Решение № 33 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000357 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „МАРВИКПЪСТРОГОР”-ЕООД - ищец в първата инстанция чрез пълномощниците му адв.А. В. и адв.А. Л. срещу решение №182 от 05.02.2025 г. на СГС, ТО, VI-24 състав, постановено по т.д.№ 1821/2023 год., с което е отхвърлен предявения от това дружество против „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД, иск с правно основание чл.82 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 490 393 лева главница, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода от 25.10.2022 г. до 31.05.2023г. поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ДПЕРМ №1204139834, SAP №IВ-33-19-20255/, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.

Излага доводи, че така формулираните решаващи мотиви на съда почиват на формалистичен анализ на процесните правоотношения и част от доказателствения материал, събран по делото, при пълно игнориране от 1 страна на съда на съществени правнорелевантни факти и техните правни последици, като са развити подробни аргументи в подкрепа на това.

Твърди, че в кориците на делото не фигурира документът, на който първоинстанционният съд е основал изцяло първия си решаващ мотив, а именно Становище на „ЕСО“-ЕАД с цитирания навсякъде в Договора № ЦУЕСО 8892#2 от 14.02.2021г. Твърди, че такова становище не съществува и не е издавано от „ЕСО“-ЕАД. По делото било представено Становище на „ЕСО“ЕАД, но от 14.02.2020г., в което са записани условията,при които „ЕСО“-ЕАД ще оборудва процесната подстанция, собственост на „ЕСО“-ЕАД, а именно подстанция „Мелта“ към килия №19 „Сточна гара“. Това обстоятелство било напълно игнорирано от съда и не е обсъждано в мотивите му, макар да е наведено в писмената защита на ищеца.

Въпреки, че това Становище не е цитирано на нито едно място в Договора за присъединяване и не е част от него,то никога не било предоставяно на ищеца и той не е запознат с него нито при подписване на Договора, нито след това. Посоченото Становище на „ЕСО“-ЕАД включва условията, при които то ще изпълни задълженията си, които поема по възлагане на

„Е.-З.“-ЕАД, за присъединяването на електроразпределителното съоръжение – електропровод 20 kV „Сточна гара“, собственост на ответното дружество, към килия №19 „Сточна гара“ от ЗРУ 20 kV на подстанция „Мелта“, собственост на „ЕСО“-ЕАД. Твърди, че ищецът не е страна по правоотношението между „Е.-З.“-ЕАД и „ЕСО“-ЕАД и обективно не разполага с каквито и да е възможности нито да влияе на изпълнението му, нито дори да получи информация за изпълнението му.

Поради това не можело да се приеме, че посоченото становище, ако същото изобщо може да се приеме за релевантно, доколкото не е цитирано в Договора за присъединяване, би могло да добави нови условия или да измени сроковете по сключения между „МАРВИК-ПЪСТРОГОР”-ЕООД и „ЧЕЗ Разпределение България“-ЕАД Договор за присъединяване.

Жалбоподателят твърди, че изграждането на процесната централа и въвеждането й в експлоатация е установено от представените писмени доказателства, подробно коментирани в жалбата. Представени са и поисканите от електроразпределителното дружество допълнителни документи, които надхвърлят договорно изискуемото от него, който факт се признавал от ответника, видно от представеното по делото писмо от 13.09.2022г.

Твърди, че цената за присъединяване е платена от ищеца в деня, в който ответникът му е издал фактура.

Подробни доводи са изложени и във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е разпределял в тежест на която и да е от страните установяване на фактите дали процесното становище на „ЕСО“-ЕАД е било предоставено на ищеца, съответно прието от него, от което зависи дали условията по това 2

Становище са станали част от Договора за присъединяване и дали обвързват ищеца.Твърди, че с оглед непълния доклад на съда преклузията за установяване на тези факти не е настъпила. Това Становище от 14.02.2020г. било предоставено на ищеца за първи път с отговора на ИМ, в контекста на изложената от ответника аргументация, че е предприел дължимата грижа при изпълнение на задълженията си и е инициирал процедурата за присъединяване на процесната електроцентрала към електропреносната и електроразпределителната мрежа.

Самият ответник в нито един момент на първоинстанционното производство не е твърдял и не е излагал аргументация, че предвиденият в Становището на „ЕСО“-ЕАД срок дерогира изрично предвидените в чл.16 и чл.17 от Договора срокове и условия, нито е твърдял, че това становище е предоставено на ищеца. Същата позиция е имало и третото лице помагач.

Жалбоподателят твърди, че неразпределянето на доказателствената тежест за установяване на действителната воля на страните относно съотношението между сроковете и условията в Договора и тези, предвидени в Становището, е лишило ищеца от възможността да организира правната си защита и да проведе доказване на тези факти, което е съществено процесуално нарушение.

Изложени са и доводи за необоснованост на решението.От една страна, основният мотив на съда за отхвърляне на иска е позоваването му на документ, какъвто не е предоставен по делото – Становището на „ЕСО“-ЕАД от 14.02.2021г., а от друга страна, предвид автоматичното приемане, че това становище, изходящо от трето за правоотношението между ищеца и ответника лице, дерогира предвидените в самия Договор срокове и условия. Съдът не бил обсъдил останалите доказателства по делото, извън Договора и Становището на ЕСО.

Твърди, че събраните доказателства установяват забавено изпълнение на основното задължение на „Е.-З.“-ЕАД по Договора за присъединяване, дължащо се на собствени виновни действия на ответното дружество и/или действия и бездействия на трети лица, риск от които с оглед цялостното поето задължение на „Е.-З.“-ЕАД се носи именно от него.

Твърди, че единствено забавата в изпълнението на задължението на ответника да постави процесната ФтЕЦ под напрежение е причината ищецът да не започне да произвежда и продава ел.енергия, поради което и причинноследствената връзка между противоправното поведение на ответника и и пропуснатата полза била налице.

Жалбата съдържа подробни доводи в подкрепа на направените оплаквания.

Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявения осъдителен иск като основателен и доказан.

При условията на чл.266,ал.3 ГПК е поискал съдът да допусне събирането на нови доказателства в тази инстанция, поради допуснати от съда 3 съществени процесуални нарушения, които с определението на съда по чл.267 ГПК са оставени без уважение по подробно изложени в него съображения.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция

– „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ

З.“-ЕАД чрез адв.Г. А., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и направените доказателствени искания.

Твърди, че въззивникът отказва да съобрази поведението си (материалноправно и процесуално) с комплексния характер на правоотношението по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови източници на електрическа енергия и доминиращите в това комплексно правоотношение публично правни елементи, които са определящи за съдържанието и развитието на правоотношението. По същество държавата е въвела публичноправен контрол върху предпоставките и процедурата за създаване на нови енергийни източници и тяхното включване в националната енергийна система, които предпоставят и дефинират поведението на субектите на правоотношението, в т.ч. на правата и задълженията им като инвеститори при изграждане и въвеждане в експлоатация на енергиен проект.

Според ответника, жалбоподателят прави опит да прехвърли отговорността за процесуалните действия на дружеството - ищец върху съда, като представя собствените си процесуални опущения за неизпълнение на служебните задължения на съда по чл.146, ал.1 и 2 ГПК. Твърди, че доклада на съда е приет без възражения от процесуалните представители на ищеца и в него не съществуват претендираните процесуални нарушения, относими към въведените по предвидения в ГПК ред факти относно правата, на които дружеството - ищец основава исковите си претенции.

Поради игнориране на публичноправните аспекти на спора и комплексния характер на правоотношението, дружеството - ищец се стреми да представи цялостното комплексно правоотношение като обикновена облигационна връзка с договорен източник, към която следва да се прилагат правилата на тълкуване на договорите по реда на чл.20 ЗЗД, изключвайки съществуването и правното значение на недоговорните елементи в правоотношението и тяхното правно значение.

Твърди, че в мотивите си съдът е обсъждал представен и надлежно приет документ, приложен към отговора на исковата молба, който е бил обект на доказателствения процес, не е оспорван и спрямо него не са извършвани процесуални действия по проверка на истинността му - Становище на ECO от 14.02.2020 г. Намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че съдът е обсъждал различно „становище изх.№ЦУ-ЕСО-8892#2 от 14.02.2021 г.“, видно от мотивите - стр. 11, първи и осми абзац от решението, както и на стр. 13.

Намира за ирелевантно обстоятелството дали Становището на ECO е 4 предоставено на дружеството - ищец при сключването на договора, защото договорът го включва изрично в съдържанието си. Ако то е било неизвестно по съдържание на ищеца при сключване на договора, това означава, че той се е съгласил в договора да съществува като условие за възникване и изпълнение на задълженията на ответника неизвестен факт (документ от трето лице с неизвестно съдържание), а ако е знаел съдържанието му, какъвто е процесният случай, дали копие от документа е предоставено физически или не е правно безразлично.

Фактът на съществуване на писмото на ECO, описано във въззивната жалба, е надлежно установен, съдържанието му е известно и ролята и значението на участието на E C O в комплексното правоотношение е била известна на страните, както и възможността свързаните с него правни последици да породят дилаторен ефект по отношение на сроковете на изпълнение по Договора за присъединяване.

Твърди, че във въззивната жалба ищецът недопустимо въвежда нов факт, който бил правопораждащ за отговорността на дружеството - ответник, а именно - виновно причиняване на късно сключване на договора за достъп и пренос като самостоятелно основание за възникване на задължение за обезвреда. Подобно твърдение в исковата молба, допълнителната искова молба и във всяко от последващите изявления на ищеца и неговите процесуални представители не фигурира и възможността да бъде направено във въззивната жалба е противоречаща на чл.266 ГПК.

Възражението на ответника, че сключването на този договор е условие за приключване на присъединяването и реалното осъществяване на пренос на електрическа енергия, от която респ. ищецът да може да получи доход, е направено с отговора на исковата молба, когато са представени и свързаните с това документи.

Твърди, че по отношение доказването на пропуснатите ползи, съдът с основание е игнорирал заключението на ВЛ поради неговата ирелевантност, доколкото е приел безусловно, че липсва неправомерно поведение (действие или бездействие) на Е.

Ответникът поддържа, че страните по Договора за присъединяване, чието неизпълнение дружеството - ищец твърди, са поставени в зависимост от действието/бездействието на „ECO“ Е А Д по силата на закона, а не на договорно поето от Е. обещание по смисъла на чл.23 ЗЗД. Отсъстват всички законови предпоставки за възникване и осъществяване на фактическия състав на правоотношение по чл.23 ЗЗД.