Решение № 75 от 03.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241500500034 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1779/28.11.2023 г. по описа на СИС при РС – Дупница, подадена от Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.

***********, ул. „П.М.Б. №****, чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. от АК – С., срещу протокол за разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г., предявен на 23.11.2023 г.

В жалбата се твърди, че за обосноваване съществуването на вземанията си, за удовлетворяването на които е образувано ИД № 68/2021 г., взискателят се позовава на изпълнителни листове издадени по ч. гр. д. № 1958/2011 г. и ч. гр. д. № 1959/2011 г. и двете по описа на РС – Дупница. Поддържа се, че вземанията, обективирани в издадения по ч. гр. д. № 1958/2011 г. изпълнителен лист, са погасени изцяло чрез плащане. Сочи се, че по тази причина в обжалвания в настоящото производство протокол за разпределение са посочени единствено претендираните от взискателя суми по ч. гр. д. № 1959/2011 г., но не и тези по ч. гр. д. № 1958/2011 г. Твърди се, че жалбоподателите не са получили заповедите за изпълнение по двете частни граждански дела, а поканата за доброволно изпълнение е получена от процесуалния им представител едва след като е представил пълномощно по изпълнителното дело. В жалбата се поддържа, че изготвеното разпределение, обективирано в протокол от 23.11.2023 г., е незаконосъобразно, тъй като в същото не са били включени сумите по представени от длъжците по изпълнителното дело банкови бордера. Застъпва се, че съдебният изпълнител неправилно прилага чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК като приема, че взискателят следва да признае извършените плащания. Същевременно се сочи, че по отношение на длъжниците, на основание представен изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.

№ 1953/2009 г. по описа на РС – Дупница, е било образувано друго изпълнително дело, а именно № 88/2010 по описа на ЧСИ В.А. с район на действие ОС – Кюстендил. Пояснява се, че в много от приложените по ИД № 68/2021 г. банкови бордера е посочено, че сумите се плащат по сметка на ЧСИ В.А.. Поддържа се, че жалбоподателите в действителност са имали едно непогасено задължение към взискателя Б. АД, като с образуването на повече от едно изпълнително дело са били въведени в заблуждение по кой кредит изплащат задължения, както и че са им събрани пари за несъществуващи задължения. В обобщение се 1 поддържа, че не може да се направи извод за съществуване на вземанията предмет на ИД № 68/2021 г. към настоящия момент. Също така от обжалвания протокол не ставало ясно вземанията по кое частно гражданско дело се удовлетворявали с извършеното разпределение. Прави се възражение за погасяване на вземанията по ИД № 68/2021 г. по давност. Пояснява се, че за вземанията по ИД № 68/2021 г. е било образувано ИД № 129/2011 г. по описа на СИС при РС – Дупница, което е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Иска се да бъде отменено разпределението на постъпилите суми по изпълнително дело № 68/2021 г., извършено с протокол, предявен на 23.11.2023 г., като в същото бъдат включени и сумите по представените по изпълнителното дело банкови бордера. Претендират се разноски.

Направени са доказателствени искания да бъдат изискани и приложени като доказателства по настоящото дело ИД № 88/2010 г. по описа на ЧСИ В.А. с район на действие ОС – Кюстендил, ч. гр. д. 1953/2009 г. по описа на РС – Дупница и ИД № 129/2011 г. по описа на СИС при РС – Дупница. Съдът няма да уважи така направените искания, доколкото преценява посочените доказателства като неотносими с оглед обхвата на проверката, дължима в настоящото производство. По отношение на ИД № 88/2010 г. по описа на ЧСИ В.А. с район на действие ОС – Кюстендил следва да се отбележи и че препис от него е приобщин към процесното ИД № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница, поради което съдът се е запознал с материалите по него.

Взискателят Б. АД, чрез главен юрисконсулт Г. К., с приложено пълномощно, е депозирал в законоустановения срок възражение - отговор, в който взема становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на подадената жалба. Поддържа, че процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на извършено в рамките на провеждан изпълнителен процес разпределение. Допълва, че в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са изброени действията и актовете на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани по съдебен ред. В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че жалбата е допустима, оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че с обжалвания протокол на практика не е извършено разпределение на постъпилите суми, тъй като при наличие на един взискател по изпълнителното дело не съществува необходимост от изготвяне и представяне на разпределение по смисъла на чл. 460 ГПК. Оспорва с представените към жалбата банкови бордера да е извършено погасяване на дължимите по изпълнително дело № 68/2021 г. суми, като допълва че плащанията касаели различно вземане, за събирането на което е било образувано ИД № 88/2010 по описа на ЧСИ В.А. с район на действие ОС – Кюстендил. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба срещу извършено разпределение на суми, обективирано в протокол предявен на 23.11.2023 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въпреки липсата на законово изискване за излагане на писмени мотиви към обжалвания акт, съдебният изпълнител е формулирал такива. Посочил е, че в хода на изпълнителното производство със запорно съобщение с изх. № 3568/29.05.2023 г. е бил наложен запор до размера на задължението по изпълнителното дело върху вземанията на длъжника по откритите банкови сметки в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД. В резултат на това на 17.10.2023 г. по делото е постъпила сумата от 571,91 лв. с посочено основание за плащане в преводното нареждане - „пенсия над МРЗ“. Съдебният изпълнител сочи, че разпределението е изготвено съобразно изискванията на процесуалния и материалния закон поради недостатъчност на постъпилата на 17.10.2023 г. сума за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното дело в пълен размер. Поддържа, че с обжалваното разпределение са определени притезанията подлежащи на предпочтително изплащане съобразно изискванията на чл. 136 ЗЗД, а именно разноските за съдебното изпълнение, изразяващи се в дължима държавна такса в размер на 36 лв. за изготвяне и предявяване на разпределение. Допълва се, че остатъкът от постъпилата сума - в размер на 491,69 лв., е бил разпределен съобразно посочената в чл. 76 ЗЗД последователност, като със сумата е погасена част от вземането на взискателя Б. АД за лихва, доколкото същото било найобременително и старо задължение. В тази връзка се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При изпълнение на задължението си да съблюдава спазването на правилото на чл. 458 2

ГПК, гарантиращо правото на участие като страна в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели и доколкото няма данни съдебният изпълнител да е изпратил съобщение до НАП, с което да я е уведомил за разпределението предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е изискал информация от НАП за актуалния размер на публичните задължения на Б. Р. К. и на Л. Б. К.. Изпратеното до НАП писмо е било редовно връчено на 28.02.2024 г. чрез ССЕВ. В указания от съда 14-дневен срок от уведомяването изисканата информация не е предоставена. Такава не е получена и след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението, поради което съдът приема, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 191, ал. 5, изр. второ ДОПК и производството по настоящото дело продължи с произнасяне по същество.

Сезиращата съда жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на проверка акт на съдебния изпълнител, от лица имащи правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. Неоснователно е възражението на взискателя, че не е предвидена възможност за обжалване на извършено в рамките на провеждан изпълнителен процес разпределение, доколкото това твърдение противоречи на изричния текст на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя Б. АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** изпълнително дело № 129/2011 по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч. гр. д. № 1958/2011 г. и по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч. гр. д. № 1958/2011 г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 686864/24.06.2004 г. в размер на 1845,70 лв.; лихва за периода 30.10.2006 г. – 12.07.2011 г. в размер на 542,49 лв.; обезщетение за забавено плащане в размер на 20,50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47,76 лв.; 2/ по ч. гр. д. № 1958/2011 г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 689481/02.12.2005 г. в размер на 8726,60 лв.; лихва за периода 30.07.2007 г. – 12.07.2011 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15,75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192,10 лв.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021 г. /л. 73 и 74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адв. Н., на 04.08.2023 г.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП – гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите. От постъпилите удостоверения с изх. № ********** и ************, и двете от 20.05.2021 г. /л. 51 и 52 от изпълнителното дело / се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение, като е наложен запор върху вземанията по сметка на длъжника Б. К. в Б. АД. Като следствие, на 17.10.2023 г. по делото е постъпила сумата от 571,91 лв. с посочено основание за плащане в преводното нареждане - „пенсия над МРЗ“. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата, предявен на 17.10.2023 г., който е предмет на обжалване с настоящата жалба. Събраната сума е разпределена както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 80,22 лв. за разноски по изпълнителното дело, представяваща сбор от 36 лв. ДТ по чл.

40 ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 44,20 лв. – ДТ по чл. 53 3

ТДТССГПК. На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД с остатъка в размер на 491,69 лв. частично е погасено вземането за лихва в размер на 10292,80 лв. като най-обременително и старо такова.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. Съгласно чл. 460 ГПК с разпределението съдебният изпълнител определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а остатъкът се разпределя между другите вземания. Степента на удовлетворяване се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.