Решение № 203 от 15.05.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ловеч, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310101863 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.

Постъпила е искова молба от Х. С. Г. от гр. София, чрез пълномощник адвокат Т. Г., срещу В. Ц. В. от гр. Ловеч, в която се твърди, че ищецът и съпругата му – Д.Г.Г. са съсобственици в режим на СИО на общо 1/2 ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с кад.ид.№ *** по КККР на гр. Ловеч, с адрес: ***. Собствеността върху тази 1/2 ид.ч. от имота била придобита от предишния собственик В.С.Н. на основание влязло в сила постановление за възлагане № 10 от 18.02.2020 г. на заместник-директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново, с което за купувач по проведена продан по реда на ДОПК е обявен ищецът Х. С. Г., който към този момент, а и към сегашния е бил в граждански брак с Д.Г.Г., която придобива заедно с него общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху вещта по силата на чл. 21 от СК.

Посочва се, че собственик на останалата 1/2 ид.ч. от имота е ответникът В. Ц. В. по силата на нотариален акт № 76, том 0, дело 2541 от 28.12.1995 г., издаден от Ловешкия районен съд, като понастоящем имотът се обитава от ответника и семейството му.

Ищецът твърди, че с инициирана от него и съпругата му молба за делба на горепосочения имот, по която било образувано и водено гр.дело № 989/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, отправили искане до ответника да започне да им изплаща парично обезщетение за полагащия им се дял в съсобствеността. В делбеното производство такова обезщетение /за бъдещ период/ не било присъдено, с което ищецът обосновава правния си 1 интерес да предяви иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за минал период. Счита, че ответникът му дължи заплащането на парично обезщетение, което се изразява в средната месечна пазарна наемна цена за притежаваните от него /ищеца/ и съпругата му идеални части /общо ½ ид.ч./ за периода от датата на получаване на исковата молба, която играе ролята на покана – 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска от момента на настъпване на изискуемостта, която сума първоначално определя на 6000.00 лева, а окончателният размер на иска ще бъде предявен по реда на чл. 214 от ГПК след изслушване на оценителна експертиза.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което бъде осъден ответникът В. Ц. В. да му заплати сумата от 6000.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, за използване на притежаваните от ищеца и съпругата му в режим на СИО общо 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент, с адрес: ***, за периода от 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка вноска от настъпването на изискуемостта й.

Претендира присъждане и на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат Г., който поддържа предявения иск и направи изменение в размера му, чрез неговото увеличение, като същият се счита предявен за сумата 7225.90 лева. По същество, моли да бъде уважен предявения иск, като основателен и доказан. В представена писмена защита, адвокат Г. е развил подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията.

Ответникът В. Ц. В., редовно призован, не се явява и не е ангажирал становище по делото.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на ищеца, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

От материалите по приложеното гр.дело № 989/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд /ЛРС/ се установява, че между страните е била налице съсобственост върху процесния недвижим имот – апартамент, с адрес: ***.

Съсобствеността е възникнала въз основа на Постановление № 10/18.02.2020 г. на зам.директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което, след проведена публична продан по реда на ДОПК, е възложена 1/2 идеална част от имота на ищеца Х. С. Г., която е придобита в условията на СИО със съпругата му Д.Г.Г., а останалата 1/2 идеална част е притежавана от ответника В. Ц. В. въз основа на нотариален акт за собственост от 1995 г.

С исковата молба, по която е образувано гр.дело № 989/2021 г. на ЛРС, ищецът Х. Г. и съпругата му Д.Г., са предявили иск срещу ответника В. Ц. В. за делба на имота, като са отправили и искане по чл. 344 ал. 2 от ГПК, а именно: „с решението по допускане на делбата до извършването й, ползващият се от горепосочения имот съсобственик да им заплаща съответстващата на частта им от съсобствеността сума срещу ползването“.

2

Ответникът е получил препис от исковата молба по гр.дело № 989/2021 г., в която се съдържа поканата за плащане, на 07.06.2021 г.

С решение № 256/11.10.2021 г. по гр.дело № 989/2021 г., ЛРС е допуснал да се извърши делба между страните при равни права – 1/2 ид.ч. общо за ищците Х. Г. и съпругата му Д.Г. и 1/2 ид.ч. за ответника В. Ц. В., а искането на ищците по чл. 344 ал. 2 от ГПК е оставено без уважение.

С решение № 256/20.06.2022 г. по гр.дело № 989/2021 г., делбата е извършена чрез поставяне в дял на имота на В. Ц. В. и присъждане на парично уравнение за другите съделители.

Горепосоченото решение № 256/20.06.2022 г. по гр.дело № 989/2021 г. на ЛРС е отменено с решение № 210/04.11.2022 г. по в.гр.дело № 359/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, който е постановил изнасяне на имота на публична продан. Решението е влязло в сила на 30.12.2022 г.

В настоящото производство съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с вещо лице – оценител на недвижими имоти, със задача да даде заключение за месечната пазарна наемна цена на процесния имот за периода от 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г.

От заключението на експертизата, неоспорено от страните, се установява, че средният пазарен наем на процесния апартамент с площ 120.49 кв.м. за исковия период от 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г. е общо в размер на сумата 14451.81 лева, като в рамките на периода е определен в размер по 429.28 лв. на месец от август до декември 2021 г., по 465.44 лева на месец – за 2022 г. и 560.01 лв. на месец за 2023 г. Вещото лице е изготвило заключението си след справка за отдаване под наем на подобни недвижими имоти, като е определило средния пазарен месечен наем към 2024 г. в размер на 3,24 евро/кв.м или 6,34 лв./кв.м, като тази цена е редуцирана с процент инфлация за съответната година – за 2023 г. – 4,7% - 6,04 лв./кв.м, за 2022 г. – 16,9% - 5,02 лв./кв.м и за 2021 г. – 7,8% - 4,63 лв./кв.м.

Съдът възприема експертното заключение като обективно и професионално изготвено, поради което го съобразява при решаване на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент.

За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: съсобственост между страните по спора по отношение на процесния имот, ползване на същия изцяло от ответника по начин, препятстващ другите съсобственици да го ползват според правата си, както и отправяне на писмено поискване от тях до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени.

Безспорно се установи по делото, че от 18.02.2020 г. /датата на Постановлението за възлагане по ДОПК/ до 30.12.2022 г. /датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 989/2021 г. на ЛРС по извършване на делбата/ страните са били съсобственици на 3 процесния апартамент при равни права – 1/2 ид.част – притежавана от ищеца заедно със съпругата му в режим на СИО и 1/2 и.част – притежавана от ответника.

В случая искът е предявен само от ищеца без участието на съпругата му, за пълния размер на обезщетението за тяхната 1/2 ид.част, но няма пречка искът да бъде предявен само от единия съпруг, тъй като предявяването на облигационен иск за събирането на граждански плод /каквото е правото на обезщетение за ползване/ е действие на управление, в който смисъл е разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от СК, съгласно която управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.

По съществото на предявения иск съдът съобразява Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е дадено разрешение, че лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на постановлението е застъпено становището, че за личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Развити са и аргументи, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Настоящият спор изцяло попада в хипотезата на нормата на чл. 31 ал. 2 от ЗС и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.

Предявената от ищеца претенция касае периода 04.07.2021 г., когато се твърди, че е получена от ответника поканата за плащане, обективирана в исковата молба на ищеца по гр.дело № 989/2021 г. на ЛРС /установи се, че тя е получена по-рано на 07.06.2021 г./ до 04.12.2023 г. Няма спор, че в този период целият имот е ползван само от ответника, без участието на ищеца. Относно факта на едноличното ползване на имота от ответника, съдът съобразява и неизпълнението на разпореденото му от съда задължение да се яви в съдебно заседание, за да отговори на поставения му въпрос по реда на чл. 176 от ГПК, а именно „кой и по какъв начин е ползвал процесния недвижим имот – апартамент за периода от 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г.?“. Предвид неизпълненото задължение на ответника, който без основателна причина не се яви, за да отговори на поставения му въпрос, въпреки че е предупреден за негативните за него последици от неявяването му, съдът приема за доказан факта, че в процесния период той е осъществявал еднолично ползване на целия имот.

4

По изложените съображения, съдът счита, че е доказан фактическия състав на претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС. С оглед на това, предявеният иск следва да се уважи в пълния претендиран размер на сумата от 7225.90 лева /след допуснатото изменение в размера на иска/, представляваща обезщетение за използване на притежаваната от ищеца и съпругата му в режим на СИО общо 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент, с адрес: ***, за периода от 04.07.2021 г. до 04.12.2023 г., като тази сума се равнява на 1/2 част от установения от вещото лице месечен пазарен наем за целия имот в общ размер на сумата 14451.81 лева за посочения период. Върху сумата от 7225.90 лева следва да се присъди и поисканата законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, като съдът счита, че началният момент на забавата е посочената от ищеца дата на получаване на поканата за плащане - 04.07.2021 г.