Определение № 18945 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18945 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20251100509972 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано по частна въззивна жалба от ищеца Д. Б. П. срещу Определение № 27440/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 25272/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване на внесената от него по сметка на Софийски районен съд парична гаранция по делото в размер на 9000,00 лв. за обезпечаването на предявените срещу „Б. 78“ ЕООД искове, допуснато с определение № 16871 о т 04.07.2022 г., внесена с платежно нареждане от 11.08.2022 г.

С молба вх. № 310871/24.09.2025 г. жалбоподоталят е уточнил изрично предмета на обжалване. В частната въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на определението в обжалваната част. Изразено е становище относно основателност на искането за освобождаване на паричната гаранция в размер на 9 000,00 лв., поради което се иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и уважаване на искането по чл. 403, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема следното:

Макар частната въззивна жалба да е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е внесена дължимата държавна такса, жалбата се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на недопустимата жалба частно въззивно 1 производство - да бъде прекратено.

С определение № 27440/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 25272/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав съдът е уважил молбата на жалбоподателя за отмяна на допуснатото в негова полза обезпечение на предявените срещу „Б. 78“ ЕООД искове. Посочил е, че по делото е постановено съдебно решение, което е влязло в сила, като исковете са отхвърлени. Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на жалбоподателя за освобождаване на внесената по обезпечението парична гаранция по следните съображения: в отговор на молбата на ищеца за освобождаване на гаранцията, ответникът изрично е възразил с твърдение, че е предявил иск за вреди срещу ищеца молител по обезпечениет о; след като е констатирал след извършена служебна справка, че между страните е образувано гр.д. № 31614/2025 г. по описа на СРС, което към момента е висящо, СРС е приел, че освобождаването на гаранцията следва да се разреши според резултата от горепосоченото дело.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Актът, с който съдът се произнася по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК по молба за освобождаване на внесена гаранция по допуснато обезпечение на иска, не попада в нито в една от хипотезите по чл. 274, ал. 1 ГПК и затова не подлежи на обжалване. В този смисъл е приетото в т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като аргументите за подобно разрешение са, че с това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК.

Задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, от които следва извод за недопустимост на обжалване на определението по чл. 403, ал. 2 ГПК, са ясни - определението, с което съдът уважава или оставя без уважение молбата за възстановяване на внесена като гаранция сума, не подлежи на обжалване. Този акт не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 2

ГПК. Без значение е дали се уважава или отхвърля молбата, поради което от вида на диспозитива не може да се изведе извод за обжалваемост на акта на съда. Определението на съда е от кръга на тези по чл. 253 ГПК, които са оттегляеми, поради което страната разполага с възможността да поиска отново преценка от първоинстанционния съд на фактите, които излага в настоящата частна жалба и които са относими към произнасянето по съществото на искането за освобождаване на паричната гаранция. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 1694 от 19.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1404/2023 г., IV г. о., Определение № 107 от 8.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 354/2021 г., I т. о., Определение № 450 от 17.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2059/2021 г., II г. о., и пр.

По изложените правни съображения частната въззивна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното частно въззивно производство прекратено.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна въззивна жалба на Д. Б. П. срещу Определение № 27440/25.06.2025 г., постановено по гр. д. № 25272/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на Д. Б. П. за освобождаване на внесената от него по сметка на Софийски районен съд парична гаранция по делото в размер на 9000,00 лв. за обезпечаването на предявените срещу „Б. 78“ ЕООД искове, допуснато с определение № 16871 о т 04.07.2022 г., внесена с платежно нареждане от 11.08.2022 г. , като ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, образувано по ч. гр. д. № 9972/2025 г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ-VI-Е състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4