Решение № 289 от 18.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пазарджик, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220104693 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

П., ж.к. Т., бл.195, вх.Д, ет.3, ап.7, чрез адвокат М. Г. Г. от АК П., с адрес на кантора: гр. П., ул. „Б.“10, против С. И. Н., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител И. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., общ. С., ул. „О.“ № 4, иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 2100 лева, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №20249040400393 по описа на ЧСИ рег.№904 Х. П., за периода 29.04.2024 г. до м. октомври 2024 г. включително, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.д№ 17771/2023 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат твърдения, че Ж. Г. и И. Н. били в съвместно съжителство и са родители на С. И. Н.. С Решение по гр.д. № 140/2021 г. на РС П., родителските права по отношение на детето били предоставени на ищцата. С протоколно определение по гр.д. № 17771/2023 г. от 29.04.2024 г., постановено в производство за привременни мерки по дело за родителски права, същите били предоставени на бащата. Със същото определение ищцата била осъдена да заплаща издръжка за детето си в размер от 300 лева.

Твърди, че детето С. обаче била изцяло при ищцата и тя я отглеждала, като е покривала всички нейни текущи нужди и разходи до 18.09.2024 г..

Въпреки това, бащата И. се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело № 393/16.10.2024 г., без да уведоми съдебния изпълнител, че ищцата е отглеждала изцяло детето от 30.03.2024 г. до 18.09.2024 г.. На следващо място счита, че издръжка след 1

18.09.2024 г. до края на м. октомври също не била дължима, тъй като не била изискуема.

По изложените съображения твърди, че не дължи процесните суми.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат М. Г. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат Л. К. от АК Пазарджик.

Счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на исковата претенция, тъй като издръжката е събрана по принудителен път от ЧСИ Х. П. по изпълнително дело № 393/2024 г. и е изплатена на ответника.

Оспорва основателността на заявената претенция.

Счита, че няма основание ищцата да бъде освободена от задължението си да заплаща съдебно определения размер на дължимата издръжка.

Оспорва твърдението, че ищцата се е грижила самостоятелно и изключително тя за детето си в период от м. април до 18.09.2024 г.. Сочи, че страдала от психическо заболяване и била лекувана многократно амбулаторно, като последно е престоявала в лечебно заведение от 02.11.2023 г. до 18.12.2023 г.. Тя не била в състояние да се грижи самостоятелно за детето си и винаги, когато детето е била при нея е разчитала единствено и само на помощта на майка си. На практика издръжката на детето била поета от нейната майка - К. Г., а не от ищцата, която преимуществено се грижило за него.

Посочва, че ищцата е направила признание, че е предала детето С. на ответника на 18.09.2024 г.. Поради тази причина не ставало ясно поради какво обстоятелство се твърди, че не дължи издръжка за периода след 18.09.2024 г. до края на месец октомври на 2024 г..

Издръжката била дължима въз основа на съдебно определение на ПРС, поради което твърдението й за недължимост е неоснователно.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответната страна се представлява от И. Н., баща и законен представител и адвокат Л. К.а от АК Пазарджик, като молят съда да прекрати производство, алтернативно да отхвърли исковата претенция.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно че Ж. Г. и И. Н. са родители на детето С. И. Н., ЕГН **********.

От приложения по делото протокол от проведено о.с.з. на 29.04.2024 г. по гр.д. № 17771/2023 г. по описа на РС П. се установява, че с протоколно определение, съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. И. Н. на нейния баща И. К. Н. и е определил местоживеене на детето при бащата, като привременна мярка до приключване на производството по гр.д. №17771/2023г. по описа на ПдРС, III брачен състав. Определил е режим за лични контакти на майката с детето и е осъдил майката 2

Ж. И. Г. да заплаща на дъщеря си С. И. Н., чрез нейния баща и законен представител И. К. Н. месечна издръжка в размер на 300 лева начиная от днес - 29.04.2024 г. до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело №17771/2023г. по описа на ПдРС, III брачен състав.

Не е спорно, че въз основа на горното определение е издаден изпълнителен лист № 2453/13.09.2024 г., съгласно който майката е осъдена да заплаща на дъщеря си С. Н.а, чрез нейния баща и законен представил И. К. Н. месечна издръжка в размер на 300 лева начиная от днес - 29.04.2024 г. до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело №17771/2023г. по описа на ПдРС, III брачен състав.

Установява се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 393/2024 г. по описа на ЧСИ Х. П. с рег. № 904 с район на действие ОС Пазарджик.

С покана за доброволно изпълнение от 01.11.2024 г., ищцата е поканена от ЧСИ П. да заплати сумата в размер на 2808 лева, от която 2100 лева издръжка и останалата сума такси и разноски.

От приложеното писмо от ЧСИ П. се установява, че на дата 30.10.2024 г. от наложения запор на банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД е постъпила сумата в размер на 2479,20 лева. На 04.12.2024 г. длъжникът Ж. И. Т., чрез адвокат М. Г. била входирала по изпълнителното дело Определение № 3407/22.11.2024 на PC Пазарджик, издадено по настоящото дело, с искане да не се разпределя в полза на взискателя сумата от 1390 лева, дължими за периода 29.04.2024 г. до 18.09.2024 г., тъй като предстои издаване на обезпечителна заповед. Посочено е, че на 03.12.2024г взискателят И. К. Н. е посетил кантората на ЧСИ, представил е банкова сметка и е настоял да бъде извършен превод на събраните суми. По повод представеното от длъжника определение на 06.12.2024 г., с разпореждане на ПЧСИ Г. Д.а към взискателя е извършено частично плащане на сумата от 1210 лева, като не е взет предвид фактът, че изпълнението може да бъде спряно изцяло или частично само въз основа на представена в оригинал обезпечителна заповед, каквато към момента не е била налице. С посочената сума се погасили задължения, както следва: по 300 лева издръжка за месеците април, май, юни и 110 лева месец юли, или общо в размер на 1010 лева.

Ищцата е приложила платежни нареждания в полза на ответника.

Установява се, че детето е било записано в Иновативна занималня „Дъга“ гр. П. и считано от 17.03.2024 г. редовно е посещавало занималнята. Била е заплатена такса в размер на 450 лева – служебна бележка, находяща се на л.74 от делото.

От приложеното по делото писмо от ЮЦПЗ-П-в“ ЕООД, от което се установява, че ищцата е наблюдавана от 2004 г. и многократно е била лекувана стационарно, като последната хоспитализация в лечебното заведение е от 02.11.2023 г. до 18.12.2023 г. с диагноза „шизоафективно разстройство, маниен тип“.

По делото е представено писмо от ДСП Бобов дол, във връзка с невъзможността да окажат съдействие на бащата и да осигури присъствието на представител при предаване на 3 детето С., тъй като същото се намирала при баба си в гр. П. през лятната ваканция на 2024 г..

От показанията на свидетелката К. А. Г. – майка на ищцата се установява, че детето С. в периода от 29.04.2024 г. до 15.06.2024 г. е било при майка си и след това през лятната ваканция е отишло при свидетелката в гр. П., където било записано на лятна занималня.

Посочва, че детето било отглеждано съвместно от ищцата и свидетелката, като било водено на почивки – един път с баба му и два пъти с майка му. Свидетелства, че през летния период детето било останало при свидетелката и майка му, като му било закупено всички за училище. Сочи, че детето било заведено на 18.09.2024 г. при баща му. В горепосочения период, бащата не бил давал никакви пари за издръжката на детето, дори не го виждал.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

Съдът счита, че другите приети по делото доказателства не следва да се обсъждат, тъй като се явяват неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.439 ГПК е регламентиран, за да бъде отречена дължимост на парична сума, за която съществува изпълнително основание, когато след възникване на изпълнителното основание са настъпили обстоятелства, които изключват дължимост на паричната сума. С този иск се предоставя защита на длъжника, когато въз основа на новонастъпили обстоятелства паричната сума по изпълнителното основание се явява недължима.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е налице висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, което е предмет на настоящото производство. Не води до противния извод и довода на ответника, че ищецът няма правен интерес от воденето на настоящото производство, защото процесните суми били събрани от ЧСИ. Не е спорно, че от събраните по делото доказателства се установи, че част от процесните суми са събрани по принудителен ред от ЧСИ П., но от съществено значение за преценка допустимостта на производството е начинът на погасяване на задължението – доброволно платено от длъжника или принудително събрано. От доказателствата се установи, че ищцата не е плащала доброволно тези суми, поради което съдът, че счита претенцията е допустима.

В конкретния случай от събраните в хода на производството доказателства се установява, че ищцата е осъдена да заплаща на своята дъщеря издръжка в размер на 300 лева месечно, считано от 29.04.2024 г.. С предявения иск ищцата оспорва дължимостта на издръжката в периода от 29.04.2024 г. до месец октомври вкл.. За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.439 ГПК, необходимо е ищцата да докаже, че е полагала грижи и е предоставяла издръжка на дъщеря си С., при което предвид положените грижи и 4 предоставена издръжка в натура, присъдена за съответния период от време по съдебното определение е недължима – в периода от 29.04.2024 г. до 18.09.2024 г., а по отношения на останалия исков период, че не дължи, тъй като не била дължима, поради ненастъпила изискуемост.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Това задължение съществува до отпадане на законовото основание за даване на издръжка – пълнолетие на издържаното лице, настаняването му в институция на държавна издръжка, или изменението й. Без правно значение е дали детето е родено в брак, както и дали родителите му живеят или не заедно. По правило издръжката представлява парично задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че издръжката за едно дете винаги представлява сума необходима за покрИ.е ежедневните и обичайни нужди, присъщи при отглеждането и възпитанието, в това число не само за учебници и учебни материали, но и такива от културно-битово естество. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно като при забава се дължи законната лихва. Разпоредбата чл.143, ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура.