Решение № 128 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. С., 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Жаблянова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600399 по описа за 2025 година Производството е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба от частния тъжител А. А. А., срещу присъда № 3 от 18.02.2025 г., постановена по н.ч.х.д.

№ 295/2022 г. по описа на Районен съд - Е. П..

С атакуваната присъда подсъдимата Р. Е. З., с ЕГН: **********, е призната за невинна в това, че на 06.01.2022 г., в „ОТГОВОР НА МОЛБА ЗА ЗАЩИТА“ с вх. № 30/06.01.2022 г. по гр. д. № 1003/2021 г., по описа на Районен съд И., който отговор е електронно/дигитално подписан от „********“ на 06.01.2021 г. в 08:32 часа, изпратен чрез „Система за сигурно електронно връчване“ на Държавна агенция „Електронно управление“ с връчител Р. В. Ш. и получател Районен съд - И., със заглавие:

„1669699/06.01.2022 - отговор на молба за защита по гр. д. № 1003/2021 г.

И.ски районен съд ведно... „, изпратено на 06.01.2022 г. в 08:36 часа, получено и отворено на 06.01.2022 г. в 09:23 часа, е приписала престъпление и разгласила позорни обстоятелства спрямо А. А. А. с думите - „Самият протокол от проведена среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП П. от дата 05.10.2021 г. е съставен от А. А. като изписаният в него ръкописен текст е положен лично от А. А., което лишава този документ от характера му на 1 официален свидетелстващ такъв. Моля да приемете, че оспорвам истинността по авторство на „протокол от проведена среща с клиент/специалист“ от дата 05.10.2021 г. като твърдя, че същият не изхожда от П. И. и Е. С., а е попълван саморъчно от А. А.. Моля да откриете производство по оспорване авторството на този документ“, поради което е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител А. А. А. е осъден да заплати на подсъдимата Р. Е. З. сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на нейния защитник.

Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба срещу присъдата. В жалбата и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Частният тъжител излага доводи, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като счита, че първоинстанционният съд е подходил избирателно при оценката на доказателствата. Твърди се, че съдът е допуснал съществени непълноти, излагайки неясни мотиви за оправдаване на подсъдимата, при липса на дължимия анализ на доказателствата по делото.

Според тъжителя първоинстанционният съд е игнорирал гласните и писмените доказателства и заключението на съдебно-почерковата експертиза, които напълно подкрепят обвинителната теза. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, като се посочва, че евентуалното връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК би могло да доведе до изтичане на срока на абсолютната давност.

Подсъдимата и нейният защитник са депозирали писмено възражение срещу подадената жалба. В подробно изложение се застъпва становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, като се иска от въззивния съд да отхвърли изцяло жалбата на тъжителя. Твърди се, че описаното обвинение е изначално несъставомерно, като е описано крайно неясно в депозираната тъжба и не разкрива конкретно позорно обстоятелство за тъжителя, нито му приписва престъпление. Освен това инкриминираното с тъжбата деяние е извършено в рамките на законовата процедура по чл. 193 от ГПК и не би могло да съставлява клевета. На 2 следващо място, посочва се, че подсъдимата е упълномощила адв. Ш. да оказва правна защита по делото и не може да носи отговорност за чужди действия. Твърди се, че липсва и субективната страна на деянието, тъй като подсъдимата не е имала за цел да злепостави и наклевети тъжителя, а нейният адвокат е направил доказателственото искане. Освен всичко посочено се сочи, че тъжбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК тъжителят е узнал за деянието на 06.01.2022 г., като е подал тъжба на 11.01.2022 г., а последната молба за отстраняване на нередовности в тъжбата е депозирана на 03.01.2023 г. Прави се искане за присъждане на направените от подсъдимата разноски в производството пред въззивния съд.

Постъпило е и допълнително писмено изложение от тъжителя, с което се оспорва становището на подсъдимата и се иска от въззивния съд да ревизира първоинстанционния съдебен акт, като признае подсъдимата за виновна.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Б. поддържа становището си за несъставомерност на обвинението. Моли за потвърждаване на присъдата.

С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, което не налага подробното им преповтаряне.

От фактическа страна е установено следното:

Подсъдимата Р. Е. З. е родена на 08.11.1986 г. в гр. И., живуща на адрес: с. К., ул. „********“ № 13, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, работи в 03-то РУ МВР С. като старши полицай, с ЕГН: **********.

Подсъдимата Р. З. и частният тъжител А. А. А. имали сключен граждански брак, който бил прекратен с развод през 2014 г. От съвместното си съжителство имат едно дете - А. А.а, родена на ********* г.

3

На 05.10.2021 г. частният тъжител А. А. подал сигнал до ДСП П. (вх. № СИГ/Д-РИ/288/ 05.10.2021 г. - л. 210 от първоинстанционното дело), за това, че на 01.10.2021 г. дъщеря му А. му разказала, че била ударена от майка си с учебник по главата и шамари, както и била обиждана от нея.

На същата дата била проведена среща в ДСП П. между частния тъжител А. А. А., дъщеря му А. А.а, свидетелите Е. Ц. С. и П. Д. И. - социални работници в Отдел „Закрила на детето”. На тази среща не присъствала майката на А. А.а - подс. Р. Е. З.. В отделна стая за около 20-30 минути бил проведен разговор на социалните работници Е. Ц. С. и П. Д. И. с детето А. А.а в отсъствие на бащата А. А. А., като свидетелката Е. Ц. С. записвала казаното от детето в протокол (л. 209 от първоинстанционното дело). В протокола било отразено, че детето А. А.а е посочило, че на 29.09.2021 г. майка му го ударила с учебник по математика, защото учителката му писала двойка, имало шамари и лед на веждата, а майка му казала, че бащата искал да ожени детето. След провеждането на разговора с детето в стаята влязъл частният тъжител А. А.

А., като било вписано негово обещание да не вреди на майката и заявил, че ще подаде документи за издаване на заповед по ЗЗДН. Протоколът бил подписан от бащата А. А. А. и свидетелите Е. Ц. С. и П. Д. И..

От заключението на приетата от първоинстанционния съд почеркова експертиза (л. 341-345 по делото) се установява, че ръкописният текст, изписан в Протокол от проведена среща с клиент - специалист от 05.10.2021 г., не е изписан от А. А. А., а от Е. С. - социален работник. Подписът за „БАЩА”, е положен от А. А. А..

По реда на Закона за защита от домашното насилие по молба, подадена от частния тъжител А. А. като баща и законен представител на А. А.а, било образувано гр. д. № 1003/2021 г. по описа на Районен съд - И., във връзка с твърдения за осъществен акт на домашно насилие на 29.09.2021 г. от страна на майката Р. З..

Срещу подадената молба за защита по това дело на 06.01.2022 г. в 08:36 часа чрез ЕПЕП бил подаден отговор, електронно подписан от адв. Р. В. Ш. от САК – процесуален представител на Р. З. в това съдебно поризводство. В текста на отговора било изписано следното твърдение: „Оспорвам като неверни по съдържание (неистинни досежно отразените в тях факти и обстоятелства) представените или исканите от А. А. писмени документи по 4 делото, а именно: Декларация по чл. 9 ЗЗДН, Протокол от проведена среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП П. от дата 05.10.2021 г., Сигнал с вх. № СИГ / Д - РК/288 от 05.10.2021г. до ДСП (ОЗД) П.. Същите са съставени и изхождат от А. А. и отразяват негови едностранни писмени изявления в частни документи, които са непротивопоставими на Р. З. (…) Самият протокол от проведена среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП П. от дата 05.10.2021 г. е съставен от А. А. като изписаният в него ръкописен текст е положен лично от А. А., което лишава този документ от характера му на официален свидетелстващ такъв. Моля да приемете, че оспорвам истинността по авторство на „протокол от проведена среща с клиент/специалист“ от дата 05.10.2021 г. като твърдя, че същият не изхожда от П. И. и Е. С., а е попълван саморъчно от А. А.. Моля да откриете производство по оспорване авторството на този документ”.

С решение от 09.08.2022 г. по гр. д. № 1003/2021 г. на РС И. молбата била оставена без уважение.

С решение № 444 от 28.12.2022 г. по в. гр. д. № 649/2022 г. на С. окръжен съд решението на първоинстанционния съд е било потвърдено.

След собствена преценка на релевантните по делото доказателства и при така приетото от фактическа страна въззивният съд намира за правилен крайният извод на първоинстанционния съд, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна и напълно оправдана по повдигнатото с тъжбата обвинение. Въззивният съд изцяло споделя възприетото в мотивите на обжалваната присъда, обуславящи обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние. Изложените в тъжбата факти поначало не сочат на осъществено престъпление „клевета” в която и да е от двете форми на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 НК.

Правилно първият съд е очертал в теоретичен аспект съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението „клевета“ и е определил фактите, включени в предмета на доказване, очертан в тъжбата. Съдът е изложил изчерпателни мотиви относно характеристиките на инкриминираното деяние, които напълно се споделят от настоящия съд.

Категорично е установено, че по повод образуваното гражданско дело (№ 1003/2021 г. по описа на РС - И.) е бил депозиран отговор, в който е застъпено твърдението, че тъжителят А. А. е действителният съставител на 5 описания документ - протокол от проведена среща на 05.10.2021 г. при ДСП П.. Сами по себе си инкриминираните части от подадения отговор („Самият протокол от проведена среща с клиент/специалист ОЗД при ДСП П. от дата 05.10.2021 г. е съставен от А. А. като изписаният в него ръкописен текст е положен лично от А. А., което лишава този документ от характера му на официален свидетелстващ такъв.”) съдържат намек за извършено от А. А. документно престъпление, но същото не е описано конкретно чрез посочване на време и място на извършването му така, както се приема в практиката на ВКС /Решение № 17 от 17.02.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 641/2010 г., I НО, Решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I НО и др./. На следващо място, разгледани и анализирани в контекста на воденото производство по ЗЗДН, инкриминираните изрази не разкриват и позорящи обстоятелства, засягащи в негативен аспект обществената оценка за личността на тъжителя.

Съдът намира за необходимо да посочи, че упражняването на едно признато от закона право в рамките на провежданото съдебно производство само по себе си не може да бъде характеризирано като общественоопасно деяние. Ако се възприеме поддържаната в настоящото производство теза на тъжителя, това би означавало, че във всеки случай на оспорване истинността на документ ще се реализира изпълнителното деяние на престъплението „клевета”. Отчитайки обстоятелствата, при които се твърди да е осъществено деянието и контекста на твърденията, първоинстанционният съд правилно е приел, че изявленията съставляват законосъобразно упражняване на процесуални права на страна в процеса, израз на гарантираното от закона право на защита. Съвсем оправдано, правният интерес на подсъдимата в конкретния случай е предопределял предприемане на предоставените от процесуалния закон възможности за оборване на тезата на насрещната страна по гражданско дело № 1003/2021 г. по описа на Районен съд - И.. Именно в рамките на това производство, пред надлежния орган и в необходимата форма и срок, процесуалният представител на подсъдимата се е възползвал от възможността по чл. 193, ал. 1 ГПК, оспорвайки истинността на инкриминирания документ, с цел да постигне закономерен резултат подадената от тъжителя молба да бъде отхвърлена от съда. Изложените в инкриминирания документ твърдения са направени единствено с цел да се инициира процедурата по чл. 193 ГПК, като не надхвърлят границите на необходимото и обичайното за изразяване на съмнение в авторството на 6 документ. Използваната езикова формулировка не съставлява израз на грубо, целенасочено погазване на обществените норми с цел да се накърни доброто име на пострадалия, както се твърди в жалбата на тъжителя.