Решение № 11 от 10.02.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Св. М. Цолова

Членове:

П. Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА в присъствието на прокурора Ив. Анг. К. като разгледа докладваното от Св. М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600217 по описа за 2021 година С присъда №110 от 18.05.2021г. по НОХД №107/2021г. Бургаският окръжен съд признал подс. СТ. ЯНК. Б. за виновен в това, че 09.08.2020г. в гр. Бургас, на ***, умишлено умъртвил Ж. Г. Г., поради което и на основание чл.115 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет години.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.59, ал.1, т.1, предл.1 от НК приспаднал от наложеното на подс. Б. наказание лишаване от свобода за срок от десет години, времето, през което същият е бил задържан под стража по смисъла на чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК, считано от 09.08.2020г.

Осъдил подс. СТ. ЯНК. Б. да заплати на гражданските ищци Т. Ж. Г. със съгласието на неговата майка и законен представител Т. Т. М., и Р. Ж. Г. чрез неговата майка и законен представител Т. Т. М., сумата от по 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като 1 отхвърлил исковете в останалата им част до пълния размер на сумата от 150 000 лева за всеки от гражданските ищци като неоснователни.

Отнел в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, вещественото доказателството по делото – нож, сгъваем, с червена дръжка, с обща дължина около 25,5 см, с острие с дължина около 12 см, като същият да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.

Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. СТ.

ЯНК. Б. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.

Жалбата му съдържа обстойни съображения в подкрепа на релевираните доводи. Претендира въззивната инстанция да приеме, че извършеното от подсъдимия представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и на това основание да го оправдае. Обосновава това становище с високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, поради която същият не е могъл да извършва координирани телодвижения, да пази равновесие и да се предпази при падане, с факта на намиране на пострадалия, обут с двата му крака в един крачол на боксерките, който затруднявал придвижването му, както и с обстоятелството на намокрен и хлъзгав под от ламинат в помещението, където е станал инцидентът. На база тези съображения прави извод, че пострадалият е залитнал, паднал е върху подсъдимия и сам, с цялата си тежест, се е намушкал на ножа, държан неподвижно от подсъдимия. Така изключва виновно поведение на своя подзащитен и негов принос за настъпване смъртта на пострадалия.

Алтернативно претендира преквалификация на престъплението по някой от по-леко наказуемите състави на чл.119 от НК или по чл.122 от НК, като се приеме, че подсъдимият е действал в условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана, респ. причинил е констатираните телесни увреждания по непредпазливост, вследствие на които действия по-късно е настъпила смъртта на пострадалия.

В края на защитната си позиция претендира въззивната инстанция да приеме, че разгледаното деяние е извършено от подсъдимия при условията на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, поради което моли въззивният съд са отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова, оправдателна присъда на основание чл.12 от НК. Оспорва размерите на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, които намира за завишени и несъответни на 2 действителните взаимоотношения, съществували между пострадалия и гражданските ищци – негови деца под 18 години. Мотивира становището си с обстоятелството на прекратен брак между пострадалия и бившата му съпруга, майка на двете деца, на която били предоставени родителските права, а пострадалият като баща не е полагал грижи за децата, дори не е заплащал дължимата за тях издръжка, нито е поддържал контакти с тях. Смята, че при съобразяване на тези обстоятелства следва да се определят обезщетения в разумен и справедлив размер, съответстващ на трайната съдебна практика.

Моли въззивният съд да редуцира размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и те да станат съобразени с принципа за справедливост.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивната жалба на служебния защитник, с която се твърди необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като заяви, че не са налице условията по чл.122 от НК, нито тези по чл.119 от НК или по чл.12 от НК, съответно за преквалификация на деянието по по-леко наказуем престъпен състав или за оправдаване на подсъдимия. Не открива съществени процесуални нарушения, допуснати в изготвения обвинителен акт, в хода на съдебното разглеждане на делото и в представените към присъдата мотиви, отговарящи на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. С убедителни аргументи оборва направените в тази насока доводи на защитника. Счита за доказателствено необезпечен изложения от подсъдимия и неговия защитник механизъм на причиняване на смъртоносното нараняване, като се отрича целенасочено нанесен от подсъдимия силен удар с нож в дясната гръдна половина на пострадалия. Изтъква, че единственото доказателство в подкрепа на това твърдение са обясненията на подсъдимия, за които трябва да се държи сметка, че те са и средство за защита. В тази връзка заяви, че споделя оценката на съда за недостоверност на обясненията на подсъдимия в частта им, касаеща механизма на нараняване на пострадалия. Подчерта, че подобен механизъм е невъзможен според заключението на съдебномедицинската експертиза. Позова се и на обективните данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, както и на показанията на свидетелите, пресъздали поведението и думите на подсъдимия непосредствено след деянието, които доказателствени средства указват на съзнателни действия, насочени към умъртвяване на пострадалия. Преценява защитната позиция за 3 противоречива, защото, от една страна, тежката степен на алкохолно опияняване на пострадалия, определена от безспорно установената концентрация на алкохол в кръвта му от 4,59 промила, не му е позволявала да извършва координирани движения, но от друга страна, се твърди, че пострадалият е извършвал целенасочени действия по нападение над пострадалия. Намира като противоречиви и взаимно изключващи се доводите за случайно деяние по чл.15 от НК, за причинено по непредпазливост убийство по чл.122 от НК и за умишлено убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.119 от НК. Заяви, че безспорно установената по делото фактическа обстановка и задължителната съдебна практика на Върховния съд категорично обосновават извода, че извършеното от подсъдимия деяние представлява умишлено убийство по чл.115 от НК.

Смята, че липсват доказателства, които да сочат на непредпазливост, в която и да е от двете й форми – небрежност или самонадеяност, поради което категорично отрича законова възможност за преквалификация на деянието като убийство по непредпазливост по чл.122 от НК. Аналогично становище изрази и по претенцията за преквалификация на престъплението по чл.119 от НК, тъй като не открива доказателства, които да установят агресивно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, който да е бил обект на нападение и по който да са установени наранявания като резултат от нанесени удари. Позовавайки се на задължителната съдебна практика, установена в Постановление на Пленума на ВС №12/1973г., аргументира извод за липса на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, поради което се противопостави на искането на защитата за оправдаване на подсъдимия на това основание. Като намира дадената от съда правна характеристика на деянието като убийство по чл.115 от НК за законосъобразна, изрази позиция за правилна индивидуализация на наложеното наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Все пак счита, че наложеното наказание от десет години лишаване от свобода, съвпадащо с минималния предвиден в закона размер, е занижено, тъй като съдът е надценил стресовото състояние на подсъдимия в конкретната ситуация, без да отчете факта, че деецът сам се е поставил в тази ситуация след употреба на огромно количество алкохол. Обръща внимание, че в жалбата не са посочени факти и обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които да не са били отчетени при индивидуализацията на наказанието. Споделя извода 4 на първата инстанция за липса на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да изискват определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като заявява, че няма основания за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, пледира въззивната инстанция да го приеме за справедливо. Изрази позиция за справедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, без да излага аргументи. Пледира да се потвърди изцяло обжалваната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж.

Г. оспори основателността на въззивната жалба на служебния защитник на подс. Б.. Заяви, че тезата за случайно деяние не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като се позова на протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, както и на изявлението на подсъдимия, че след деянието веднага е напуснал помещението и не е размествал нищо в него, обръща внимание, че в огледния протокол не са отразени табуретка до масата, нарязана краставица и намокрен под, нито такива обстоятелства се виждат на направените по време на огледа фотоснимки. Приемайки заключението на съдебномедицинската експертиза за обективно и компетентно изготвено и доверявайки се на съдържащия се в него извод, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване, която не му е позволявала да извършва никакви активни действия, оборва твърдението на защитника, че подсъдимият е бил нападнат от жертвата и за да се защити е взел нож, на който пострадалият, при залитане върху намокрения под, сам се е намушкал, като е паднал върху ножа. Намира за неоснователно възражението във въззивната жалба за нарушено право на защита на подсъдимия поради неразпитване на свидетели, които с показанията си да докажат наличието на случайно деяние. В тази връзка изтъква, че в помещението, където е било извършено деянието, не е имало други лица, като самият подсъдим не твърди присъствието на трети лица в момента на инцидента, а и в жалбата на защитника не са посочени имената на такива лица, които евентуално да бъдат разпитани като свидетели. Изрази съгласие с направения от първата инстанция анализ на събраните доказателствени материали, както и с дадената за тях оценка на достоверност или неистинност. Споделя също характеристиката на установените обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието. Намира за 5 обосновано становището на съда за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, а направеният извод за необходимост и достатъчност на минимално по размер наказание лишаване от свобода, преценява като законосъобразен, като самото наложено наказание от десет години лишаване от свобода намира за повече от справедливо. Категорично се противопоставя на искането на защитника за намаляване размерите на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия – техен баща. Счита, че липсата на чести контакти между пострадалия и неговите деца, неполагането на родителски грижи от бащата и неплащането от него на дължимата за децата издръжка са обстоятелства, които не влияят върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, понесени от децата по повод смъртта на техния баща.