Решение № 206 от 22.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Кърджали, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ************ от 16.05.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на Л. М. М. от ********************, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л. М. М. сочи, че не е доволен от издаденото наказателно постановление, същото било неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на процесната дата като водач на такси спрял, а не бил паркирал, за да слезе от таксито трудно подвижен клиент. Освен това, същата спирка от 20.00 до 05.00 часа официално била таксиметрова стоянка, за което имало поставен знак „такси“. Като водач на такси имал право да спира там, за да слязат пътници. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли наказанието му да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание 1 чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2024 г. свидетелите С. О. и Н. А. били на работа като полицейски служители в РУ-К. Докато били на смяна те извършвали обход с патрулния автомобил в района на автогара „********“ в гр.К. Около 19.42 часа на 23.04.2024 г. свидетелите О. и А. установили нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено с лек автомобил марка „***********“ с рег.№ *******. Последният бил паркиран в гр.К., на бул.„Б.“ пред автогара „********“, на спирката от редовните линии за обществен транспорт на пътници.

Полицейските служители отишли до превозното средство, в което се намирал само водачът жалбоподателят Л. М. М.. Автомобилът му бил със загасен двигател и си стоял спрян точно на спирката за градския транспорт, като нямало качващи се или слизащи от него пътници. За констатираното нарушение на жалбоподателя на място бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. На 25.04.2024 г. Л.

М. депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 16.05.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.

О. и Н. А., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се;

Акт за установяване на административно нарушение от 23.04.2024 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Възражение срещу съставен АУАН от 23.04.2024 г.; Становище от 16.05.2024 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост на МПС; Заповед № ********* от 02.12.2021 г. на МВР и Заповед № ***** от 07.03.2024 г. на Директора на ОД МВР-К., доказващи компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, според който паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. От показанията на разпитаните свидетели-очевидци се установява, че автомобилът, който се е управлявал от жалбоподателя на процесната дата е бил паркиран на спирката от редовните линии за обществен транспорт на пътници в гр.К., пред автогара „********”. Нарушението е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. В чл.93, ал.1 и ал.2 от 2

ЗДвП е дадено легално определение на „престой” и на „паркиране” на пътно превозно средство. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП пътното превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 на чл.93, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Поведението на жалбоподателя покрива именно последната хипотеза – управляваният от него автомобил е бил спрян на спирката извън обстоятелства, които да го характеризират като престояващ, както и извън обстоятелства, свързани с необходимост да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Не се установи да са се качвали или да са слизали пътници от автомобила на М., нито пък да са извършвани товарно-разтоварни работи в негово присъствие. Затова правилно на същия е вменено, че е извършил паркиране, а такова на конкретното място и време е било забранено.

До друг извод не водят и твърденията на жалбоподателя, че бил водач на такси и въпросната спирка била таксиметрова стоянка от 20.00 часа до 05.00 часа. Нарушението е установено в 19.42 часа на 23.04.2024 г., когато той не е имал право да паркира на спирката от редовните линии за обществен транспорт на пътници. Ето защо, законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба“ от 50 лева за водач, който паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници. Наложеното наказание е в единствено възможния по закон размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

Административното нарушение се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците С. О. и Н. А., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, 3 ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-К., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************ от 16.05.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-К. към ОД МВР-К., с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП на Л. М. М. от ********************, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. М. М. от ********************, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-К., сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4