлява непреодолимо препятствие за ищците с изразени съмнения в датата на получаване на призовката по другото дело. Този съдебен състав приема, че ангажираността на адвоката, който са наели за съдействие ищците, е препятствие, което те не могат да преодолеят, а колебанията по датата на узнаване на този ангажимент биха могли да се изяснят чрез дяване на допълнителни възможности в т.см. С това е налице нарушение на нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, довело и до нарушение на основния принцип по чл. 8 от ГПК.

В същото време, в отсъствие на ищците и в отсъствие на техен представител, в съдебно заседание на 16.02.2024 г., са предприети действия, по същината си такива за оставяне на исковата молба без движение, като съдът е посочил, че те следва да изразят в едноседмичен срок становище по хода на делото, като е препратил към вече дадените указания с определение от 15.11.2023 г. (без прецизност за коя част от него), както и да уточнят какви имоти понастоящем следва да бъдат предмет на делбата.Така делото е било разгледано на 13.03.2024 г. без ищците да уведомени за тези си задължения и без да са им указани последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК и при неясен предмет на делото за делба, е постановен акт по реда на чл. 229 от ГПК, реално по нередовна искова молба, и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. Тази процесуална дейност на съда е в противоречие с основните правила на ГПК, които са категорични, че по допустимостта на иска, съдът се произнася, след като е констатирал, че исковата молба е редовна.