Решение № 2945 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2945 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330118015 по описа за 2022 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 06.01.2023г. от „Йеттел България“ ЕООД срещу С.

П. Б. е направено искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 657.15 лв. – неплатени месечни абонаменти и неустойка по договор за мобилни услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Твърди се, че между страните били сключени договор за мобилни услуги от 18.04.2019г., както и било предоставено устройство на преференциална цена. На 29.10.2019г. бил сключен договор за лизинг, по силата на който бил предоставен пакет базови аксесоари, както и договор за мобилни услуги и договор за лизинг. Посочено е, че длъжникът не изпълнявал задълженията си по тези договори, като били издадени фактура № **********/20.04.2020г., за отчетен период 20.03.2020г. – 19.04.2020г., фактура № 7304755093/20.05.2020г., за отчетен период 20.04.2020г. – 19.05.2020г., фактура № 7306076555/20.06.2020г. за отчетен период 20.05.2020г. – 19.06.2020г., фактура № 7308701224/20.08.2020г. за отчетен период 20.07.2020г. – 19.08.2020г. По отношение на задълженията за лизингови вноски е посочено, че е налице обща изискуемост поради изтичане сроковете на договорите за лизинг. Предоставените устройства не били върнати на лизингодателя. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 1

ГПК, като в рамките на дадения от съда срок, се предявявали и настоящите искове, предвид подаденото от длъжника възражение. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуване на вземанията на дружеството в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника С. П. Б..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 11805 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 5836 от 16.08.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. П. Б. да заплати на дружеството сумата от 82, 76 лева – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.03.2020 г. - 19.06.2020 г.; сумата 67, 47 лева – главница, представляваща неустойка за неизпълнение от длъжника на задълженията му по сключен с кредитора на 18.04.2019 г. договор за предпочетен номер; сумата 70, 79 лева – главница, представляваща разликата между стандартната цена на закупено от длъжника на лизинг устройство и отстъпката от тази цена; сумата 35, 28 лева – главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода 20.03.2020 г. - 19.08.2020 г.; сумата 96, 76 лева – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.03.2020 г. - 19.06.2020 г.; сумата 98, 14 лева – главница, представляваща неустойка за неизпълнение от длъжника на задълженията му по сключен с кредитора на 29.10.2019 г. договор за предпочетен номер; сумата 97, 02 лева – главница, представляваща неплатени лизингови вноски за периода 20.03.2020 г. - 19.08.2020 г.; сумата 108, 97 лева – главница, представляваща разликата между стандартната цена на закупено от длъжника на лизинг устройство и отстъпката от тази цена; ведно със законната лихва върху осемте главници от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.08.2022 г. до изплащане на вземанията, както и разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса и 360 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.

Установява се от приложеното ч.гр.дело № 11805 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Към исковата молба са приложени заверени копия от фактура № **********/20.04.2020г., за отчетен период 20.03.2020г. – 19.04.2020г. на стойност 69.61 лв., фактура № 7304755093/20.05.2020г., за отчетен период 20.04.2020г. – 19.05.2020г. на стойност 139.22 лв., фактура № 7306076555/20.06.2020г. за отчетен период 20.05.2020г. – 19.06.2020г. на стойност 207.03 лв., фактура № 7308701224/20.08.2020г. за отчетен период 20.07.2020г. – 19.08.2020г. на стойност 657.15 лв.

2

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложените съобщение и разписка на лист 25 от делото. Ответникът е бил редовно уведомен и за първо по делото заседание, видно от призовката на л. 30 от делото. В призовката за първото заседание изрично е отразено, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че исковете са вероятно основателни.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

От ищеца са претендирани направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство, както и на сумата от 125 лв. държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по исковото производство, по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. П. Б., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 657.15 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и 15 ст./ главница, както следва - 82, 76 лева неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.03.2020 г. - 19.06.2020 г.; 67, 47 лева – главница, представляваща неустойка за неизпълнение по сключен на 18.04.2019 г. договор за предпочетен номер; 70, 79 лева – разликата между стандартната цена на закупено от длъжника на лизинг устройство и отстъпката от тази цена; 35, 28 лева – неплатени лизингови вноски за периода 20.03.2020 г. 19.08.2020 г.; 96, 72 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.03.2020 г. - 19.06.2020 г.; 98, 14 лева – главница, представляваща неустойка за неизпълнение по сключен с кредитора на 29.10.2019 г. договор за предпочетен номер; 97, 02 лева – неплатени лизингови вноски за периода 20.03.2020 г. - 19.08.2020 г.; 108, 97 лева – разликата между стандартната цена на закупено от длъжника на лизинг устройство и 3 отстъпката от тази цена по договори за мобилни услуги от 18.04.2019г. и 29.10.2019г., договор за лизинг и договор за лизинг на базови аксесоари от 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 15.08.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 5836 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.08.2022г. по ч.гр.дело № 11805 по описа на ПРС за 2022г.

ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/ разноски за производството по частно гр. дело № 11805 от 2022г. и 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4