Определение № 748 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900057 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Алекстрейд“ ЕООД, град Перник срещу решение № 91 от 22.07.2025г. на Апелативен съд Велико Търново по в.гр.д. № 229/2024г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 96/2023г. на ОС Русе за отхвърляне на иска срещу „Свинекомплекс Николово“ АД, с. Николово, обл. Русе, квалифициран по чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата 750 000лв. - частичен иск от общо дължими 1 305 843.60 лв. – стойност на подобрения (реконструкция и модернизация) на седем броя сгради - халета, находящи се на територията на свинекомплекса, извършени от ищеца в качеството му на наемател по прекратен впоследствие от ответника - собственик и наемодател, наемен договор.

В касационната жалба са изложени оплаквания за очевидна неправилност и неправилност на обжалвания акт, които са основани на довода, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, а въззивната инстанция не е предприела дължимите процесуални действия при въведено във въззивната жалба оплакване в този смисъл. Твърди се, че същевременно въззивната инстанция е „променила“ предмета на доказване, определен от окръжния съд. Наведени са доводи за допуснато грубо нарушение на принципите на гражданското съдопроизводство поради отказ на апелативния съд делото да бъде попълнено 1 с относим доказателствен материал - поисканите в жалбата експертизи.

Възразява се, че не е обсъдена приетата пред второинстанционния съд оценителна експертиза, която посочва пазарната стойност на процесните сгради: към 2008г., когато е извършена контролна проверка от органите на ДФЗ; и към момента на връщането им на свинекомплекса; че не са анализирани финансово-отчетната информация за стойността на халетата, информацията, отразена в бизнес плана на ищеца, одобрен и финансиран по програмата САПАРД, в който детайлно е описано конструктивното и техническо състояние на сградите, приходите, реализирани посредством експлоатацията им през предходната година, и очакваните бъдещи приходи.

Възразява се, че по делото е събрана достатъчно информация относно стойността на процесните сгради както към момента на сключване на наемния договор, така и към момента на реализираните от ищеца подобрения в тях, поради което се поддържа искане за отмяна на въззивното решение и постановяване уважаването на иска, а в условията на евентуалност, връщане на делото за повторно разглеждане със задължителни указания.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение.

Според касатора тя се изразява в приемането за недоказани както фактът на увеличаване на стойността на процесните сгради, така и фактът на обогатяване на насрещната стана при връщането им в патримониума й, при положение, че в нито един момент от развитието на производството, доказването на тези факти не е разпределено от съда в тежест на ищеца, съответно не му е предоставена възможността да ангажира доказателства.

Очевидната неправилност е аргументирана и с довода, че в грубо неизпълнение на задълженията си по т.2 от ТР №1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съставът на апелативния съд не е допуснал направеното във въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза при съдържащо се в жалбата оплакване за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК и неточност на дадените от първоинстанционния съд указания. Визираният порок е обоснован с нарушаване на равенството на страните и предвидимостта на дейността на съда по отношение на дължимата и търсена защита и съдействие и разясненията в решението по гр.д. № 2322/2018г. на 4 г.о. на ВКС.

При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска 2 допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:

1/ „Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи? ; 2/ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? ; 3/ Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?“, по които се твърди произнасяне в противоречие с ППВС №1/1953г. и в множество цитирани актове по чл.290 ГПК. Изложени са аргументите, че съставът не е обсъдил цялата информация, отразена в бизнес плана, изготвен и представен от ищеца за целите на програма „Сапард“, по която е финансирана част от реконструкцията на свинекомплекса, осъществена от „Алекстрейд“ (описание на техническото и конструктивно състояние на сградите, очакваните бъдещи приходи, балансовите им стойности; посочената от ответника в отчетната информация цена на придобиване на процесните сгради 12 000лв.). Поддържа се, че извън произнасянето на съда е и установената от вещото лице Ф. пазарна стойност на извършените СМР 1 535 075лева.

С доводите, че независимо от изложените във въззивната жалба оплаквания за необходимост от ново установяване пред въззивната инстанция на стойността на процесните сгради към момента на връщането на държането им на ответника, въззивната инстанция не позволила ангажирането на доказателства в този смисъл, при положение, че е имала и задължение служебно да възложи такава задача, са поставени въпросите:

4/ „Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства относно спорни въпроси по делото от значение за правилното му решаване, при положение, че в решението на първоинстанционния съд е прието за доказано съществено обстоятелство, без съдът да има специални знания за да направи извод за наличието или отсъствието му и във въззивната жалба се съдържа нарочно оплакване в тази връзка?; 5/ Следва ли въззивният съд при непълен доклад по чл. 146 от ГПК и неправилно разпределение на тежестта на доказване да даде указания към страните относно 3 разпределената доказателствена тежест и за възможността им да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в пърната инстанция, поради неточност на доклада?; 6/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за установяване стойността на вложените от ищеца средства и каква е увеличената стойност на имотите към датата на връщането им на наемодателя, при предявен иск по чл. 59 ЗЗД?“ Допълнителната предпоставка е въведена чрез позоваване на т.3 на ТР №1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитирани актове по чл.290 ГПК.

В подробен писмен отговор „Николово агро“ АД, правоприемник на първоначалния ответник оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Претенцията на ищеца, заявена като частична, е формирана от четири пера: извършени в процесните имоти подобрения по договор, сключен на 30.11.2002г. с изпълнител „Тедгруп“ ООД и възложител „Алекстрейд“, във връзка с одобрен бизнес план и сключен на 23.08.2007г. договор от последното дружество с ДФЗ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на САПАРД, и издадени през периода 07.01.2008г.29.07.2008г. фактури, по която претенция се търси разликата между общата стойност на подобренията и финансираните от САПАРД, т.е. претендира се стойността на финансираните изцяло за сметка на ищеца дейности; второто перо е за подобрения, възложени също на „Тедгруп“ на същата дата по друг договор за строителство с предмет събаряне на сгради, допълнителни СМР и изграждане на външно ел. захранване и издадени фактури през периода февруари 2008г.- 29.07.2008г.; претендират се на трето място разходи за консултантски и проектантски услуги, възложени на „Агропромпроект“ по повод кандидатстване по програмата САПАРД от 10.08.2006г. и фактури от 03.11.2006г. и 09.01.2008г.; последната претенция е за материали, вложени при реализиране на подобренията, закупени в периода 12.03.2008г. – 17.09.2008г.

(при данни за приключили на 29.07.2008г. на дейности по първите два договора с „Тедгруп“).

Въззивната инстанция е приела за установени посочените в исковата молба обстоятелства: сключването на 07.06.2006г. договор за наем между 4 страните по спора с предмет процесните 7 броя халета, с първоначален срок на действие 10 години, по който с анекс от 31.10.2006г., наемодателят е дал съгласие да извършване на подобрения в имота, без да е постигната договорка за чия сметка ще са те; сключването на договора с ДФЗ за дейностите, посочени в предложения от кандидата бизнес план при размер на помощта 50% от одобрените и реално извършени дейности, както и приключването на правоотношението с изплащането на помощта на 10.12.2009г.; сключването на двата договора от 30.11.2007г. с „Тедгруп“, сключването на договора за проектантски услуги с „Агропромпроект“ и предаването на 03.11.2006г. на ищеца на документацията за обекта - База за свине, ремонт и модернизация с.

Николово, съдържаща проектна документация във фаза технически проект и бизнес план; прекратяването на наемния договор, считано от 22.04.2020г. по искане на наемодателя поради неплащане на 3 месечни наемни вноски; изготвянето по искане на ищеца след прекратяването на наемното правоотношение, на 06.07.2020г. на оценителски доклад за определяне на пазарната стойност на извършените подобрения на база годишните счетоводни отчети на възложителя, други счетоводни документи, отчети, бизнес план, договори, СМР протоколи и др., съгласно който оценката им е 1 088.203лв. За последната сума, ведно с включен ДДС, ищецът е издал фактура № 10001/5.08.2022г. на стойност 1 305 843.60лв., въз основа на която е формиран посоченият пълен размер на претенцията, заявена в процеса като частична. За безспорно установено въззивната инстанция е приела, че за процесните обекти е бил сключен предварителен договор от 27.02.2023г., а с договор, оформен с нотариален акт от 19.03.2024г., те са преминали в собственост на трето лице.

Въззивната инстанция е обсъдила заключенията на изготвените по делото експертизи. Приела е от правна стана, че претенциите са с правно основание чл. 59 ЗЗД - ищецът се позовава на качеството си на наемател на недвижими имоти, собствени на ответника, и по време на действие на наемното правоотношение е извършил разходи за подобрения на обектите, които не са му заплатени. Мотивирала е, че съгласно ППВС № 1/1979 г., когато държател подобри чужд имот, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД, като неоснователно обогатилият се за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването.

5

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съставът е приел, че може да се обоснове извод за реалното извършване на СМР от страна на „Тедгруп“ ООД по договора от 30.11.2007 г. за договорена стойност от 1 219 442 лв., при наличието на приобщения към делото инвестиционен проект и бизнес план, с които „Алекстрейд“ ООД е кандидатствало за безвъзмездна финансова помощ пред ДФЗ. Изследвано е, че документите за строителство и изпълнението му са приложени към досието, водено от фонда, и прието като доказателство; за извършените СМР са правени проверки за документално съответствие, както и проверки на място; извършените разходи за строителство са осчетоводени при ищеца, като върху активите се е начислявала амортизация. Отдадено е значение и на обстоятелството, че на ищеца е изплатена безвъзмездна финансова помощ за извършените реконструкции. Даден е отговор, че се касае за стопански постройки, при които не се изисква одобряване на инвестиционния проект - чл. 147 ЗУТ, нито се изисква разрешение за строеж и за ползване и въвеждане в експлоатация.