Акт от 29.09.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1238

Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 199 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр.чл.70 ал.1 от ЗУБ вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от И.О.Ч., р.04.11.1985г, гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника му адв. Д.А. ***, против Решение № ЕПБ-3/05.01.2023г на интурвюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.70 ал.1 вр.чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди материалнопрвана незаконосъобразност на оспорения акт, като сочи, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по чл.8 ал.5 т.5 и ал.6 от ЗУБ. Излага, че е трябвало да напусне територията на Руската Федерация поради започналата война с Украйна, наричана в страната му на произход „специална военна операция“, като изтъква от една страна, че възприема украинците като кО.и от университета и приятели, и не би могъл да вдигне оръжие срещу тях, а от друга сочи, че много негови познати към момента на заминаването му вече са били получили повиквателните си и той се опасявал, че идва и неговият ред да бъде мобилизиран – това се потвърждава от факта, че непосредствено след заминаването му служители на военното управление са ходили в дома му да го търсят. Излага също, че в началото на мобилизацията редица руски платформи са препоръчвали на неполучилите все още призовки да напуснат страната като надежден и законен начин да избегнат насилствено участие във войната. Твърди, че настоящата правна несигурност в Руската Федерация е обусловена от липсата на президентски указ за прекратяване на мобилизацията, а рискът при връщане в държавата му на произход като избягал от мобилизацията руски гражданин е свързан не само с ширещия се държавен произвол и опасността от нарушение на конституционното му право да откаже военна служба по лични или религиозни убеждения и да търпи наказателно преследване поради този отказ, но и с продължаващата опасност да бъде принуден да участва във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и дори геноцид в Украйна и в цялостните военни действия, осъдени от международната общност като противоречащи на основни норми на международното публично право.

Счита, че молбата му за международна закрила не следва да бъде отхвърляна в ускорено производство, а следва да бъде разгледана по общия ред. С тези съображения настоява за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалб.Ч. се явява лично и с адв.Д.А. ***, и моли за справедливо решение, с което да му бъде разрешено да пребивава на територията на РБ. Адв.А. поддържа, че спрямо жалбоподателя е налице основанието по чл.8 ал.6 от ЗУБ, той се явява бежанец sur place, и съществува реална опасност да бъде мобилизиран при завръщането си на територията на Руската федерация, или алтернативно – да бъде обект на наказателно преследване при опит да избегне военна служба, която представлява извършване на престъпление против мира и човечеството.

Ответникът – интервюиращ орган при ДАБ при МС на РБ, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмени бележки чрез процесуалния си представител ю.к.

З.Т. моли жалбата на И.Ч. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, по подробно мотивирани съображения за материалноправна законосъобразност на оспореното решение, конкретно – поради липсата на основанията по чл.8 и чл.9 от ЗУБ спрямо Ч.. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски. Допълнителни съображения излага и в писмени бележки с.д .№ 2889/23.02.2023г.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава становище за недоказаност на изложените в жалбата твърдения, и в този смисъл – за неоснователност на жалбата срещу решението на ДАБ.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с молба вх. № 540/15.12.2022г. на Регистрационно-приемателен център – с.Баня, от Ч.И.О., роден на ***г. в Новосибирск, Руска Федерация, гражданин на Руската федерация, руснак, православен християнин, неженен, за предоставяне на международна закрила.

При подаване на молбата И.Ч. е попълнил регистрационен лист с лични данни, Декларация за съгласие за събиране на информация и от други органи; а в последствие и Молба - декларация да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр.Варна, “Вилна зона“ , *****, като е декларирал наличието на достатъчно лични средства. С решение №219/19.12.2022г на директора на РПЦ – с.Баня му е разрешено да се настани на избрания от него адрес.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 15.12.20222г., в присъствието на преводач, при което Ч. сочи, че е напуснал страната си с паспорт на Руската Федерация, задграничен паспорт, военна книжка, диплома за завършено висше образования и документ за собственост на имущество. На 03.10.2022г. е отпътувал със самолет то Новосибирск за Анталия, Турция, с туристическа виза, а на 10.10.2022г пристигнал от Истанбул, Турция, във Варна, България. Заявителят сочи, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕК, не е посещавал посолството на собствената си страна във РБ или в друга страна, и не е подавал други молби за международна закрила. Не е арестуван или осъждан в държавата си на произход; няма проблеми поради принадлежността си към етническата си група (руснак); няма проблеми поради изповядваната от него религия (православен християнин); не е участва в религиозни организации, общности секта. Преди да напусне страната си е живеел в гр. Новосибирск, Руска Федерация, заедно с майка си – филолог, издател на научно списание, и баща си – О. Георгиевич Ч., пенсионер. Майка му живее в семейното им жилище в Новосибирск, баща му пребивава в РБ с българска виза, а 15-годишният му син живее заедно с бившата му съпруга в Новосибирск. Сочи, че не може да живее с роднините си или на друго място в РФ заради войната. Не е отбивал военна служба, защото е учил в университета. Има висше юридическо образование, завършил е Новосибирския държавен университет, Факултет по икономика и право, работи онлайн в частна организация „Общество с ограничена отговорност“, регистрирано в Новосибирск, и се занивама с въпроси, свързани с екологията, за повишаване на радиационната безопасност на обектите на министерството на науката и висшето образование на РФ. Не е членувал в политически партии/организации и въоръжени групировки, не е имал взаимоотношения с армията или полицията в РФ, никога не е бил задържан/арестуван, срещу него не е било образувано съдебно дело/процес.

Като конкретен повод да напусне страната си на произход сочи войната, която се нарича специална военна операция, както и че много негови познати са получили повиквателни за армията за участие във войната, неговият ред ще дойде също. Докато е бил в Новосибирск не е получил повиквателна, защото е тръгнал за България; след като е напуснал хора от военното управление са ходили в дома му, но баща му не е приел повиквателната. В началото на м.октомври 2022г са посетили дома им и са питали баща му къде е, но той не е отворил вратата и не е приел повиквателната – поради това не може да я представи, защото баща му не я е взел; баща му е пристигнал в РБ в края на м.ноември

2022г. Доказателства в подкрепа на тези твърдения се съдържат в представените от жалбоподателя и приети като писмени доказателства по делото заверени копия от лични документи на О. и на И.Ч.. Властите не са търсили жалбоподателя при майка му и при бившата му съпруга. Той сочи, че след началото на войната са започнали да мобилизират всички, и че се страхува да се върне в Русия, защото има голяма вероятност да го призоват в армията. Решил е да напусне страната когато е започнала мобилизацията. Твърди, че в Русия има много негативно отношение на властите към хората, които напускат страната заради войната, има пропаганда от властите. Твърди също, че не може да стреля по украинци, „това са хора като нас“, когато учил в университета имал много кО.и украинци, това били нормални хора, с които общувал, и не знае как може да застане срещу тях; преди войната живеели нормално и спокойно, докато не започнало да го касае лично. Сочи, че единствената заплаха против него е тази от мобилизация, друга заплаха няма. Не би се завърнал в РФ, защото е война и за него е опасно да се върне. Счита, че ако се върне там, ща му връчат повиквателна и или ще трябва да воюва, или да отиде в затвора. Твърди, че няма да се съгласи да воюва и ще го пратят в затвора, понеже в момента законите са затегнати и при отказ да воюва носи наказателна отговорност.

По делото са представени и приети като доказателства две справки от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при

МС.

Първата е с вх.№МД-796/02.12.2022г, приложена по административната преписка. Според изложеното в нея авторитарният президент на Русия доминира политическата система, заедно с мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора. На 21.09.2022г, когато е обявена „частична мобилизация“ в Русия във връзка с т.нар. специална военна операция в Украйна, само за една седмица това решение взривява руското общество – стотици хиляди потенциални войници бягат през сухопътните граници, а съседните страни обсъждат ситуацията като хуманитарна катастрофа (по данни към настоящия момент почти един милион руски мъже са напуснали страната, за да избегнат участието във войната). По въпроса задължителна ли е военната служба в Русия е посочено, че руската армия е хибриден вариант, съчетаващ традиционната наборна кадрова и резервистка система, и професионална система по договор. Руската армия продължава да разчита на наборните военослужещи – както за активните си сили, така и за резервните си сили в случай на обща мобилизация. Повечето бойни единици трябва да бъдат попълнени от военослужещи или мобилизирани резервисти, за да бъдат боеспособни.

Така руснаците използват много кадрови и ревервни части в Украйна, които поради по-слабата си подготовка претърпяват тежки загуби. По отношение на мобилизацията е посочено, че руската Държавна дума е приела законопроект за засилване на общата мобилизация, която задължава мъжете да се явяват в офиса на военния комисар без да получават известие за набор от регионалните власти. Източникът на руската независима медия „Важные истории“ обяснява, че руските военни могат да активират както резервисти, така и новоназначени по време на обща мобилизация, вкл. тези, които преди са били освободени от набор.

Изключително показателно е, че в Москва не се създават доброволчески батальони, въпреки че това е най-голямата по население област на Руската федерация – живеещият там руски елит няма никакво желание да воюва, а идеята на П. за завладяване на Украйна изисква все повече жертви. Относно т.нар „частична мобилизация“ е посочено, че само два дни след обявяването й вече е ясно: този сбор не е точно „частичен“, войниците от първата му вълна ще отидат на смърт, а за тези от втората може да няма оръжие. Военният експерт О. Жданов отбелязва, че заминаващите за фронта мъже са на около 40 години (на възрастта на жалб. Ч.), от което прави извод, че това не са войници. Мобилизацията започва незабавно и без подбор и страната изпраща да се бият по-възрастни хора, вместо да започне от по-младите, поради две причини: или младите в съответния район са вече изчерпани, или властите не подбират, защото им трябват абсолютно всички мъже. Цитирани са и данни, според които мобилизацията е пълна и е започнала още преди обявяването й с речта на П. на 07.10.2022г, и че действителното число на мобилизираните се предвижда да е 1 милион души, което не означава пълна мобилизация, а че целта на Кремъл е много по-голяма от обявената. Експертите от двете страни във военните действия са единодушни, че мобилизираните ще пристигнат на фронта в две вълни: първата ще пристигне без или с много слаба подготовка, дори без осигурени дрехи и обувки, каквито трябва да си закупят сами, и се смята, че това са неподготвени войници, които биват изпращани на сигурна смърт. Относно наказанията за тези, които отказват военна служба: на 24.09.2022г П. подписва пакет от промени за военната служба, които затягат или въвеждат наказателна отговорност за редица деяния, вкл. отказ от участие във военни действия, ако са извършени „по време на военни действия, военно положение, по време на война или в условията на въоръжен конфликт или бойни действия“. За дезертьорство по време на мобилизация за всички мобилизирани е въведена наказателна отговорност от 5 до 15 години лишаване от свобода. Справка вх. №МД-836/20.12.2022г, също приложена към администативната преписка, не съдържа различна информация относно мобилизацията и отношението към руските граждани, напуснали страната с цел избягване на военна служба.