Решение № 3576 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3576 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100502629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11676/25.11.2022 г. на СРС, 159 с-в по гр. д. № 65809/2021 г. е отхвърлен изцяло предявения от А. Й. С. с ЕГН ********** срещу С. Г. А., ЕГН:

**********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД - за заплащане на сумата от 22 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни болки и непрестанни страдания, притеснения, безсъние, нервност, разклатени семейни отношения, вследствие подадени от ответника сигнали пред органите на МВР за извършени от ищеца престъпления, по които били образувани наказателни производства срещу ищеца с №255/2020г. по описа на 2 РУ при ОД на МВР - гр.

Перник, пр. пр. № 1988/2020 г. по описа на РП - Перник и пр. пр. № 2022/2020 г. по описа на РП – Перник и ищецът е осъден за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца А. Й. С., чрез процесуалния му представител. В жалбата се поддържат съображения, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице предпоставки, визирани от разпоредбите на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране деликтна отговорност на ответника. Поддържа, че в производството са доказани всички предпоставки за реализиране на тази отговорност и е установен осъществен спрямо ищеца деликт, който се изразява в подаване на два сигнала в период от 6 месеца СРС и РП – гр. Перник, както и до органите на МВР, което е довело до даване на обяснения пред органите на досъдебното производство. Впоследствие образуваните срещу ищеца производства са прекратени поради липса на данни за извършени престъпления. Сочи, че по делото са доказани действия, с които ответната страна противоправно е увредила 1 ищеца и неоснователно СРС е приел, че не е проведено такова доказване. Позовава се на злоупотреба и недобросъвестно упражняване на законно признати права от страна на ответника. Счита, че е установена причинната връзка между деянието - действие и бездействие на делинквента и причинените му вреди - причинени душевни болки и страдания, притеснения от психическия тормоз срещу него, неудобство от постоянното призоваване и даване на обяснения, липса на концентрация. Незаконосъобразни и в противоречие с приетите доказателства и правната логика са изводите на СРС за недоказаност на претенцията по основание. Неправилно съдът е приел, че не са установява противоправност в поведението на ответника, тъй като всяко лице има право да подава жалби и сигнали за защита на нарушени или застрашени свои права.

Поддържа, че подаването на един и същ сигнал представлява злоупотреба с права.

Излага доводи, че между страните е налице спор за собственост, които е разрешен по гражданско правен ред, като по този начин ответната страна е упражнила правото си да защити правата, които счита за накърнени. Сочи още, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля П., който установява повтаряемост на образуваните срещу ищеца производства по сигнали на ответника. Поддържа, че от доказателствата в съвкупност се установява, че за продължителен период от време е бил със сериозно разклатено физическото и психическо здраве, страдал е от безсъние, сънувал е кошмари, изпитвал е постоянни притеснения за образуване на нови производства, целящи психически тормоз, бил е с намалена трудоспособност и липса на концентрация, следствие поведението на ответника. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът - въззиваема страна С. Г. А., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено материалния закон и събраните доказателства в тяхната цялост.

Правилно СРС е приел, че не се установява противоправно и виновно поведение, в резултат от което на ищеца да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

Поддържа, че от събраните доказателства се установява, че става въпрос за конфликт, възникнал въз основа на неправомерно поведение на ищеца спрямо ответницата предприети действия по завземане на неин наследствен имот и действия по самоуправство в собствения й имот, както и отправяне спрямо нея и роднините й на обиди и заплахи. По този начин ищецът е проявил непристойно и противоправно поведение, в резултат на което тя се е възползала от правото си на жалби пред съответните органи, по които са образувани две преписки. Правилно съдът е приел, че подаването жалби от нейна страна не е с цел тормоз на ищеца, а в защита на права й върху собствения недвижим имот, за който ищецът дори се е снабдил с нотариален акт.

Излага доводи, че с Решение № 126/31.10.2019 г., ГК, I гр.отделение, гр. д. 1184/2019 г.

ВКС признава за установено, че тя и роднините й са собственици на имота, като отменя нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка в полза на ищеца. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай подадените жалби, в които се съдържат твърдения за извършени от ищеца престъпни посегателства, не могат да се квалифицират като злоупотреба с право, основание за ангажиране на деликтната й отговорност. Законосъобразен е извода на съда, че за определяне на поведението на ответника като противоправно е неотносимо обстоятлеството дали изложените в сигналите факти и обстоятелства са безспорно установени в хода на образуваното наказателно производство и проведената проверка. Обоснован и съобразен със закона е извода на съда, че подаването на сигнали до органите на досъдебното производство за 2 извършено престъпно посегателство е право и задължение на всеки гражданин. Съдът правилно е приел, че не е налице противоправно деяние извършено от нея, от което ищецът да е търпял твърдените от него вреди, т. е. не се установяват елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Моли да се потвърди решението изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав намира, че оспореното решениe е валидно и допустимо постановено, при обсъждане на писмените и гласни доказателства и излагане на установената от тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, като я прави част от своите мотиви.

Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните във въззивното производство.

СРС е разгледал и се е произнесъл по искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от негова страна да е доказано, пълно и главно, кумулативното наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието (която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Закона изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.

Въззивният съд споделя и извода на СРС, че основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние от ответника действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност.

В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие злоупотреба с право на жалби, подадени от ответницата.

По делото се установява, че по жалба на ответницата peг. № 3796004070/21.05.2020 г. е образувана преписка вх. № 379600- 4070/2020 г. по описа на 2-ро РУ, ОДМВР - Перник, по която полицейски инспектор е снел обяснения от Л.К., от ищеца и от ответника А., като на ищеца е връчен протокол за предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР.

С Постановление от 23.06.2020 г. на прокурор при РП - Перник е образувано ДП № 255/2020 п по описа на 2-ро РУ, ОДМВР - Перник за това, че през месец ноември 2019 г. в с. Кладница е повредена чужда движима вещ - струпани са отпадъци в дворно място, намиращо се в с. Кладница, представляващо УПИ XVI-1217 в квартал 70 с площ 660 кв. м., собственост на С. Г. А. - престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК. С Постановление от 17.08.2020 г. на прокурор при РП - Перник, досъдебното производство е прекратено, тъй като извършеното деяние не съставлява престъпление 3 по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК.

На 12.06.2020 г. ответницата А. е подала втора жалба против ищеца с вх. № 24552 по описа на СРП, в която преповтаря оплакванията си. В допълнение посочва, че на 07.06.2020 г., когато била в имота си заедно с работници, които започнали изграждането на ограда, това подразнило ищеца и той започнал да я заплашва и обижда. Сочи, че в продължение на повече от две години ищецът извършва самоуправни действия в имота й, нанася щети, разрушава изградената ограда, проявява агресия, заплашва, обижда и се заканва със саморазправа. Сочи, че с тези действия се опитва да пречи на ответника да ползва собствения си имот. Молбата е ищецът да бъде предупреден да не извършва самоуправни действия и да не я заплашва.

Според данните по делото материалите по преписката са изпратени по компетентност на Районна прокуратура - Перник, където е образувана пр. пр. № 2022/2020 г. С Постановление от 23.07.2020 г. на прокурор при РП - Перник, е възложена проверка по реда на чл. 145, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗСВ. В хода на проверката са снети писмени обяснения от ищеца и ответника. Приобщени са предупредителни протоколи, от които е видно, че на 07.06.2020 г. страните са предупредени да не се саморазправят и да не си нанасят физически и психически тормоз една на друга, а всички спорни въпроси да решават по установения от закона ред. С Постановление от 13.11.2020 г. прокурор при РП - Перник е постановил отказ за образуване на досъдебно производство и е прекратил пр. пр. № 2022/2020 г.

Като съобрази в цялост доказателствата, приети пред СРС, въззивният състав споделя изводите на СРС, че не се установява още първия необходим елемент за реализиране на отговорността на ответницата по реда на непозволеното увреждане – по чл. 45 ЗЗД - извършване на противоправни действия срещу ищеца.

Освен изложените от СРС съображения за неоснователност на иска за обезщетение на неимуществените вреди по чл. 45 ЗЗД, настоящият състав намира за необходимо да отбележи и следното :

Въззивният съд намира, че всяко лице има право да предяви жалба, иск или друго пред надлежните органи, за да възстанови правата, които твърди, че са нарушени - чл. 56 Конституция РБ. Следователно във всички случаи, в които едно лице прецени, че са накърнени права му, то може да се обърне към компетентните органи – съд, прокуратура или други с искане за защитата им. От предявяването на тези права единственото последствие за лицето може да бъде неоснователността на претенцията, респективно жалбата, както и понасянето на разноските по делото, направени от другата страна в съдебния процес.

Съдът споделя изводите на СРС, че ако едно лице предяви неоснователен иск пред съд, или подаде неоснователна жалба, то не може да носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Тъй като гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи. Следователно във всички случаи искането за защитата на накърнени права представлява правомерна дейност, а за да се породи отговорността за обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Единствено в хипотезата на злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) може да се говори за неправомерно действие.