Определение № 2856 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2856 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501266 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу разпореждане № 23426 от 10.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 5300/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 35714/30.04.2024 г. за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземания по договор за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № **********, сключен между Я. К. Г. ЕГН ********** и "БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД , клон България, които са цедирани на заявителя, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания по силата на Приложение 1/11.011.2021 г., за разликата над сумата от 286 лв. до пълния претендиран размер от 741,60 лв. – обезщетение за забава върху претендирана главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********** начислена за периода от 11.11.2021 г. - 29.04.2024 г.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждане в обжалваната му част. Излагат се съображения за това, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Това следвало от обстоятелството, че заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК е формално и в него не следва да се доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вземания и искането да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. Сочи се обилна съдебна практика в тази насока. Възразява и по отношение на начина на 1 изчисляване на законната лихва за просрочие на парични задължения в размера на основният лихвен процент на БНБ. Твърди, че от 01.10.2022г. БНБ ежемесечно увеличава ОЛП, като за месец май същият бил 2.77 %. Възразява срещу извършените изчисления, като неотговарящи на обективната истина.

Твърди, че гореописаните промени не са отразени в онлайн калкулаторите.

Въз основа на изложеното се настоява за отмЯ. на обжалваното разпореждане, в частта, с което е отхвърлено подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение за разликата над сумата от 286 лв. до пълния претендиран размер от 741,60лв – обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не се връчва, поради което и в настоящото производство не се конституира насрещна страна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Я. К. Г. за парични вземания по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и използване на кредитна******************** и Приложение №

************ към Договора сключен между Я. К. Г. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД клон България, които са цедирани на заявителя, по силата на Приложение № 1/11.11.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 11.11.2021г., като следва: сумата от 1039.24 лв.главница за периода от 29.05.2015г. до 10.11.2021г; сумата от 200.42 лв. договорна лихва за периода 29.05.2020 до 10.11.2021г.; сумата от 741.60 лв.обезщетение за забава за периода от 11.11.2021г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 39,63 лева за заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Към заявлението, съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК, е приложен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и използване на кредитна карта **********от датата 29.05.2015г., ведно с приложимите Общи условия към него, както и погасителен план.

Районен съд-Варна е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за сумата от 1000 лева, неплатена главница по договора, ведно със законна лихва, считано от подаването на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за сума в размер от 39.24 лева представляваща дължими такси за издаване и използване на кредитна карта, сума в размер на 200,42 лева представляващ договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 10.11.2021г. и 286,00 лева обезщетение за забава, дължимо върху главницата за период от 11.11.2021г. до 29.04.2024г г., като е отхвърлил 2 заявлението, в частта за разликата над сумата от 286,00 лева до пълният заявен размер от 741,60 лева, претендирани като обезщетение за забава върху главницата по договора.

Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е частта на разпореждането, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за разликата над сумата от 286,00 лева до пълния претендиран в заявлението размер от 741,60 лева. В тази част първоинстанционният съд е приел, че претендираното обезщетение за забава противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, поради това, че същото надвишава законната лихва.

Заповедният съд е изчислил чрез използване на лихвен калкулатор , достъпен на официалния уеб сайт на НАП, че размерът на дължимата лихва за периода от 11.11.2021г. до 29.04.2024г. е в размер на 286, 00 лв., поради което е постановил да се издаде заповед за изпълнение само за тази сума, като за разликата над същата до пълния претендиран размер от 741,60 лева е оставил искането без уважение. Съразмерно с уважената част са присъдени и съдебно- деловодните разноски в размер на 69,03 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сключеният договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал. 2 на цитираната норма изрично е посочено, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което и с оглед защитата на потребителя за спазването й съдът следи служебно. Съгласно приложимите Общи условия към Договора и по-конкретно в т.3 от същите е предвидено, че при забава Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва за периода на забавата. Въпреки, че това договаряне не се отклонява от императивното правило в ЗПК, кредиторът в разрез с него, е начислил обезщетение за забава в размер, надхвърлящ договорения. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи от длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК, поради което заповедният съд е извършил проверка дали действително начислените суми, претендирани като обезщетение за забава съответстват на императивните норми.

Несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, относно направени от заповедния съд изчисления чрез използване на онлайн калкулатор, в който не отразена промЯ. на основния лихвен процент. Районния съд е направил правилни изчисления относно присъденото обезщетението за забава, които напълно се споделят от въззивната инстанция. Общоизвестен факт е, че основният лихвен процент за съответен период се определя от БНБ на основание чл. 35 от ЗБНБ. Законната лихва се определя от МС, като към основния лихвен процент се добавят 10 пункта. Ежемесечната промЯ. на ОЛП се отразява в официален уеб сайт на БНБ. След направени от настоящият въззивен състав самостоятелни изчисление, се стигна до извод, че направените от първоинстанциония съд изчисления са правилни, а доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.

Необосновано е и становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за 3 накърняване на императивни разпоредби. Вярно е, че една от целите на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, но съобразяването с тази цел не може да бъде във вреда на създадената в защита на потребителите императивна правна уредба, задължаваща страните да упражняват предоставените им процесуални права не в противоречие със закона и съобразно добрите нрави. След като част от претенциите на заявителя противоречат на закона или накърняват добрите нрави, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тези му части.

По гореизложените съображения разпореждането се явява законосъобразно, доколкото са налице отрицателни предпоставки по чл. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част.

Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да се потвърди в обжалваната част.

По изложените съображения и мотивиран от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23426/10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5300/2024 г. по описа на РС- Варна, 52 състав, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 35714/30.04.2024г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжника Я. К.

Г. ЕГН ********** с настоящ адрес ************, за разликата над сумата от 286,00 лева до пълния заявен размер от 741,60 лева претендирано като обезщетение за забава върху главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ******* за периода от 11.11.2021г. до 29.04.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4