Определение № 581 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. Стара Загора, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500266 по описа за 2023 година Производството е на основание на чл.410-413,ал.2,пр.2 от ГПК.

В законния 1-седмичен срок по чл.413, ал.2 във връзка с чл.279 и във вр. с чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от заявителя “Й.Б.”- ЕАД, гр. С. против Разпореждане инкорпорирано в Заповед № 51/17.02.2023г., по ч.гр.д. № 116/2023г., с което се отхвърля заявлението по чл. 410 от ГПК за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за сумата от 199.97 лв. Счита, че заповедта в тази й част е неправилна, незаконосъобразна и преграждаща по-нататъшното развитие на производството и молят настоящия състав на ОС да я отмени като такава и вместо нея да постанови съдебен акт, с който да уважи претенцията на Й..

Първостепенния съд приел, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и е отхвърлил заявлението за издаване на заповедта в тази част. Извод, който не можел да бъде споделен и противоречал на обстоятелствата по делото.

Отхвърлителните мотиви на съда били изложени въз основа на констатацията, неустоечната клауза в частта, в която е уговорена неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, която неустойка била уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок до края на договора била нищожна като неравноправна такава. Първоинстанционният съд приел, че неустойката, но само по отношение на втория й компонент, а именносумата в размер на 199.97 лв., така, както била уговорена, излизала извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции. Твърди се, че тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то имало действие занапред и уговорката за плащането й в посочените 1 клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излизала извън посочените функции на неустойката. Твърдят още, че отвхърлителните мотиви на съда противоречат, както на изложените от заявителя твърдения, така и на представените по делото доказателства. Изводът на Районен съд - Р., че вземането, за което отказва да издаде заповед за изпълнение, било такова за неустойка, която противоречала на добрите нрави и в този смисъл същата представлявала неравноправна договорна клауза, бил не само неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото. Като достигнал до този извод, решаващия съд не съобразил, че ако с вземането за неустойка се целяло заместване на реалното изпълнение на договора, Операторът е щял да претендира цялата сума за устройство или дори цялата отстъпка, а не само част от нея. Моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното Разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания, със законните последици.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното :

Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред РС- Р. въз основа на Заявлението от “Й.Б.”- ЕАД, гр.С. от датата 16.02.2022г. за издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице С. Н. П. от с.

Л. за сумата общо 411, 84 лв., представляващи задължения за заплащане на месечни абонаментни такси и услуги за периода от 20.02.2021 г. до 19.04.2021 г. по договор за мобилен номер *** от 16.03.2021 г., договор за лизинг от 16.03.2021 г. във връзка с договора за мобилните услуги за мобилен номер *** за закупуване на промо пакет от 5 броя базови аксесоари, за което заявителят е издал фактура № 7317815373/20.03.2021 г. за сумата от 29,21 лв. за отчетния период на потребление от 20.02.2021 г. до 19.03.2021 г. и фактура № 7319089302/20.04.2021 г. за сумата от 34,03 лв. за отчетния период на потребление от 20.03.2021 г. до 19.04.2021 г. Също и задължение за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.03.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 16.03.2021 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

С обжалваното Разпореждане РС - Р. е отхвърлил частично заявлението по отношение на тях, като за да постанови този свой съдебен акт, РС е приел, че претенциите за неустойки за предоставени за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена, уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената от потребителя цена при предоставянето им, съответна на оставащия срок на договора за нищожни, като неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.

Съгласно нормата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови 2 изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес на територията на Р. България и да е с обичайно местопребиваване на територията Р. България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.

В случая, заявителят твърди, че поради неплащане от длъжника на претендираните съответни абонаментни такси, вноски и ползвани услуги, сключените с него договори за мобилни услуги са едностранно прекратени от заявителя по вина на длъжника, поради което същият му дължи част от разликата между стандартната цена на устройството/без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора.

Уговорените клаузи за дължимост на част от разликата между стандартната цена на устройството/без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, имат характер на неустойки, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД. Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП - в относимата му редакция му преди измененията/ДВ № 100/2019г./, понеже се отнасят до сключени преди това отделни писмени договори за лизинги между страните.

Предвид което, въззивната инстанция споделя съгласно чл.273 във вр. с чл.272 от ГПК изцяло мотивите на РС - Р., че претенцията на заявителя /съответно ч.въззивник/ за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договора за лизинг на мобилно устройство се явява нищожна, именно поради наличието на неравноправна клауза, за която заповедният РС следи служебно съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и Директива с № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Следователно процесните претендирани предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, 3 като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг те са създавали възможност за евентуално несправедливо обогатяване на кредитора- заявител, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените Общи условия/ОУ/ е неравноправна съгласно чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, какъвто „потребител“ безспорно е длъжника по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, като заявителяткредитор очевидно е „търговец“ по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.

Следователно едностранното прекратяване действието на тези отделни лизингови договори, поради виновното им неизпълнение от страна на длъжника- потребител, преди изтичане на съответните им срокове на действие, очевидно представлява разваляне на същите договори, което с оглед характера на уговорените в тях насрещни престации за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите за такива и по предоставяне ползването на лизинговата вещ по договорите за лизинг) и за периодично изпълнение от длъжника (за ежемесечно заплащане на мобилните услуги и лизинговите вноски), има действие само занапред /екс нунг/ съгласно императивната разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Следователно е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но само и единствено в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай, клаузата за неустойка се явява изцяло нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което заповедният съд следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение и/или претендирана/съответно начислена/ неустойка. Уговорката в чл.12 от ОУ на заявителя по процесните договори за лизинг има характер на неустойка, защото обезпечава изпълнението на задължението на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението му, без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД.

Съгласно тази уговорка, при неизпълнението на парични задължения на лизингополучателя - длъжник, включително и по свързаните договори за мобилни услуги, настъпва предсрочна изискуемост на всички неплатени по всеки от договорите за лизинг лизингови вноски до края на срока им, като се касае за лизингови вноски с ненастъпил падеж, които не са били изискуеми до развалянето на договорите. Те не се дължат при разваляне на всеки един от договорите за лизинг, защото то има действие единствено и само занапред /екс нунг/ и всякаква противната уговорка за плащането им в чл.12 от ОУ, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето му излиза извън посочените функции на неустойката. Поради което мобилният операторкредитор/заявителя/ по вече развалените договори за лизинг получава от всеки от тях имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако съответния договорът за лизинг не беше развален, без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, което води до неговото неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

4

Ето защо, тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, понеже не е уговорена индивидуално, а се намира в чл.12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, а и е нищожна и на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП. Още към момента на сключване на процесните договори за мобилни услуги и лизинг се създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на осн. чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените ОУ е неравноправна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Предвид всички гореизложени фактически и правни съображения, въззивната инстанция намира, че процесната частна жалба е изцяло неоснователна и недоказана, че атакуваното в негативната му част Разпореждане на РС - Р. се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.