Решение № 226 от 14.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204633 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 1030 – 003021 от 16.06.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. С. И. на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т. 1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. По същество жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка като аргументира тезата за несъставомерност на административното нарушение, доколкото в случая не се доказвало участие на процесните автомобили в нерагламентирано състезание. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.05.2023г., около 03,59 часа в град Пловдив на бул. „Копривщица“ в отсечката от Коматевския транспортен възел до бул. „Пещерско шосе“ жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № *** – чужда собственост, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***.

Движението на двата автомобила на бул. „Копривщица“ било възприето от изпълняващите служебните си задължения служители на МВР – Пловдив свид. Х. и свид. Г.. Двамата били застанали със служебния си автомобил на бул. „Копривщица“ на входа към „Младежкия хълм“, когато забелязали процесните два автомобила да идват, в посока от „Коматевския възел“, движейки се успоредно един до друг с много висока скорост и ускорявайки.

Възприетото от двамата полицейски служители съревнование между водачите на гореописаните МПС - ва мотивирало същите да ги последват, като подали след тях светлинен и звуков сигнал и спрели двата автомобила на бул. „Пещерско шосе“.

Двамата полицейски служители се легитимирали, като пристъпили към проверка в хода на която установили самоличността на двамата водачи - на лек автомобил с рег. № *** жалбоподателят И. и на лек автомобил с рег. № *** – свид. К.. И двамата водачи съдействали за установяване на самоличността им, като свид. К. признал, че с автомобила на жалбоподателя И. действително са се състезавали от Коматевския възел, бул. „Христо Ботев“.

Така на жалбоподателя И., в негово присъствие и в присъствието на свидетеля – очевидец – Г., свид. Х. съставил АУАН Серия G A № 975679/31.05.2023 г. за извършено от него нарушение на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения, като такива били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН. АУАН бил съставен и на свид. К., който също бил подписан от него без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 / три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Х. и свид. Г., които съдът кредитира изцяло като достоверни и добросъвестно дадени. Съдът анализирайки показанията на двамата свидетели намира, че същите са годен 2 доказателствен източник, като свидетелите възпроизвеждат коректно и пълно възприятията си относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си, още повече, че двамата възпроизвеждат преките си и непосредствени впечатления от случилото се. Невъзможно е да се пренебрегне, че заявеното от посочените свидетели представлява пряк доказателствен източник относно участието на двамата водачи в извършването на процесното административно нарушение. Отделно от това показанията на двамата свидетели изхождат от лица, които са незаинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват каквито и да било индикации будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от тях показания. Последните си кореспондират и с приобщените по надлежния ред писмени доказателства – АУАН № Серия G A № 975679/31.05.2023 г.; АУАН № Серия G A № 975680/31.05.2023 г.; докладни записки; Възражение от 02.06.2023 г.; справка за нарушител/ водач;

Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г.; Заповед № 8121к – 4646/ 23.05.2023 г.;

НП № 23 – 1030- 003023/ 16.06.2023 г.

Съдът кредитира описаните писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП , според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

В аспект на горното следва изрично да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва на посочените в АУАН и НП ден, час и място да е управлявал собствения си лек автомобил. Същият оспорва при управлението на автомобила си да е участвал в нерегламентирано състезание. За установяване на посоченото твърдение от страна на жалбоподателя беше допуснат до разпит свид. К. – другият участник в състезанието и свид. Т..

3

В тази връзка, при обсъждане на показанията на свид. Т., съдът отчете обстоятелството, че същият се намира в близки приятелски отношения с жалбоподателя, поради което изложеното от него налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия доказателствен материал. Идентичен подход се изисква при анализа показанията на свид. К., доколкото същият макар да не се намира в роднински или приятелски отношения с жалбоподателя е пряко заинтересован от изхода на делото предвид обстоятелството, че също е санкциониран с издаването на АУАН и впоследствие на НП за процесното нарушение, което НП е обжалвано и по повод на него е образувано съдебно производство.

На първо място по отношение на свид. К. съдът намира, че показанията на същия следва да бъдат кредитирани единствено в частта в която свидетелят не отрича управлението на двата автомобила по маршрута и на посочените в АУАН и НП време и място, както и факта на извършената полицейска проверка. В тази им част показанията на свидетеля заслужават доверие, доколкото са в синхрон с останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Не така стоят нещата обаче по отношение на показанията на свид. К. в останалите и части в които същият описва различна от приетата от администрацията, а и от съда фактическа обстановка, заявеното в тази връзка от свидетеля не следва да бъде ценено като годен доказателствен източник, тъй като се намира в ярко противорочие с показанията на двамата полицейски служители и кредитираните от съда писмени доказателства. Очевиден е стремежа на свидетеля да обслужи защитната версия на жалбоподателя, която освен всичко останало е и житейски нелогична, предвид заявеното от свидетеля, че са се движили със скорост надвишаваща общото ограничение на скоростта за движене в населено място не повече от 10 км/ ч. Посоченото е логически неиздържано, тъй като поставя под въпрос мотивацията на двамата полицейски служители да последват двата автомобил, още повече, че в случая движение с такава скорост поставя под въпрос дали въобще е налице извършването на каквото и да е административно нарушение. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. К. в обсъжданите им части и не базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Относно показанията на свид. Т. съдът намира, че същите следва да 4 бъдат ценени като недостоверни в тяхната цялост. Това е така, тъй като анализа на кредитираната от съда доказателствена съвкупност сериозно разколебава заявено от свидетеля, че е бил в автомобила управляван от жалбоподателя като пасажер на задната седалка заедно с още едно момче, която стояло на пасажерското място до водача и на което свид. Т. не успя да посочи името. Тоест за съда е вън от всякакво съмнение, че свид. Т. не е очевидец на процесните събития. Това се потвърждава не само от показанията на двамата полицейски служители, но дори и от показанията на свид. К., който заяви проверката да е продължила немалко време, самият той е чакал в автомобила си около 15 минути преди съставянето на АУАН, с който ме у повдигнато административно обвинение, което от своя страна поставя въпроса за това как в този времеви период никой не е установил, че освен двамата водачи на двата автомобилите, в МПС – во управлявано от И. е имало още две лица, които не са били забелязани от полицаите. Всичко това, наред с изключително подробния разказ на свидетеля, включително с посочване на точен ден и час в който са се случили процесните събития, факта, че нито той, нито И., нито другият пасажер в автомобила на жалбоподателя са реагирали на място - по време на извършване на проверката, за да се противопоставят на изводите на двамата полицейски служители, затвърждава извода, че показанията на свид. Т. не изхождат от лице – очевидец на интересуващите процеса събития. Предвид изложеното съдът намира, че е невъзможно да базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по делото АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. и Заповед № 8121к – 4646/ 23.05.2023 г. относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на 5

АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, каквито всъщност е депозирал. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено от обективна и субективна страна деяние, с което жалбоподателят И. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 1 ЗДвП, за това, че на 31.05.2023 г., около 03,59 часа в град Пловдив на бул. „Копривщица“ управлявал лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, участвайки в нерегламентирано състезание по пътища, отворени за обществено ползване с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dccb91fd-d614-4015-a7ff-c20a84249ee4