Решение № 127 от 10.05.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Смолян, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20215400100038 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на ЕТ Д.-Й.Т. – Ч., чрез адв. Н.П., в която се твърди, че по силата на нотариален акт №***, том I, рег. № 1001, дело №169/14.12.2016г. на нотариус Х.Д., с район на действие PC-Ч., вписан в Службата по вписванията при същия съд с вх. peг. №838/14.12.2016год., акт №25, том ІІІ, дело №39/2016год., поправен с нотариален акт № 37, том I, peг.

№ 291, дело №36/2017г. на същия нотариус, според който едноличният търговец, представляван от Й.Т., бил собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 199кв.м. по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ч., к.к. П., с предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10м./, при съседи: имоти с №№ ***, *** и ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 26кв.м., едноетажна, с предназначение друг вид обществена сграда.

Към датата на придобиване на имота от ищеца - 14.12.2016г., в него била разположена сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 83кв.м., двуетажна, с предназначение друг вид обществена сграда, за 1 която ответникът ВПК Н. – Ч. твърдял, че била идентична с посочената в нотариален акт № 84, том I, дело №246/23.11.94г. постройка, представляваща павилион, със застроена площ от 77кв.м., построен в неурегулирано място в курортен комплекс П., общ.Ч., на пътя срещу хотел О., собственост на кооперацията.

След като ищецът придобил имота, предвид на инвестицонните си намерения за строителство на търговски обект в него, започнал административна процедура за изработване на ПУП-ПРЗ за имота, като с решение № 40/31.01.2020г. на ОбС-Ч. получил разрешение за изработване на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ч., к.к. П., одобрени през 2006г., попадащ в УПИ- Почивна станция на Градски народен съвет - Ч., кв.14 по плана на к.к.П. и одобряване на техническо задание по чл.125 ЗУТ.

С влязло в сила решение № 128/27.08.20г. на ОбС - Ч., ДВ бр.80/11.09.20г. бил одобрен ПУП-ПРЗ за поземления имот, като се обособявал УПИ-VІІІ-244.222 - обществено обслужване с определяне на начина на застрояване и параметри, отговарящи на параметрите на застрояване по одобрения със заповед № РД-02-14-1968/03.11.09г. на МРРБ проект за изменение на общия устройствен план на к.к. П., община Ч..

Въз основа на одобрения ПУП-ПРЗ за имота, на ищеца била издадена виза за проектиране на пристройка и надстройка към съществуващата в имота сграда с идентификатор № ***.

Във връзка с намеренията на ищеца да строи в имота и твърденията на ответника ВПК Н. - Ч., че разположената в имота сграда с идентификатор № ***, била собственост на кооперацията /като страните били в наемни правоотношения до 08.08.2019г./, ищецът изпратил на ответника покана с вх.№ 14/14.10.19г., с която го уведомявал, че след като кооперацията считала сградата за своя, а същевременно тя се намирала в имота му без правно основание, кооперацията-ответник следвало да му заплаща месечна наемна цена, която представлявала обезщетение за това, че кооперацията се обогатявала за негова сметка, като обогатяването произтичало от спестяването на разходи за наем на ползваната от нея площ, заемана от сградата, която и препятствала инвестиционните намерения на ищеца в 2 имота.

Тъй като ответникът не се отзовал на поканата, а изпратил на ищеца писмо изх. № 29/05.11.2019г., то в отговор на това писмо от 08.11.2020г., ищецът отново е поканил ответника в 7-дневен срок от получаването да извърши следните действия: 1/ ако считал, че вещ, собственост на кооперацията била разположена в имота му, да премахне тази вещ, с която се пречело на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземлен имот с ид. № ***, както и му се пречело да реализира инвестиционните си намерения в имота; 2/ ако ответникът считал, че няма да предприеме премахване на вещта от имота, то следвало да заплати на ищеца обезщетение, възлизащо към 08.11.20г. на 4 500лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.19г., както и ответникът да заплаща ежемесечен наем от 1500лв. И на тази покана ответникът не се отзовал, напротив завел иск по чл.75 ЗС срещу ищеца за нарушено владение, като с решение № 10031/20.09.20г. на PC-Ч. ищецът бил осъден да предаде на ответника владението върху сграда с ид. № ***, със застроена площ от 83кв.м. По решението било допуснато предварително изпълнение и било заведено изп.д.№ 512/20г. по описа на ЧСИ П.Мачкърски, висящо и към предявяване на иска.

Независимо от многократните опити на ищеца да уреди отношенията си с ответника до момента това не било направено, като същевременно сграда с идентификатор № ***, която ответникът твърдял, че била негова собственост продължавала да е разположена в имота на ищеца и да му пречи да го ползва в пълен обем и да реализира инвестиционните си намерения в него.

Първата извънсъдебна покана, с която ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение във вид на наем, считано от 09.08.19г. за това, че твърдяната за собственост негова сграда била разположена в имота на ищеца и му пречела да упражнява правата си на собственик в пълен обем била с вх.

№ 14/14.10.19г. Втората извънсъдебна покана, отправена от ищеца до ответника, се съдържала в отговора на писмото му от 08.11.19г. След като ответникът не се отзовал и на тази покана, ищецът бил принуден да му изпрати нотариална покана от 12.01.21г., връчена му на 19.01.21г. от нотариус Х.Д., видно от приложената разписка.

3

До момента на предявяване на иска ответната кооперация не била предприела плащане на обезщетение под формата на наем за това, че държала сградата, която претендирала да е нейна собственост в имота на икеца без основание, от което се обогатявала за сметка на едноличния търговец.

Или ответникът ползвал част от имота на ищеца с идентификатор № *** без основание, като го лишавал от правото да ползва същия в пълен обем, да реализира в него инвестиционните си намерения и да получава граждански плодове от имота.

В периода от 09.08.19г. до 22.12.20г. ответната кооперация без основание държала фактическата власт върху 83кв.м. от имот с идентификатор № ***, целият с площ 199кв.м., с което били увредени интересите на ищеца, като за периода 09.08.19г. – 22.12.20г., стойността на обедняването била 56 025лв.

Затова моли съда на основание чл. 59 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 56 025лв., представляваща стойността на това, с което ответникът се е обогатил без правно основание и с която било намалено имуществото на ищеца при положение, че частта от имота № *** с площ 83кв.м., върху която била разположена страда с идентификатор № *** би била отдадена под наем в периода от 09.08.19г. до 22.12.20г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника ВПК Н. – Ч.. Кооперацията била собственик на недвижим имот – постройка /масивна сграда/, представляваща павилион, построен в неурегулирано място в к.к. П., община Ч., на пътя срещу хотел О.. Кооперацията била собственик на постройката по силата на § 1 от ДР на Закона за кооперациите, тъй като построеният върху държавна земя имот бил одържавен в полза на ДП Балкантурист.

Впоследствие имотът бил включен в имуществото на П. АД.

Със заповед № 47/24.03.94г. на председателя на Комитета по туризъм към Министерския съвет било прието, че собствеността върху имота следва да се възстанови по реда, посочен по-горе в полза на РПК Н., чийто правоприемник бил ищецът ВПК Н.. На 20.05.94г. владението върху имота било предадено на кооперацията, което било удостоверено с протокол от същата дата. Въз основа на тези документи бил издаден нотариален акт № 4

84/23.11.94г., том І, дело № 246/94г. на РС-Ч.. Имотът /сграда/ бил нанесен на кадастралната карта и вписан в кадастралния регистър на гр. Ч., на к.к. П., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.06г. на изпълнителния директор на АГКК-София.

На 13.04.1995г. между ВПК Н. и ЕТ Д. - Й. Т. бил сключен договор за наем за срок от три години с предмет предоставяне на ползването на описания имот. На 19.05.95г. ЕТ Д. - Й. Т. отправил искане до ответника за извършване на цялостно преустройство, реконструкция и архитектурна промяна на отдадения под наем имот. На 22.05.95г. бил подписан анекс към договора, по силата на който наемателят се задължавал да извърши преустройство на обекта в обект за обществено хранене - С.б.. С протокол от 19.12.95г., подписан между страните, било установено, че в обекта били извършнени ремонтни дейности в съответствие с проект за С.б. от Модул-Т5 - Смолян, които били подробно описани от страните.

На 02.01.96г. между ВПК Н. и ЕТ Д.-Й. Т. бил сключен нов договор за наем със срок до 02.01.07г., с предмет отдаване под наем на собствения на кооперацията павилион, намиращ се в к.к. П., с предназначение за ползване заведение за обществено хранене - С.б..

На 01.03.07г. бил подписан договор за наем на същия обект, със срок на действие от 01.03.07г. до 01.09.07г. На същата дата 01.03.07г., бил сключен и втори договор за наем за обекта със срок на действие от 01.09.07г. до 01.03.10г. Срокът на последния договор бил продължен по съгласие между страните до 01.03.13г.

За периода от 01.03.13г. до 09.08.16г., след изтичане на наемния срок, ползването на вещта продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя, като съответно договорът се считал продължен за неопределен срок /чл. 236, л. 1 от ЗЗД/.

На 09.08.16г. бил сключен анекс между страните, с който се уговаряло, че срокът на втория договор от 01.03.07г. се продължавал с три години до 09.08.19г. През последната наемна година, за периода 01.07.18г.- 31.07.19г., ищецът заплащал месечно сумата от 966лв. с ДДС.

През времетраенето на наемните отношения между страните от 1995 г. до 09.08.19г. ищецът заплащал наем за ползването на описания имот.

На 05.08.19г. кооперацията получила становище от наемателя си, че 5 последният се считал за собственик на имота, тъй като според нотариален акт № *** от 14.12.16г., том I, дело № 169 по описа на нотариус Х.Д., бил признат за собственик на имота (поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на община Ч., к.к. П., върху който бил построен павилионът, и затова по приращание ищецът ставал собственик и на него. Освен това, било направено и твърдение, че павилионът бил демонтиран през 2005г., след което бил изграден от ищеца.

На 07.08.2019г. ответната кооперация отправила становище до ищеца, според което нямало как наетият павилион да е бил демонтиран през 2005г., тъй като освен че представлявал масивна постройка, т. е. недвижим имот, бил заснет на кадастралната карта през 2006г. и съществувал към настоящия момент във вида му след ремонта, извършен по анекса от 22.05.95г. към договора за наем и одобрени строителни книжа.

Подробно били изложени съображения относно незаконосъобразността на посочения нотариален акт, като това, че той установявал собственост на ищеца в с. ЗЗ., общ. Ч., а не в к.к. П., че в акта не бил включен имот павилион с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на к.к. П., а такъв с идентификатор № *** по картата и регистъра на гр. Ч., както и че липсвало намерение у ищеца, наемател на обекта да осъществява фактическа власт върху него като свой. Освен това, ищецът се легитимирал като лице, построило сградата въз основа на строителните книжа от 1995г. във връзка с извършените ремонтни дейности от същата година. Поради изложените аргументи, ответникът предупредил ищеца до 10.08.19г. да освободи имота.