Решение № 1236 от 29.09.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1236

29.09.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

V въззивен граждански състав

На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Вяра И. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев

Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20202100502007 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С Решение № 1825 от 28.07.2020 г. по гр. д. № 1168 по описа на Районен съд – Бургас за 2020 г., Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21, Булстат 129010029, представлявана от Ивайло Йорданов, е осъдена да заплати на С.

М. П. , ЕГН **********, съдебен адрес в гр. Бургас, ул. “Цар Симеон I” № 111, вх. Б, ет.1, ап.2, сумата от 864, 61 лева главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 136 часа и 10 минути извън времето на дежурство за периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 17.02.2020г., до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2526,37 лева.

С решението Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. София е осъдена да заплати на С. М. П. деловодни разноски в размер на 154,00 лв.

С решението С. М. П. е осъден да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” съдебно-деловодни разноски в размер на 65,78 лв.

С решението Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” e осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 150 лв. за разноски, от които 50 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от С. М. П. , чрез проц. му представител Георги Кънчев Михов - БАК, с която се обжалва Решение № 1825 от 28.07.2020 г. по гр. д. № 1168 по описа на Районен съд – Бургас за 2020 г., в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за разликата от 1 уважения размер от 864,61 лв. до пълния предявен такъв от 2526,37 лв.

Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което времето отработено от ищеца извън времето за дежурство да бъде увеличено с още 20-25 минути за всяко от 24 часовите и 12 часовите дежурства.

В депозираната жалба се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изразява се съгласие с приетото от съда за отработено време преди дежурство от страна на ищеца. Намират се за правилни изводите на съда, че 24 – часовите дежурства давани от ищеца са във времевия диапазон от 8:00 часа до 8:00 часа на следващия ден, както и констатацията на съда, че ищецът се е явявал на работа преди този час, като необходимото време на ищеца се равнява на 15 минути за инструктаж и още 5 за попълване на ежедневната ведомост.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че задълженията на ищеца след 8:00 часа на следващия ден се изчерпват със сдаване на каса с оръжие и участие в отвод с обща продължителност от 20 минути. От свидетелските показания било видно, че след инструктажа се извършва приемане и предаване на зоните за сигурност от отстъпващите главен надзирател и командир на отделение. Навеждат се доводи, че съдът е ощетил ищеца именно с този времеви период, невключвайки го в отработеното от него време извън времето за дежурство и неприсъждайки възнаграждение за него.

Застъпва се становище, че при условие, че дежурството на ищеца завършва в 8:00ч., а за началото на отвода е необходимо да се събере целия състав, който е бил на смяна, то ищецът е бил задължен да присъства на това мероприятие и в тази връзка било неясно защо съдът е изключил времето от 20-25 минути от отработеното от ищеца време извън дежурството. По тези съображения се твърди, че фактическата обстановка не се основава на събраните доказателства.

Навеждат се оплаквания, че съдът не се е съобразил с практиката на СЕС, в т.ч. преюдициални заключения на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време. В тази връзка се цитират Решение от 09.09.2003г. по дело C-151/02, Решение от 11.01.2007г. по дело C437/05, Решение от 25.11.2010г. по дело C-429/09. Сочи се, че се с тези решения е дадено тълкуване, че разграничителния критерий, от който трябва да се ръководи съда е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. В тази връзка се застъпва становището, че ако работникът или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство следва да се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, за работно време следва да се счита 2 само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлявала работно време, ако работникът или служителят присъствал физически на място, определено от работодателя – делото Jaeger. С оглед на това, че ищецът е бил задължен да стои на територията на затвора, докато се извърши смяната на всички постове, целия наряд сдаде на следващия, а след това да се яви в 8.20- 8.25ч. за отвод, то същият не бил свободен да разполага с времето си както намери за добре, а бил длъжен да изчака останалите и да се яви на отвода. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. София, подаден чрез пълномощника Тодор Чанев – юрисконсулт в Областна служба “Изпълнение на наказанията” гр. Бургас. В отговора на въззивната жалба се излага становище за липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Навеждат се доводи за несъстоятелност на изложените в жалбата мотиви, предвид факта, че съдът е признал 40 минути време на всяко 24 часово дежурство за провеждане на инструктаж, приемане на постовете и сдаване на дежурство. Сочи се, че районният съд правилно е направил разграничение между полагане на труд и време на разположение, което не следвало да бъде заплащано като положен извънреден труд. По тези съображения се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр.с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът С.П., редовно призован се представлява от процесуалния си представител - адв. Михов, който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения.

Представя списък на разноските.

В с.з. въззиваемата страна ГД “Изпълнение на наказанията” – София, редовно призована, не се представлява.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество е частично основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на С. М. П. , чрез адв. Г. Михов и адв. Д. Костов, против ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 17.02.2017г. – 17.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в периода 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г. е полагал труд 3 като командир на отделение в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди още, че съгласно т.9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурния командир на отделение са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 45 минути преди встъпване в дежурство, а последното продължава 60 минути след приключването му. До 11.05.2019 г. това време от час и четиридесет и пет минути подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението на ищеца, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед № Л2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 17.02.2017г. до 17.02.2020 г. е в размер на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника. Моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, в който без да се оспорва твърдението на ищеца, че в периода 17.02.2017 г – 17.02.2020 г. е бил държавен служител при тях, като е полагал труд, исковете се оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време”, за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за надзирателите освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание искът е увеличен по размер като се претендират 2526.37 лева възнаграждение за 349 часа положен труд извън времето на 4 дежурства за процесния период.

За да постанови обжалваното решение, районния съд е приел за безспорни фактите, че ищецът е изпълнявал 24-часови и 12-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време е било от 8,00ч. сутрин до 8,00 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20,00ч. до 8,00ч. и дневна – от 8.00ч. до 20.00ч. – при 12 часово дежурство, както и че инструктажът е започвал в 7,45 ч. и е продължавал до 8,00ч. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства е установил, че ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 20 минути преди 8.00 ч., тъй като са му били необходими 5 минути за съставяне на ежедневната ведомост с надзирателите, с които ще работи, както и да ги разпредели по постове и още 15 минути за провеждане на ежедневния инструктаж на наряда. Застъпил е тезата, че времето за подготовка и привеждане във вид не е дейност по изпълнение на служебните задължения и не е изброена в хипотезите на чл.16е, ал.1 от ППЗИНЗС, поради което не го е приел за извънреден труд. Базирайки своите изводи върху показанията на разпитания по делото св. М. – сменник на ищеца е приел, че след 8,00ч. задълженията на сдаващия командир на отделение включват предаване на касата с оръжие за около 5 минути и отвод, който се правил средно за около 10-15 минути, които в съвкупност се осъществявали за времеви период от около 20 минути. С оглед изложеното намерил за установени по делото общо 40 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време, които се отнасяли за 24 – часовите дежурства. Предвид липсата на данни вечер да се провежда инструктаж и отвод, приел, че за 12 – часова нощна смяна , 8 –часова смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, а за дневна 12-часова -30 минути, както било предвидено и със заповед № 436/01.07.2019г. на Директора на затвора.