Решение № 106 от 13.07.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Златоград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100015 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС от З. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул.

„Ш. А.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия - земеделска, категория 9, НТП - нива, площ 525 кв. м, стар номер 000163, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, притежава и е собственик на реална част от същия с площ 146 кв.м, находяща се в западната част на имота.

З. Д. от 1981 г. и до днес, в период по-дълъг от 10 г., упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги се е владял от ищцата, която е получила владението от нейните родители, които са го владели от 50те години на миналия век.

Същият този имот е обработваема нива, в която се засаждат различни селскостопански култури.

1

При направена справка З. Д. установила, че процесния имот, включително и нейната реална част, е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но този имот никога не е бил неустановен собственик или безстопанствен, а още по- малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ. Процесният имот и реалната част никога не са били включвани в ТКЗС, ДЗС, АПК и други образувани въз основа на тях земеделски организации.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение ответника Община Н., че тя е собственик на реална част с площ 146 кв.м, находяща се в западната част на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия - земеделска, категория 9, НТП - нива, площ 525 кв. м, стар номер 000163, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала. Преди време била провеждана процедура, при която имоти, които не били възстановени на собствениците са се предавали на Община Н. за стопанисване по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За това обстоятелство общината била длъжна да състави и актове за общинска собственост.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцата - адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал.

1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Ответника Община Н. не изпраща представител.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.

№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно 2 изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищците, като съдът е допуснал и назначил такава с определение по чл. 140 от ГПК, като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото като обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствие на ищцата заснел показаните от нея граници на процесната реална част, съгласно показаните на място от нея граници - Снимки - Приложения 2 А и Б.

Изчислена графично тази западна част от имот с идентификатор *** е с площ от 165,0 кв. м, като на Комбинираната скица в М 1:500 Приложение №1 вещото лице инж. С. оцветил в жълт цвят.

Към момента на заснемането тази част представлява ливада при граници:

- север - П.И.К.№ *** - Собственик по КККР - ДАГ –ДГС;

3

- юг - П.И.К.№ *** - Собственик по КККР - Община Н.;

- изток - западна част от П.И.К.№ *** - Собственик по КККР Община Н.;

- запад - П.И.К.№ *** - Собственик по КККР - Община Н..

От направена справка в ОСЗ - Общ. Н., инж. С. не открива документи, свързани с отчуждаване на процесната реална част.

В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното на съда заключение.

В съдебно заседание на 18.06.2026 г. представителят на ищцата е направил искане, на осн. чл. 214 от ГПК, като прави изменение на иска и моли същия да се счита за предявен за реална част с площ 165 кв.м, както е посочено в заключението на вещото лице, а не първоначално претендираната от 146 кв.м.

Съдът е уважил направеното искане, тъй като е основателно, своевременно направено и е направено от страна, която има правен интерес.

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В., не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на вещото лице инж. С., приложена на лист 46, приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита неразделна част от решението.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК , във връзка с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение О. Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че З. Б. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ш. А.“ № ** е собственик на реална част с площ 146 кв.м, находяща се в западната част на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., с. Е., местност ,,В. к.“, вид територия - земеделска, категория 9, НТП - нива, площ 525 кв. м, стар номер 000163, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-800/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

Скицата на вещото лице инж. С., приложена на лист 46, приподписана от съдия-докладчика, да се счита неразделна част от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4

5