Решение № 1755 от 20.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330205296 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление №001831 от 28.07.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД, ЕИК:205250248, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен, ул.„Петьофи“ №21, представлявано от управителя Е.В.П., ЕГН:********** са наложени следните административни наказания:

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл.214, ал.1 от ЗТ и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл.221, ал.1 от ЗТ, на основание чл.221, ал.1 от ЗТ.

По съображения изложени в жалбата си „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като проверяваният обект имал издадено временно удостоверение за категоризация, но то не могло да бъде намерено. Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Д. С., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от процесуален представител - адв. Д. П., който счита, че 1 подадената жалба е неоснователна и иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.11.2022г., в 10:45 часа служители при КЗП-Пловдив извършили планирана проверка на обект - класически ресторант „Винополис“, находящ се в гр. Хисаря, ул. „Бели брези“ №1, хотел „Сана СПА хотел“. В хода на последната било установено, че ресторантът бил в работен режим и се обслужвали клиенти, а от отчета за дневния оборот било видно, че ресторантът имал реализирани продажби. Въпреки това проверяващите установили, че на видно място на стена до бар плота на заведението било налично Удостоверението за категоризация на проверявания туристически обект №РК-19-11658 за утвърдена категория „три звезди“, издадено от Министерство на туризма на 02.11.2017г., което било с изтекла валидност, тъй като било валидно до 02.11.2022г. От изискания дневен касов отчет контролните органи установили, че лицето осъществяващо дейност в туристическия обект било търговецът „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД. В тази връзка при проверката било изискано, но не било представено валидно удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект. Със съставения при проверката Констативен протокол №К-2695537/22.11.2022г. било дадено нареждане на търговеца посочените документи, да бъдат представени до 11:00 часа на 15.12.2022г. в офиса на КЗП РД Пловдив, ул „Васил Левски“ №50. Въпреки дадените указания, на посочената дата изисканите документи не били представени, като те не били представени и до съставянето на АУАН.

След проверката било направено запитване до Министерство на туризма, въз основа на което контролните органи установили, че за провереното заведение имало издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №РК-18-12192 от Министерство на туризма от дата 18.11.2022г., с валидност до 18.03.2023г., което обаче не било поставено на 2 видно място в туристическия обект и не било предоставено при поискване, нито в момента на проверката, нито до момента на съставяне на АУАН.

Въз основа на горните констатации свидетелят Й. И. Ц. – *** изпратил покана до представляващ дружеството да се яви в КЗП – Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с №001831 от 10.02.2023г. Така изпратената покана била връчена лично на управителя на дружеството на 08.02.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, но поседният не се явил в седалището на КЗП на посочената дата и час. Поради тази причина актът бил съставен в отсъствие на нарушителя за две нарушения по чл.214, ал.1 от ЗТ и чл.221, ал.1 от ЗТ.

В законоустановения срок не били подадени писмени възражения от търговеца, като въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД, ЕИК:205250248, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен, ул.„Петьофи“ №21, представлявано от управителя Е.В.П., ЕГН:********** са наложени следните административни наказания: ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл.132, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл.214, ал.1 от ЗТ и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение на чл.221, ал.1 от ЗТ, на основание чл.221, ал.1 от ЗТ.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Й. И. Ц., който потвърждава отразеното от него в АУАН, като допълва, че по време на проверката от дружеството са били представени документи, че е била осъществена процедура по категоризация на обекта, което впоследствие свидетелят проверил в регистъра към Министерството на туризма, че действително било така, но удостоверението за категоризация липсвало в самия обект, тъй като не могло да бъде намерено от представляващите го и не било поставено на видно място. Било указано на жалбоподателя да представи документите за придобитото временно удостворение в срок до 15.12.2022г., но това нареждане не било изпълнено от търговеца и до съставянето на процесния акт.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран доказателствен материал - АУАН и Констативен протокол К-№2695537/22.11.2022., дневен отчет, Удостоверение за категоризация 3

№РК-19-11658, заявление-декларация вх.№т-81-00-299/26.10.22г., покана, известие за доставяне, заповеди.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №363/30.03.2023 г. на Председателя на КЗП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в 7 - дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.132, ал.1 от ЗТ на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Според чл.214, ал.1 от ЗТ пък на лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1 – 3 на видно място в, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Безспорно по делото се установи, че към датата на проверката за процесния обект е било издадено временно удостоверение за категоризация, но същото се е намирало на място, невидимо и недостъпно за клиентите на обекта, което не се оспорва и от самия жалбоподател. Удостоверението за категоризация съдържа информация, която служи за гарантиране качеството на предлаганите услуги 4 и стоки. Непоставянето на същото на видно място, както е станало в случая, води до възможност за подвеждане на потребителя, поради което нарушението е налице. Правилна е квалификацията по чл.214, ал.1 от ЗТ, която разпоредба въпреки, че е санкционна съдържа в себе си и хипотеза, диспозиция и санкция, като самостоятелно очертава състава на административното нарушение. Именно поради факта, че към момента на проверката жалбоподателят все пак е имал валидно временно удостоверение за категоризация и чрез него е осъществявал дейност в категоризиран обект, нарушението е квалифицирано и по чл.132, ал.1 от ЗТ, в противен случай жалбоподателят щеше да е санкциониран за това, че извършва туристическа дейност в обект, който не е категоризиран. Нарушенито е формално на просто извършване и съставът му е реализиран с посоченото в нормата бездействие непоставянето на видно място в, или на територията на обекта, на временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Без значение за реализацията на състава на нарушението е, че такова временно удостоверение е било издадено от надлежния орган – Министерство на туризма и същото е съществувало като документ към момента на проверката. Определящото в случая е, че същото не е било поставено в туристическия обект, съобразно с изискването на чл.214 от ЗТ.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е посочил разпоредбата на чл.214, ал.1 от ЗТ и като правно основание за налагане на административното наказание. При определяне размера на наказанието, наказващият орган е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН и правилно е преценил вида и тежестта на нарушението. Правилно е отчетено и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че дружеството не е наказвано друг път за нарушения по ЗТ. Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция в минимума, предвиден от закона за горното нарушение.

По делото не са установени факти, които да сочат на многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да характеризира извършеното с много по-ниска от типичната за този вид нарушения обществена опасност и да сочи маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.

Фактът, че обектът притежава временно удостоверение за категоризация няма отношение към съставомерността на деянието, предмет на административно5 наказателното обвинение, което се изразява в непоставянето му на видно място в обекта, а не в неговата липса. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е отчетено от административнонаказващия орган при индивидуализация на наказанието, съобр. чл.27 от ЗАНН и то е определено в минималния установен от закона размер за юридически лица - 1000 лева.

Липсват факти, свързани с конкретната търговска дейност, които да обуславят извод, че и в минималния си размер санкцията е прекомерна и нарушава принципа за пропорционалност.

Що се касае до нарушението на чл.221, ал.1 от ЗТ, съдът намира, че и то се явява доказано. Съгласно визираната разпоредба /също съдържаща в себе си както правилото за поведение, така и санкцията за неспазването му/ при недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, извършващо дейност в обекта, се налага глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. По делото се установи, че в хода на извършената проверка от страна на проверяващите е било изискано предоставянето на документ временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №РК-1812192, издадено от Министерство на туризма на 18.11.2022г. Установи се също така от показанията на свид. Ц., а и не се оспорва и от жалбоподателя, че такъв документ не е бил представен на КЗП нито в деня на проверката, нито на посочената дата, за която е била предоставена възможност да се представи, нито до съставяне на АУАН. Без значение е обстоятелството, че дружеството е разполагало с такъв, защото в противен случай, същото би извършило друго, по-тежко нарушение. Обстоятелството дали изискаването му е обосновано или е израз на една излишна бюрократичност е ирелевантно.