Решение № 6492 от 02.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6492 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100514009 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 23.08.2021 г., постановено по гр. дело № 17894/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на К. В. П. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 3-4/ 1.02.2021 г., издадена от представителя на „Н.М.И.” ЕООД /ЕИК ****/, на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ К. В. П.

/ЕГН**********/ е възстановен на заеманата до уволнението длъжност: „Оператор, мониторинг център”, при „Н.М.И.” ЕООД /ЕИК ****/; и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ „Н.М.И.” ЕООД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на К.

В. П. /ЕГН **********/ сумата 3 010.74 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 02.02.2021 г. до 18.03.2021 г., като този иск е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 11 657.80 лв. и за периода от 19.03.2021 г. до 02.08.2021 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Н.М.И.” ЕООД е осъден да заплати на ищеца К. В. П. сумата 1 177.79 лв.- разноски по делото по съразмерност, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът К. П. е осъден да заплати на ответника „Н.М.И.” ЕООД сумата 386.85 лв.разноски за адвокатско възнаграждение, по съразмерност. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „Н.М.И.” ЕООД е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 280.42 лв.- държавна такса съобразно 1 уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „Н.М.И.” ЕООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважените предявените от К. П. искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна К. В. П. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от К. П. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за отмяна на атакуваното дисциплинарно уволнение като незаконно, иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяването му на заеманата до уволнението работа, и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ- за присъждането на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за процесния двумесечен период, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Безспорно е по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово право-отношение, възникнало по силата на сключен на 23.07.2019 г. трудов договор, по който ищецът К. П. заемал длъжността „оператор, мониторинг център“ в „Н.М.И.” ЕООД- гр. София. Със Заповед № 3-4/ 1.02.2021 г. на Управителя на „Н.М.И.” ЕООД това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от 2.02.2021 г., като на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” по чл.188, т.3 КТ. Основанието, 2 обосновало издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на служителя П. на дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.7 КТ- “други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, вр. чл.187, т.10 КТ- “неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“.

Съгласно разпоредбата на чл.195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Разпоредбата на чл.186 КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина като “виновно неизпълнение на трудовите задължения”, а разпоредбата на чл.187 КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.

Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на незаконосъобразно издаване на заповедта от формална страна, тъй като не била подписана от управителя на дружеството и „процедурата била опорочена, тъй като няколкократно били изискани обяснения от него, с противоречиви твърдения и в невъзможен срок“, а също и на неизвършване на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина от негова страна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя.

Извършеното от К. П. „друго тежко нарушение на трудовата дисциплина” /чл.190, ал.1, т.7 КТ/ е описано в процесната заповед по следния начин: На 17.01.2021 г. в интервала между 18.30 ч. до 19.24 ч. служителят е напуснал работното си място, без да спази установената процедура, като отрази в комуникационния канал Slack, че ще ползва обедна почивка, което довело до преустановяване на задължителния поС.ен мониторинг върху поверените му за управление системи. В резултат на това поведение на служителя в интервала от 18.35 ч. до 19.36 ч. работодателят не обработвал трафик, което кумулирало вреди за „Н.М.И.“ ЕООД под формата на неустойки от договорните му отношения с клиенти. Във връзка с изложеното по- горе описание на нарушението в процесната заповед са посочени задължения на ищеца К. П., които според работодателя определят трудовата му функция, чието неизпълнение е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 КТ и чл.190, ал.1, т.7 КТ.

Изложената в процесната заповед индивидуализация на дисциплинарното нарушение отговаря на изискванията за форма, установени в чл.195, ал.1 КТ, като е посочено от работодателя конкретно деяние /действие и бездействие/ на ищеца в мотивите на същата, т.е. нарушението е индивидуализирано от обективна и субективна 3 страна. При зачитане на установената към настоящия момент практика на ВКС по приложението на чл.195, ал.1 КТ, според която е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /Решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр. д.№ 6474/ 2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 16 от 28.01.2016 г. по гр.д. № 3381/ 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 37 от 18.02.2020 г. по гр.д.№ 3369/ 2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, и др./, се налага извод за мотивиране на заповедта съобразно посоченото по- горе императивно законово изискване.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че нарушението и неговото осъществяване са ясни, като са отразени ясно, конкретно и безпротиворечиво в обстоятелствената част на заповедта по чл.188, т.3 КТ. Знанието или незнанието на обстоятелствата около дисциплинарната простъпка не са въведени от законодателя като конститутивни елементи на заповедта. Правна значимост имат отразените в мотивите на дисциплинарната заповед фактически обстоятелства, формиращи съставите на визираните в чл.187 КТ нарушения на трудовата дисциплина, каквито в случая се съдържат в атакуваната уволнителна заповед.

При посочената по- горе формулировка на причините за прекратяване на трудовото правоотношение, обаче, не може да бъде приет извод от въззивния съд, че тези фактически обстоятелства кореспондират на посочените от работодателя правни основания- чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, т.10 КТ, поради което и наложеното на К. П. със Заповед № 3-4/ 1.02.2021 г. на Управителя на „Н.М.И.” ЕООД дисциплинарно наказание “уволнение” и респ. прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния съд, че описаните в процесната заповед действие и бездействие, квалифицирани от работодателя- ответник като извършено от ищеца дисциплинарно нарушение, могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните нормативни разпоредби и съответнода бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност.

Не се установява, при съвкупна преценка на доказателствата, служителят К. П. действително да е имал описаното в заповедта недобросъвестно поведение, квалифицирано от работодателя като дисциплинарна простъпка.

По делото не е спорно, че към момента на твърдяното нарушение на 17.01.2021 г. /неделя/ ищецът П. е извършвал работа от разС.ие при работна смяна от 8 ч. сутринта до 20 ч. вечерта, при което е имал право сам да организира ползването на две почивки 4 от по 15 мин. и една почивка с продължителност от един час. Не се спори и относно това, че К. П. е ползвал последната от полагаемите му се почивки в часовия интервал между 18.30 ч. и 19.24 ч., за което не е подал уведомление в официалния комуникационен канал, посочен от работодателя- ответник, като това нарушение било установено с Докладна записка изх.№ 3/ 24.01.2021 г., съставена от служителя Г.Н.К., заемащ длъжността „Мениджър екип“ в ответното дружество. Между страните не е налице спор и относно обстоятелството, че непосредствено след завръщането на работното си място ищецът е предприел адекватна реакция по повод възникнал технически проблем, в резултат на което същият бил отстранен /св. показания на Г.

Колев- пряк ръководител на ищеца в ответното дружество, съставил цитираната докладна записка/.

Относно вмененото му от работодателя- ответник нарушение на трудовата дисциплина ищецът поддържа, че не е имал конкретно задължение да уведоми работодателя, че започва ползването на полагащата му се почивка по време на извършваната от него работа от разС.ие.

Противно на това, ответникът поддържа, че задължението за уведомяване на работодателя за започване ползването на почивка било вменено на ищеца по несъмнен начин и следвало пряко от вътрешната политика на дружеството, като освен това служителят нямал право да ползва почивката си в последния един час преди приключване на работната смяна.

По делото не е представена длъжностна характеристика за осъществяваната от ищеца- според сключения между страните трудов договор, длъжност: „оператор, мониторинг център“, а такава за длъжността „специалист, телекомуникации и мрежи за данни“, в която е посочено името на ищеца и не е посочена дата на съставянето й.

Според посоченото в тази длъжностна характеристика трудовите функции за длъжността „специалист, телекомуникации и мрежи за данни“ включват: осигуряването на „поддръжка и мониторинг, анализ и отстраняване на проблеми на различни операционни системи Linux и Windows, Intelligent Network услуги, бази данни, системни инструменти и хардуер, на който пребивават“, като пряко от длъжностната характеристика на посочената длъжност не може да бъде изведено задължение за уведомяване при ползването на почивка и за подаването на информация за това в утвърден комуникационен канал на дружеството.