Решение № 214 от 03.08.2018, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 215/2017
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 03.08.2018
- В сила
- 07.02.2020
- Състав
- ДИМИТЪР СТЕФАНОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.405, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.4 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Провадия, 03.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПРОВАДИЯ, първи състав, на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
При Секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.128, т.2.
Ищецът М.В.М., моли съда да бъде постановено решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 01/10.02.2017 г. на Управителя на ответното дружество; да поправи вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото му правоотношение; да осъди ответното дружество да му заплати: сумата от 340,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2016г., ведно със законната лихва от момента на забавата.
Претендира разноски.
Ответникът „Андрееви авто“ ООД, ЕИК ********* оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 2.07.2014г. до 10.02.2017г., като “продавач консултант” по силата на сключен между страните Трудов договор № 11/22.07.2014 г., с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 340,00лв., платимо до края на следващия месец, до 10.02.2017 г., считано от която дата с процесната Заповед № 1/10.02.2017 г. на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание “Дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал., 1, т.2 и чл.221, ал.2 от КТ.
Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено считано от 10.02.2017 г., а исковата молба е била подадена в съда от ищцата на 21.02.2017 г. – т. е., преди изтичане на двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ по отношение на ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.
В хода на делото, по искане на ищцовата страна бе допусната и назначена съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Н.С.Р. със задача: вещото лице след като се запознае с материалите по делото да отговори, дали текста „Подпис“, в документ „Платежна ведомост“ за м. септември 2016г. е положен от М.В.М., ЕГН **********.
Видно от изготвеното заключение, подписът посочен, като обект на експертизата не е бил положен от ищцата и същият бил имитиран.
В съдебно заседание проведено на 26.10.2017г. вещото лице е заявило, че е изследвало оригиналният образец на подписа. Документът му бил предоставен във кантората на процесуалния представител ответника. Освен посочените образци на документи от делото - трудов договор, заявление и пълномощно, ползвал също и други, документи върху, които са били положени подписи от ищцата. Изследваните подписи са били достатъчни, като количество и качество.
Процесуалния представител на ответника в съдебно заседание оспори заключението на изготвената по делото Съдебно-почеркова експертиза, поради което съдът допусна провеждането на повторна такава със същата задача и като вещо лице определи вещото лице Е.А.А..
Същото изготви заключение по поставената му задача, което защити в съдебно заседание проведено на 13.02.2018г.
Видно от същото подписите, положени срещу „подпис“ за получена сума в Платежна ведомост за месеците август и септември 2016г. на „Андрееви ауто“ ООД, са били изпълнени от М.В.М., а в платежната ведомост за м. октомври 2016г. в графа „подпис“ в долната дясна част срещу „чиста сума за полечаване“, не е бил положен подпис.
Това заключение бе оспорено от процесуалния представител на ищеца, поради което съдът допусна провеждането на повторна комплексна тройна съдебно-почеркова експертиза, със задача: вещите лица, след като се запознаят с всички документи по делото да дадат заключение дали положения подпис във ведомостите на работодателя за получено трудово възнаграждение за месец септември 2016 г. е положен от ищцата.
Като вещи лица бяха определени Б.Д.Б. ***, Щ.К.Н.
*** и Х.Д.С. ***.
Видно то тяхното заключение подписано от вещите лица Щ.К.Н. *** и Х.Д.С. ***, подписът в графата „подпис“ във ведомостта на работодателя „Андрееви ауто“ ООД, за получено трудово възнаграждение за месец септември 2016г. не е бил изпълнен от М.В.М..
Другото вещо лице Б.Б. е изготвил противоположно заключение, което мотивирал изчерпателно.
В съдебно заседание, проведено на
12.06.2018г. вещите лица поддържат заключенията си.
Според вещите лица Щ.К.Н. и Х.Д.С., изследваният подпис е бил имитиран, като изтъкват обширни доводи в тази насока.
На противоположното мнение е вещото лице Б.Б..
От заключението на допуснатата и изготвена повторна комплексна тройна съдебно-почеркова експертиза съдът прави извода, че ищецът за месец септември 2016г. не е получавал месечното си трудово възнаграждение, което е в размер на 340,00лв.
По отношение на искът по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, съдът счита, че от наличните по делото доказателства става ясно, че след ползвания годишен отпуск от ищцата до 24.01.2017г., на следващата дата същата не се е явила на работа, като това не е сторила и на следващите три дни до 30.01.2017г. Същата твърди, че на 25.01.2017г. е изпратила уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД-гр.Провадия за което представя доказателства към исковата молба.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски по настоящото производство, поради което и съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Провадия ДТ в размер на 50,00 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 1120,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, обл.Варна, ул.“Светослав Обретенов“ №10, представлявано от Управителя Силвия Светльова Андрева, ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.М., ЕГН **********, СУМАТА 340,00 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2016 г., ВЕДНО С обезщетение за забава за периода от деня на следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо, ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 01.10.2016 г., до окончателното й изплащане, А по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Провадия – ДТ в размер на 50, 00 лв. и депозити за СПЕ-зи в размер общо на 1120,00 лв., И обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 1/10.02.2017 г. на Управителя на ответното дружество; поправка на вписаното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на трудовото му правоотношение .
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: