Решение № 86 от 27.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500029 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 26/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. К. К., С. Х. С., А. Х. С., Р. Х.

С., Д. Х. С. и В. Х. С., чрез техния пълномощник адв.Ч., против решение № 295/18.11.2022г. по гр.дело №281/2021г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против „ДЗИ Общо застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Х. Т. С., настъпила в резултат на ПТП.

Твърди се, че решението в тази част е неправилно, определените обезщетения не съответстват на критерия за справедливост и съдебната практика, иска се отмяната му и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

По отношение на претенцията на М. К. се изтъква, че дадените по делото показания са последователни и безпротиворечиви относно отражението на внезапната смърт на нейния съпруг, настъпила по трагичен и неочакван начин. Определеното от съда обезщетение не отразява естеството на отношенията между ищцата и нейния покоен съпруг и не съответства на размера на действителните морални вреди, икономическата ситуация в страната и обществения критерий за справедливост. Не е отчетена и възрастта на пострадалия и дългосрочните и неотшумяващи последици за неговата съпруга.

1

Неправилно са оценени и болките и страданията на останалите ищци по делото. Трите дъщери на покойния Р., Д. и В., макар и живеещи в други населени места, не са прекъснали своята емоционална връзка със своя баща, която е била изключително силна и внезапното и прекъсване е съкрушило и трите.

Недостатъчно оценени са и вредите, настъпили за синовете на загиналия - С. и А., за които той е бил пример и опора, неоценено е и обстоятелството, че А. е живеел все още със своя баща. Промените, настъпили у ищците след трагичното събитие, в тяхното битие и психика, не са достатъчно оценени при определяне на обезщетението. Не са отчетени и конкретните икономически условия и действащите лимити на застрахователно покритие към датата на настъпването на процесното събитие, не е отчетен размерът на средната за страната работна заплата и инфлационните процеси.

В подкрепа на изложените оплаквания се цитира практика на съдилищата, на която решението противоречи в обжалваната част.

Твърди се, че неправилно е определен началният момент, от който се дължи лихвата за присъденото обезщетение и се посочва за правилна датата, на която е настъпило увреждането.

На следващо място неправилно, според въззивниците, е прието и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Считат, че дори да са нарушени разпоредбите на ЗДвП, поведението му не е в причинна връзка с настъпилия резултат. Намират, че виновен за настъпилото ПТП е изцяло водачът на автомобила К. съгласно установения механизъм на настъпване на ПТП и заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза, а обстоятелството, че пострадалият не е бил на пешеходна пътека не е в причинна връзка с инцидента, тъй като ударът е настъпил в лентата за насрещно движение на автомобила на К.. Водачът на МПС не е следвал наличната пътна маркировка, имал е възможността да заобиколи паркираните автомобили в собствената лента за движение и не са установени обстоятелства, налагащи преминаването му в насрещното движение. Моли да не бъде кредитирано заключението в частта, според която причина за ПТП е сочено неправилното пресичане на пешеходеца. Моли съдът да вземе предвид трайна и непротиворечива съдебна практика, според която съпричиняването следва да е налице когато по безспорен и несъмнен начин са доказани конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат. При условията на евентуалност, моли да бъде намален размера на съпричиняването.

Претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответния застраховател, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението. Намира, че при определяне на обезщетенията съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно е преценил същите. Останалите оплаквания в жалбата счита за едностранчиви и необективни. Намира оспорването на приетото съпричиняване за несъответстващо на събраните по делото доказателства и установения 2 механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва твърденията за липса на причинна връзка между поведението на пешеходеца. На последно място изразява становище, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика относно определеното обезщетение е в съответствие с обжалваното решение, а не в противоречие с него.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствена анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение съдът е присъдил на въззивниците по делото по обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на Х. Т., починал при ПТП, представляващо по отношение на ответника настъпило застрахователно събитие на 23.12.2020г. по вина на водача и застрахован при ответника по застраховка ГО Д. К..

Върху така определените суми е присъдена законна лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие. В останалата част до предявените размери за всеки от ищците исковете са отхвърлени.

За да приеме решение в този смисъл съдът, след като приел за установена по основание отговорността на ответника, предвид безспорно установеното застрахователно правоотношение между дружеството и прекия причинител на вредите, отчел наличието на принос от страна на пострадалия, който определил на 50%. На основание чл.51, ал.2 ЗЗД съдът намалил общо определеното за всеки от ищците справедливо обезщетение до размера на присъдените суми като за М. К. присъдил 60 000лв., а за останалите въззивници, деца на пострадалия – по 50 000лв.

Ищците са съответно жената с която пострадалият е живял без брак и родените през време на фактическото съжителство техни деца.

Исковете са с правно основание чл.432 КЗ.

Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и настъпилата смърт на Т., от която са настъпили неимуществените вреди за ищците.

По отношение на тези обстоятелства въззивният съд, на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт поради отсъствие на основание въз основа на събраните доказателства да приеме различни фактически изводи.

Спори се пред настоящата инстанция по отношение на размера на общо определеното обезщетение по чл.52 ЗЗД и по определения относителен дял на приноса на пострадалия, послужил на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при 3 приложение на чл.52 от ЗЗД, приложим и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на делинквента, напр. в решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019г. по т.д. № 518/18г.

ТО на ВКС.

Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при смърт на близък е необходимо да се съобразят следните общи критерии: обстоятелствата, при които са настъпила смъртта, интензитет и продължителност на болките и страданията на ищците, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението ВКС е разяснил, че е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.

В конкретния случай пострадалият от ПТП е мъж в своята зрялост, активна работоспособност и внезапната му смърт тежко се отразява на близките му поради загубата на подкрепа от икономически и социален аспект, емоционален стрес и тъга. Ищците са членовете на семейството-жената, с която е живял повече от 30 години и родените им деца.

Несъмнено ищците са от най-близкия кръг лица, на които законът признава право на обезщетение за всички понесени от увреждането вреди.

Определените от окръжния съд размери за всеки един от тях при отчитане на компенсаторния характер на обезщетението съответства на установените по делото по вид и размер увреждания, получени в резултат на внезапната смърт на техния най-близък човек. Събраните гласни доказателства разкриват в достатъчна степен близостта и добрите взаимоотношения между ищците и пострадалия.

Размерът на определеното за всеки от тях обезщетение не разкрива несъответствие с установените по делото конкретни вреди- силните и продължителни отрицателни емоции и психично съС.ие, трудно преодолимо и мъчително. По размер обезщетението не се отличава и от вече присъдени за подобни житейски случаи суми, които са близки по време и конкретен обем на вредите. Причиняването на смърт на близък човек и справянето с подобна тежка психична травма несъмнено е от най-тежките увреждания, което обуславя и по-висок размер на обезщетението.

4

Следва да се посочи, че определяне на обезщетения в по-голям размер не се подкрепя от представените по делото доказателства относно обема на вредите за всеки от ищците и интензитета на понесените страдания и в този смисъл именно би се нарушил принципът на справедливостта, тъй като несъразмерното на вредите обезщетение добива характер на неоснователно обогатяване.

Установено е по делото и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия - внезапно навлязъл на пътното платно на място, което не било предвидено за пресичане от пешеходци, облечен с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, с което отнел възможността на водача на автомобила да предотврати сблъсък.

Изясненият механизъм на произшестнието доказва по неоспорим начин, че пострадалият, като пешеходец, пресичащ не необозначено място е имал възможност от своето място да види наближаващия автомобил. При установеното шофиране след употреба на алкохол и превишение на скоростта на движение от страна на застрахования водач и установеното неправилно пресичане от страна на пострадалия, въззивният съд възприема изложените в обжалвания съдебен акт съображения за наличие на принос на пострадалия за настъпилите вредни последици.

Спори се относно относителния дял, който е определен на 50 % за пострадалия.

Въззивният съд, след анализ на релевантните по въпроса обстоятелства приема, че съпричиняване по смисъла на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице (ищците не оспорват това в своята въззивна жалба).