Решение № 51 от 08.07.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ***, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Ив. Р. Р. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно административно наказателно дело № 20223300600113 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Решение № 7/11.03.2022 г. по а.н. дело № 199/2020 г. РС-*** признал обвиняемата С.

ЯК. Х. от гр. *** за виновна то това, че на 12.07.2019 год. по път II 23, около км 89+189, между село *** и село ***, област ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – “Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата – “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от Закона за движение по пътищата – “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“; чл. 117 от Закона за движение по пътищата – “При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“ и по непредпазливост е причинила 1 средна телесна повреда на С.О. М., ЕГН ********** от град *** изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради счупване на двете кости на лява подбедрица, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква “б“, предложение 2 вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 129, ал.

2 от НК, като на основание чл. 78а НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл. 343г от НК, съдът лишил обвиняемата С. ЯК. Х. от право да управлява МПС за срок от една година.

Недоволна от решението останала обвиняемата С. ЯК. Х., която го обжалва с въззивна жалба чрез защитника си адв. П.М., в частта досежно размера на наложеното административно наказание глоба. В жалбата се изтъкват налични данни за смекчаващи вината обстоятелства, както и че при определяне размера на наказанието глоба съдът следва да съобрази имущественото състояние на дееца, за което в случая не са събрани доказателства, извън посочените от нея в декларацията. В жалбата се сочи също, че съобразно наличните многобройни смекчаващи вината обстоятелства, е налице основание за намаляване размера на наложеното наказание глоба до възможния минимум от 1000 лева. В заключение от въззивната инстанция се иска да измени обжалваното решение в частта досежно наказанието, като намали размера на наложеното наказание глоба до предвидения в закона минимум.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Обвиняемата Х., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не представя лично становище.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитника на обвиняемата Х. на същите основания и със същите искания. Допълнително от въззивната инстанция се иска да бъде намален размера и наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.

Участващия по делото прокурор от ОП-*** изразява становище за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че наложените от първоинстанционния съд наказания са справедливи. При определянето им съдът съобразил всички обстоятелства имащи отношение по въпроса за наказанието, като чрез така определените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието.

***ският окръжен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, становищата и доводите на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка правилността на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

При законосъобразно проведено по делото производство по реда на глава ХХVIII-ма от НПК, след извършен задълбочен, обективен и всестранен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното и съдебното производство, ***ския районен съд е направил обосновани фактически изводи, които съответстват на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, с което делото е внесено в първоинстанционния съд, с предложение за освобождаване на обвиняемата С. ЯК. Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата С. ЯК. Х. е родена на 26.06.1985 год. в град ***, област ***, живуща в град ***, община ***, област ***, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********.

2

Свидетелите Г.Г.М. и О.Ф.М. живеели на семейни начала в град ***, на улица ***. С тях живеела и малолетната дъщеря на Г.М. - С.М., която била на 10 години. В началото на месец юли 2019 год. М. и М. се скарали, като в резултат на това Г.М. отишла да живее при своята майка Г. М. в село ***, област ***. На 11.07.2019 год. при нея дошъл О. М. и двамата отишли на пикник. След пикника се разделили и малко по-късно Г.М. установила, че мобилният й телефон е останал в автомобила на фактическият и съжителник. Свързала се с него и той й казал, че трябва скоро да отиде за телефона, тъй като той възнамерява да пътува за Федерална република Германия. На 12.07.2019 год. преди обед, в жилището на свидетелката Г. М., майка на свидетелката Г.М., дошла свидетелката С.Ш. Я., сестра на свидетелката Г. М., като Я. била с дъщеря си, а последната била със свия автомобил. Около обяд С. Я. и дъщеря й решили да отидат на пазар в град ***. Свидетелката Г.М. се качила в автомобила при тях. В началото на гр. *** последната слязла от автомобила и пеша отишла до дома на свидетеля О. М.. Предварително се разбрали, когато близките й си тръгнат обратно да я вземат. Детето на Г.М. – свидетелката С.М. останала със своята баба свидетелката Г. М. в село ***, въпреки че искала да отиде със своята майка в града. След 16 часа свидетелката Г. М. и внучката и отишли на гости във свидетелката Ю.А.. Детето помолило А. да потърси майка й на два мобилни номера. А. не успяла да се свърже.

Разговаряла със свидетелката С. Я., но и тя съобщила, че не може да се свърже с Г.М..

Свидетелката Г. М. и детето С.М. се прибрали в дома на Г. М.. Детето било обезпокоено и искало да намери майка си, тъй като се страхувало че тя ще замине за Германия с О. М.. Без да се обади на своята баба С.М. тръгнала за град *** пеша. Хукнало да бяга през поляна и въпреки, че баба му се опитала да го спре, детето продължило към град ***.

Обвиняемата С.Х. живеела в град ***, била правоспособен водач на МПС с придобити категории “ В, АМ, В1“ и работела в търговско дружество “Нил Електрик“ ЕООД град ***.

Във връзка с работата си, с пълномощно, периодично управлявала служебен лек автомобил на дружеството марка “Опел Астра“ с рег. № ***. Автомобилът бил технически изправен и за него имало сключена застраховка “Гражданска отговорност“, и заплатена винетна такса.

На 12.07.2019г. обвиняемата и колежката й Джансу Ф. отишли със служебният автомобил до село ***, където живеела майката на Ф., за да занесат дрехи на детето й, което било при майка й, и лекарства за майка й. Бавили се около 15 минути. Около 18 часа тръгнали обратно към град ***, като времето било слънчево и топло, при суха настилка на пътя.

Автомобила управлявала обвиняемата, като се движела по път II-23 между село *** и село ***. Пътят бил с наклон надолу по посока на движението, следвал ляв завой, след който наклонът на пътя бил нагоре. Преди да излезе автомобила от завоя, Х. и Ф. видели внезапно малко момиче, което се ударило в предната част на автомобила и паднало на пътното платно. С.Х. спряла автомобила, двете с Ф. слезли и отишли при детето. То седяло на платното, плачело, а от крака му течала кръв. Попитали го от къде е, като то казало първо че е от село Хърсово, после от село Самуил и съобщило че майка му се казва Г.. В същото време до трите лица спрял друг автомобил и обвиняемата и спътницата й помолили водача да се обади на телефон 112. Детето много плачело и казало, че го боли крака, поради което двете жени решили да не чакат линейката, а да го откарат в болницата. Качили детето на задната седалка на лекият автомобил “Опел Астра“ и продължили към град ***. Първо срещнали полицейска кола, като на служителите в нея С.Х. обяснила, че е участник в ПТП и кара пострадалото лице в болницата, като полицейските служители й указали да продължи.

После по пътя срещнали линейка. Фелдшера С.А. прегледала детето, указала то да не се мести от лекият автомобил “Опел Астра“, качила се в него и продължила с двете жени към болницата в град ***. Там на детето била направена рентгенова снимка, от която се установило, че левият крак на С.М. е счупен. Детето било откарано на лечение в болницата в град ***.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че при ПТП от 12.07.2019 год. пострадалото дете С.М. е получило : счупване на двете кости на лява 3 подбедрица; охлузвания по лицето, двете колена и подбедрици, леви глезен и ходило. По своята медико-биологична характеристика счупването на двете кости на лява подбедрица обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец, а охлузванията - болка и страдание. Липсата на рентгенов образ на счупванията не позволявал прецизиране на механизма на получаване на фрактурите, дали е директно или индиректно. При такъв вид травми имобилизацията се налага за срок от 3 - 4 месеца, като работоспособността се възстановявала след 4 - 5 месеца. Получената от С.М. телесна повреда не била опасна за нейния живот. Описаните в медицинската документация увреждания можело да бъдат получени по начин, както сочели обстоятелствата по досъдебното производство - блъскане в/от движещ се автомобил и приземяване на терена напред /по лице/. Впоследствие от вещото лице е разгледана рентгенова снимка, която установила че ударът е бил по гръбната страна на подбедрицата.

В досъдебното производство е назначена и съдебно-автотехническа експертиза, която дава следното заключение: Процесното ПТП е настъпило по път II-23 от град *** за град ***, в участъка между село *** и село ***, на около 55.0 м. от кръстовището за село ***.

Скоростта на лек автомобил “Опел Астра“ с рег.№ *** в момента на удара била около 19.3 - 22.3 км/ч. Скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП била около 66.3-69.3 км/ч.

Опасната зона за спиране на автомобила била около 49.0-52.4 м.

В материалите от ДП се съдържат две хипотези за поведение на пешеходката С.М. непосредствено преди ПТП, които обуславяли и възможността за възприемането й от страна на водачката Х.. Според разказаното от детето изводът на вещото лице е, че водачката е имала обективна възможност да възприеме визуално вървящата по платното за движение пешеходка от около 140 метра. Според разказаното от водачката е установено, че същата е възприела пешеходката от разстояние около 58.2 -61.3 метра.

Максималната скорост при която водачката Х. е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара била около 73.5 - 76.2 км/ч.