Определение № 210 от 03.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 03.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500161 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 1348/09.03.26г. по вх. регистър на ОС-Шумен, подадена от С. Л. А. от гр. София, в качеството му на баща и законен представител на С. С.ов А. и М.С.А.., насочена против определение № 152/24.02.2026г. по в. ч. гр. д. № 86/2026г. на ОС-Шумен, с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба с рег. № 7935/23.09.2025г. по регистъра на РС-Провадия, допълнена с молба с вх. № 9113/30.10.2025г. по регистъра на РС-Провадия, насочена срещу определение № 837/01.09.2025г. по гр. д. № 20253130101128 по описа за 2025г. на РСПровадия, като процесуално недопустима. Излага се, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се отправя искане да бъде отменено, а паралелно с това да бъде отменено и атакуваното определение, постановено от РС-Провадия. Сочи се, че въззивният съд неправилно е отказал да разгледа нищожността на първоначалното определение, което оплакване е било релевирано с две допълнителни молби към подадената частна жалба, тъй като жалбоподателят е узнал по-късно за наличието на порок, водещ до нищожността. В тази връзка се поддържа, че определението от 01.09.25г. по гр. д. № 1128/25г. на РС-Провадия е било постановено от незаконен състав, тъй като е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ГПК (на която се е позовал съдията-докладчик, за да постанови отвода си по делото). Излага, че съобразно нормата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на съдебен акт може да се предяви по исков ред или чрез възражение – безсрочно. Освен това се оспорва извода на въззивния съд, че определението по чл. 151 от ГПК не подлежи на обжалване. В тази връзка се поддържа, че всяко определение, постановено от съдия в хипотезата, когато същият е следвало да се отведе от разглеждане на делото, се явява преграждащо по-нататъшното развитие на делото, защото представлява „заложена бомба“ за цялото производство. Освен 1 това се поддържа, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е и от категорията на актовете, които законът изрично посочва като обжалваеми, защото с него се накърняват правата, прогласени с нормите на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, чл. 5 ГПК и чл. 73 ЗСВ.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М. Г. Т. и от задължителния участник в производството ДСП-Варна и ДСП-София.

Частната жалба е подадена в срок (на 06.03.26г., съобразно отразяването в ССЕВ), от субект с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред ОС-Шумен е било обжалвано определение № 837/01.09.25г. на РС-Провадия, в частта му, с която искането, инкорпорирано в молба от 04.03.2025г., подадена от бащата С. А. да бъде допуснато изслушване на звукозапис и поправка на протокола от проведеното на 26.02.2025г. открито съдебно заседание, е било оставено без разглеждане. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на своята компетентност, тъй като след отводи на съдиите от районните съдилища в съдебния район на Окръжен съд-Варна, делото е било изпратено от ВАпС за разглеждане от РС-Шумен, който пък е в района на ОС-Шумен. Постановеното от последния и обжалвано понастоящем определение е законосъобразно, тъй като частната жалба е била насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл. 274, ал. 1 от ГПК, определенията могат да бъдат обжалвани, когато преграждат понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

Обжалване на определението на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК, с което същият се произнася по искане за поправка и допълване на протокола от съдебно заседание, не е изрично предвидено в процесуалния закон като обжалваемо.

Цитираните в частната жалба норми на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, чл. 5 ГПК и чл. 73 ЗСВ не сочат на обжалваемост на конкретния съдебен акт, а прогласяват права на правните субекти на справедлив съдебен процес, осъществен в разумен срок от независим и безпристрастен съд, при прилагане на законите според точния им смисъл. Накърняването на тези права може да бъде защитено чрез други предвидени способи за защита, но не и чрез обжалване на необжалваем съдебен акт.

Наред с горното, определението на РС-Провадия, с което е била оставена без разглеждане молба за поправка на протокол, не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, съответно не подлежи на обжалване и определението, с което се оставя без разглеждане молбата по чл. 151, ал. 1 ГПК – в този смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС (например определение № 2286/16.07.2025г. по ч. к. т. д № 1380/2025 г., както и всички други цитирани от въззивния съд определения).

2

Неоснователно се явява и оплакването за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд поради неразглеждане на възражение за нищожност на съдебния акт на РС-Провадия. В тази връзка следва да се посочи, че действително съобразно нормата на чл. 270, ал. 2 от ГПК нищожността на съдебен акт може да се осъществи чрез предявяване на иск или да се релевира чрез възражение. Релевирането на нищожността обаче не може да стане чрез обжалване на необжалваем съдебен акт, тъй като същият влиза в сила от момента на неговото постановяване. Ако последният е нищожен, защитата посредством възражение, основана на този порок, може да се осъществи само в друго производство, в което нищожният съдебен акт е представен като доказателство.

По горните съображения, обжалваното определение на въззивния съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 152/24.02.2026г. по в. ч. гр. д. № 86/2026г. на ОС-Шумен.

Определението е окончателно по арг. от Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3