Определение № 3092 от 07.11.2024, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3092 гр. Стара Загора, 07.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Женя Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20245530100110 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от управителя „Тивамес и Ко“АД на Етажна собственост на сграда „*****“, в к.к. *****, против Р. У. С. и Д. Л. С., двамата с адрес: *************, населено място:

*************, пощенски код: *****, с която са предявени искове за заплащане на сумата в общ размер на размер на 12 962,05 лева - за такси и вноски за поддържане и управление на общите части, за ремонт на общите части и за Фонд „Функциониране на сградата без ползване“ и фонд „Ремонт и обновление на сградата“ съобразно решения на Общото събрание на Етажната собственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез надлежно упълномощен представител в България – адв. С., АК – Пловдив, с който не оспорват международната компетентност на българския съд, но правят възражение за местна подсъдност и искане делото, на основание чл.

107 ГПК, да бъде изпратено на РС - Пловдив по адреса на пълномощника, при условията на евентуалност - на РС – Смолян по местонахождението на имота.

Съдът намира, че възражението за подсъдност е направено от надлежна страна в срока по 119, ал. 4 ГПК и по същество е основателно, по следните съображения:

Съгласно решение на СЕС от 08.09. 2019 г. по дело (C-25/18 г. постановено по преюдициално запитване от Окръжен съд Благоевград — България член 4, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно 1 приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкува в смисъл, че спор като разглеждания в главното производство — за парично задължение, произтичащо от решение, взето от общото събрание на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, относно разходите за поддържане на общите части на сградата — следва да се счита за спор, свързан с договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба.

Следователно на ответниците в случая следва да бъде признато качеството потребители и съгласно чл. 113 ГПК исковете се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

В случая не е спорно, че ответниците нямат регистриран настоящ и постоянен адрес в Република България, а живеят постоянно във *****.

Упълномощили са адвокат в Република България, който е с адрес в гр.

Пловдив и е направил възражение за местна подсъдност.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че международната компетентност на българския съд е стабилизирана с оглед липсата на противопоставяне на ответниците в отговора на исковата молба / в този смисъл определение № 18 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1734/2016 г., I т. о., ТК/.

Досежно местната подсъдност, съдът намира, че РС – Стара Загора не е местно компетентен да разгледа спора.

Ако ищецът е избрал да предяви иска пред съда по своя адрес в страната и е посочил адрес на ответник в чужбина, на който съдебните книжа са били връчени, от това не следва извод в полза н а избраната и поддържаната от ищцовата страна местна подсъдност, щом в срока за отговор ответната страна, чрез упълномощен по делото адвокат, е направила възражение за подсъдност.

В настоящия случай единствено управителят на етажната собственост е със седалище в гр. Стара Загора, но той не е ищец по делото. И с оглед възражението на ответниците, настоящият съдебен състав намира, че местната компетентност следва да бъде определена, на основание чл. 107 ГПК ответниците нямат адрес в Република България, което следва да се приравни на неизвестен такъв в Република България, а пълномощникът има такъв – в гр.

Пловдив.

Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото 2 да бъде изпратено за разглеждане на надлежния съд – Районен съд - Пловдив.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.118, ал.2 ГПК, производството по настоящото дело и ИЗПРАЩА делото за разглеждане н а надлежния съд Районен съд - Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано от страните в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3