Определение № 731 от 21.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731 гр. Ловеч, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500399 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по две частни жалби - едната (вх. № 2424/30.05.2023 г. на РС Троян) е подадена от С. П. К. против определение № 232/15.05.2023 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, с което съдът е върнал исковата молба частната жалбоподателка и е прекратил производството по делото, а другата (вх. № 2742/21.06.2023 г. на РС Троян) е подадена от А. К. А. против определение № 72/08.02.2023 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, с което съдът е допуснал обезпечение на предявения от С. К. иск по чл. 124 ГПК, чрез спиране действията по изпълнително дело № 247/2000 г. и изпълнително дело № 192/2004 г. на СИС при РС Троян.

В частната жалба с вх. № 2424/30.05.2023 г. на РС Троян се излагат следните оплаквания за неправилност на атакуваното определение: за несъобразяване от районния съд, че ищцата е установила владение върху цялото дворно място и двуетажната сграда от 1999 г., и че владението й продължило върху новообособения от него нов самостоятелен обект апартамент с идентификатор ***.*.*, когато последният е придобит с нотариален акт за сделка, към който момент върху него не е имало вписани в полза на „ОББ“ АД ипотека или възбрана; несъобразяване от районния съд, че „ОББ“ АД не е присъединен, а главен взискател по изпълнително дело № 247/2000 г., и че банката не е представила доказателства за конституирането й по изпълнителни дела № 191/2004 г. и № 192/2004 г. на СИС при РС Троян, с оглед на което тя не може да се ползва от обезпеченията на основания кредитор по същите дела; несъобразяване от районния съд, че производството по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян не е приключило, доколкото има подадена от жалбоподателката молба по чл. 303 ГПК за отмяна на постановеното по него влязло в сила съдебно решение, по която предстояло произнасяне (имало насрочено открито заседание за 25.09.2023 г., по гр.д. № 1361/2023 на ВКС); несъобразяване от районния съд, че подобно искане за прекратяване на производството е било направено от „ОББ“ АД по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян, но било оставено без уважение с определение по гр.д. № 296/2018 г. на 1

ОС Ловеч; безусловно възприемане от районния съд на изложените от ответника твърденията за липса на правен интерес, без тяхното установяване чрез събиране на доказателства. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

В частната жалба с вх. № 2742/21.06.2023 г. на РС Троян се излагат следните оплаквания за неправилност на атакуваното определение: изграден от районния съд извод за допустимост и вероятна основателност на предявения от С. П. К. иск по чл. 124 ГПК при несъобразяване, че на 12.11.2004 г. по изпълнително дело № 192/2004 г. на СИС при РС Троян върху процесния имот била наложена възбрана, че изпълнителното дело е било присъединено към изпълнително дело № 247/2000 г., с оглед на което взискателите по него се ползвали от извършените по присъединените дела изпълнителни действия; несъобразяване от районния съд, че твърдените ищцата факти вече били установени с влязло в сила съдебно решение по предходно гражданско дело (по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян и делата на въззивната и касационна инстанции). В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата, с която е поискано обезпечение на иска, чрез спиране на действията по изпълнително дело № 247/2000 г. на СИС на РС Троян.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника „ОББ“ АД са подадени писмени отговори на частните жалби, както следва: писмен отговор (с вх. № 3162/21.07.2023 г. на РС Троян) против частна жалба вх. № 2424/30.05.2023 г. на РС Троян, в който се дава становище за неоснователност на обжалваното определение и е направено искане за потвърждаването му; писмен отговор (с вх. № 3497/10.08.2023 г. на РС Троян) относно частна жалба вх. № 2742/21.06.2023 г. на РС Троян, в който се дава становище за основателност на частната жалба и е направено искане за отмяна на атакуваното с нея определение.

Двете частни жалби са допустими – подадени са в срок, против подлежащи на обжалване съдебни актове и от лица, за които е налице правен интерес от обжалване.

Частната жалба против прекратителното определение е неоснователна, а тази, против определението, с което е допуснато обезпечение на иска чрез спиране действията по двете изпълнителни дела, е основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян e образувано по искова молба от С. П. К. против С. М. С., „ОББ“ АД, А. К. А. и Р. С. Ш., с която е предявен положително установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно недвижим имот самостоятелен обект апартамент с идентификатор ***.*.*. Заявеното в исковата молба придобивано основание е сделка (покупко-продажба), извършена с нотариален акт, вписан под № 162, т. IV, дело № 696/2011 г. на Служба по вписванията гр. Троян.

С определение № 619/29.12.2022 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, съдът е оставил без уважение поисканото от ищцата обезпечение на иска чрез спиране изпълнителните действия по изпълнителни дела № 247/2000 г. и № 192/2004 г. на СИС при РС Троян, с решаващ мотив - липса на доказателства за евентуална отмяна на наложена предходна обезпечителна мярка спиране на изпълнението по същите изпълнителни дела.

2

С молба вх. № 396/25.01.2023 г. С. П. К. отново е поискала допускане обезпечение на иска чрез спиране изпълнителните действия по изпълнителни дела № 247/2000 г. и № 192/2004 г. на СИС при РС Троян. Към молбата са приложени определения на ВКС, с които е оставена без разглеждане частна жалбата на С. П. К. против определенията на ОС Ловеч и на РС Троян, постановени в процедура по чл. 402, ал. 2 ГПК, с които е отменена обезпечителната мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело № 247/2000 г., допусната по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян. Отмяната на обезпечителната мярка е поради отхвърляне с влязло в сила съдебно решение на предявения от С. П. К. против „ОББ“ АД, С. М. С. и Р. С. Ш. иск по чл.

440, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изпълнително дело № 247/2000 г. на СИС при РС Троян не е собственик на обособена част от сграда, съставляващ имот с идентификатор ***.*.*.

С определение № 72/08.02.2023 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, съдът е допуснал обезпечение на предявения от С. П. К. против С. М. С., „ОББ“ АД, А. К. А. и Р. С. Ш., с която е предявен положително установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно недвижим имот самостоятелен обект апартамент с идентификатор ***.*.*, чрез спиране действията по изпълнително дело № 247/2000 г. и изпълнително дело № 192/2004 г. на СИС при РС Троян.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ОББ“ АД е постъпил писмен отговор, в който е направено възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, доколкото чрез него ищцата се домогвала да отрече правото на принудително изпълнение на банката спрямо имота, изнесен на публична продан по изпълнително дело № 247/2000 г.

С определение № 232/15.05.2023 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, с което съдът е върнал исковата молба частната жалбоподателка и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е прието, че след като има влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, предявеният от С. П. К. иск се явява недопустим.

От правна страна съдът приема следното:

Определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, е правилно.

Когато третото лице е упражнило правото си на иск по чл. 440 ГПК, то не може впоследствие да предяви положителен установителен иск за принадлежността на спорното право. В този смисъл са съображенията по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. В случая С. П. К. е упражнила правото си на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, предявявайки такъв против „ОББ“ АД, С. М. С. и Р. С. Ш., който е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. С оглед на това тя не може да води положителен установителен иск за собственост относно същия имот против същите лица, какъвто е предявеният от нея по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян. Ето защо същият се явява недопустим, непозволяващ постановяване на съдебен акт по същество. В този смисъл съдът е прекратил производството по делото в съответствие с чл. 130 ГПК, при правилно приложение на процесуалната разпоредба.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба на С. П.

К. (вх. № 2424/30.05.2023 г. на РС Троян). Наведените в исковата молба 3 твърдения относно установеното от ищцата владение върху цялото дворно място и двуетажната сграда от 1999 г., продължило върху обособения нов самостоятелен обект апартамент с идентификатор ***.*.*, когато последният е придобит с нотариален акт за сделка, към който момент върху него не е имало вписани в полза на „ОББ“ АД ипотека или възбрана, касаят основателността на иска, а не неговата допустимост, затова тяхната преценка не би могла да се реализира в производството по обжалване на прекратителното определение. Твърдения за тези факти са навеждани от ищцата при предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а в актовете по същество съдилищата са вземали отношения по тях и са излагали доводи за действие на ипотеката и възбраната. По същите съображения съдът приема за неоснователни оплакванията в частната жалба за несъобразяване от районния съд, че „ОББ“ АД не е присъединен, а главен взискател по изпълнително дело № 247/2000 г., че банката не е представила доказателства за конституирането й по изпълнителни дела № 191/2004 г. и № 192/2004 г. на СИС при РС Троян, с оглед на което тя не можела да се ползва от обезпеченията на основания кредитор по тези дела. Неоснователно е оплакването за несъобразяване от районния съд наличието на подадена от жалбоподателката молба по чл. 303 ГПК за отмяна на постановеното по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян влязло в сила съдебно решение, по която предстояло произнасяне. Недопустимостта на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост върху имот с идентификатор ***.*.* произтича от упражненото преди това право на иск по чл. 440 ГПК против „ОББ“ АД, С. М. С. и Р. С. Ш. относно същия имот, т.е. от висящността на спора по иска, до каквато последица би се стигнало при евентуална отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№ 75/2018 г. на РС Троян (чл. 307, ал. 3 ГПК). Неоснователно е оплакването в частната жалба за несъобразяване от районния съд, че подобно искане за прекратяване на производството е било направено от „ОББ“ АД по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян, но същото било оставено без уважение с определение по гр.д. № 296/2018 г. на ОС Ловеч. Визираното от частния жалбоподател прекратяване се отнася до друго производство и то е по повод по повод допустимостта на предявения от жалбоподателката иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, поради което не би могло да се приеме наличие на идентичност относно мотивите за липсващо основание за прекратяване и на производството по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, образувано по положително установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Неоснователно е оплакването и за извършеното от районния съд безусловно възприемане на изложените от ответника твърденията за липса на правен интерес, без тяхното установяване чрез събиране на доказателства. От ангажираните по делото съдебни актове (решение № 147/02.05.2019 г., по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян и решение № 143/15.07.2021 г., по гр.д. № 823/2020 г. на ВКС, II г.о.) се установява отхвърляне в слязло в сила съдебно решение на предявения от С. П. К. против „ОББ“ АД, С. М. С. и Р. С. Ш. иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изпълнително дело № 247/2000 г. на СИС при РС Троян не е собственик на обособена част от сграда, съставляващ имот с идентификатор ***.*.*. Наличието на данни за упражнено от жалбоподателката право на иск по чл. 440 ГПК е основание за изграждане на извод, че тя не може да води положителен установителен иск за собственост относно същия имот против същите лица, какъвто е предявеният от нея по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян.