Решение № 358 от 03.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Разлог, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240101576 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по ИМ, подадена от „Е.П.“ЕАД, ЕИК*, с адрес *, против Т.О.Г., ЕГН*, с адрес *, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1191/2025 г. по описа на Рг.РС, а именно: сумата от 2`894,15 лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 30.11.2018 г. до 12.12.2018 г. по клиентски №*, за обект на потребление в *, по ф-ри №*/30.11.2018 г., №*/30.11.2018 г., №*/30.11.2018 г., №*/30.11.2018 г. и №*/30.11.2018 г.; сумата от 2`042,57 лв. – мораторна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 29.05.2025 г., както и законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане.

Ищецът претендира и присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В ИМ се твърди, че съгласно заявление вх. №*/26.11.2018 г. ответницата е регистрирана при „Е.П.“ЕАД, с предишно наименование „Ч.Е.Б.“АД, като битов клиент за ел. енергия за място на потребление в *, с клиентски №*.

Излага се, че за периода от 30.11.2018 г. до 12.12.2018 г. ищецът е изпълнил задължението си за доставка на ел. енергия за посочения обект, за което са издадени 5 броя данъчни ф-ри, а именно: ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г. и ф-ра №*/30.11.2018 г., на обща стойност 2`894,15 лв.

Ищецът сочи, че процесните вземания са били предмет на оспорване от страна на ответницата по гр.д. №386/2020 г. по описа на РС-О. и по в. гр. д. №499/2022 г. по описа на ОС-Вр., като с постановеното от въззивната инстанция окончателно Решение №24/13.02.2023 г. е отхвърлен предявеният от ответницата отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 2`894,15 лв. по същите ф-ри поради настъпила погасителна давност.

Твърди се още, че след подадено от дружеството заявление по чл.410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1191/2025 г. по описа на Рг.РС, с/у която длъжницата е подала възражение в срока по чл.414 ГПК. Поради това за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

1

В срока по чл.131 ГПК, ответницата не е подала писмен отговор на ИМ. С последваща молба е заявила, че желае делото да се разгледа в нейно отсъствие, като е оспорила изцяло предявените искове и е навела възражение за погасяване по давност както на главницата, така и на претендираната мораторна лихва.

Ищецът е депозирал молба, с която е заявил че не възразява делото да се разгледа в отсъствие на негов представител, поддържа ИМ, няма възражения по проекта за доклад и претендира уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на направените разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. №1191/2025 г. по описа на Рг.РС се установява, че по заявление на „Е.П.“ЕАД с/у ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за процесните суми. с/у заповедта е подадено възражение от длъжника, формулирано с искане заявителят да предяви вземането си по исков ред. Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което за заявителя е възникнал правен интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК.

От представените по делото писмени док-ства се установява, че ответницата е регистрирана като битов клиент на ищцовото дружество за обект на потребление в *, с клиентски №*.

Процесните ф-ри са издадени по посочения клиентски № и касаят претендирана ст-ст на ел. енергия за периода от 30.11.2018 г. до 12.12.2018 г.

По делото е представена информация от РС-О., ведно със заверени преписи от Решение №61/13.06.2022 г. и Определение №277/03.10.2022 г. по гр. д. №386/2020 г. по описа на РСО., както и Решение №24/13.02.2023 г. по в. гр. д. №499/2022 г. по описа на ОС-Вр..

От Решение №61/13.06.2022 г. по гр.д. №386/2020 г. по описа на РС-О. се установява, че по това дело е бил предявен отрицателен установителен иск от Т.О.Г. против „Ч.Е.Б.“АД, сега „Е.П.“ЕАД, като в предмета на делото са били включени и процесните 5 ф-ри от 30.11.2018 г.

От Решение №24/13.02.2023 г., постановено по в. гр. д. №499/2022 г. по описа на ОС-Вр., се установява, че първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е било признато за установено по отношение на „Е.П.“АД, че Т.О.Г. не дължи сумата от 2`894,15 лв. по ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г., ф-ра №*/30.11.2018 г. и ф-ра №*/30.11.2018 г., поради настъпила погасителна давност, като вместо това е постановено отхвърляне на иска за признаване за установено, че сумата не се дължи поради настъпила погасителна давност. Решението на ОС-Вр. е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По делото е прието заключение по ССчЕ. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и изготвено след проверка на представените по делото документи, счетоводни справки и предоставена информация от „Е.П.“ЕАД. Заключението не е опровергано от други док-ства по делото.

От заключението се установява, че процесните ф-ри, издадени по клиентски №* с титуляр Т.О.Г., са осчетоводени в счетоводството на „Е.П.“ЕАД, с предишно наименование „Ч.Е.Б.“АД, като вземане от клиент, представляващо задължение за заплащане на доставена ел. енергия.

ВЛ е установило наличие на частично плащане по ф-ра №*/30.11.2018 г. от 17,23 лв., извършено на 18.09.2025 г. Към 13.05.2026 г. размерът на непогасените задължения по процесните ф-ри възлиза на 1`470,95 €, равняващи се на 2`876,92 лв., а размерът на начислената законна лихва за забава за периода от 13.12.2018 г. до 29.05.2025 г. възлиза на 1`044,35 €, равняващи се на 2`042,57 лв.

От заключението се установява още, че процесните ф-ри отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗСч, ЗДДС и ППр на ЗДДС, като същите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС, за съответните данъчни периоди. При извършената проверка не са установени нарушения при воденето на счетоводните 2 записвания по партидата на ответницата, като счетоводството на „Е.П.“ЕАД е водено редовно, а процесните ф-ри са осчетоводени своевременно и в съответствие с приложимото счетоводно и данъчно законодателство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият е предявен от заявителя по заповедното производство с/у длъжника, след подадено възражение с/у издадената заповед за изпълнение. Искът има за предмет установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълк. решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът разглеждащ иска по чл.422 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки за допустимостта на иска и не е обвързан от констатациите на заповедния съд. В същото Тълк. решение е прието, че в производството по иска по чл.422 ГПК, е допустимо да бъдат разгледани обоснованите във възражението по чл.414 ГПК, оспорвания на вземането, дори ответникът да не е подал отговор на ИМ, като съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство.

В конкретния случай във възражението по чл.414 ГПК, ответницата е заявила единствено искане заявителят да предяви вземането си по исков ред. Така формулираното възражение представлява общо оспорване на заповедта и има за последица възникване на задължение за заявителя да предяви установителен иск по чл.422 ГПК, но не съдържа конкретно материалноправно възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Ответницата не е подала отговор на ИМ в срока по чл.131 ГПК. Едва с последваща молба същата е навела възражение за изтекла 3-год. погасителна давност по отношение на главницата и мораторната лихва.

Съдът намира това възражение за преклудирано. Съгласно чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на документ или не упражни други свои процесуални права, той губи възможността да извърши тези процесуални действия по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства в настоящия случай не са твърдени и не се установяват.

В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълк. решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за погасителна давност. Възражението за давност е материалноправно възражение на длъжника, което съдът не прилага служебно и което следва да бъде въведено своевременно в процеса. Поради това направеното след изтичане на срока за отговор възражение за давност не следва да бъде разглеждано като своевременно упражнено защитно средство.

Само за пълнота на изложението съдът намира, че дори възражението за давност да беше своевременно въведено, същото не би могло да доведе до отхвърляне на претенцията за главница.

Действително, съгласно Тълк. решение №3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на ел.снабд. др-ства по принцип имат хар-р на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което за тях е приложима 3-год. погасителна давност. В настоящия случай обаче се установява, че за същата главница, м/у същите страни и по същите ф-ри, ответницата вече е предявила отрицателен установителен иск, основан именно на твърдение за погасяване по давност. Този иск е отхвърлен с окончателното Решение №24/13.02.2023 г. по в. гр. д. №499/2022 г. на ОС-Вр..

Съгласно Решение №50017/27.03.2023 г. по гр.д. №720/2022 г. на ВКС, IV г.о., предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога 3 петгодишен по силата на чл.117 ЗЗД, като срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за вземането.

В настоящия случай решението на ОС-Вр. е постановено на 13.02.2023 г. и е окончателно.

Заявлението по чл.410 ГПК, е подадено през 2025 г., като претендираната мораторна лихва е изчислена до 29.05.2025 г., поради което съдът приема, че заявлението е подадено на 30.05.2025 г. Дори да се приеме, че от 13.02.2023 г. е започнала да тече нова 5-год. давност по чл.117 ЗЗД, същата не е изтекла към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо възражението за давност по отношение на главницата е неоснователно и по същество.

Предявеният иск за главница е доказан по основание. От събраните писмени док-ства и заключението по ССчЕ се установява наличието на облигационно правоотношение м/у страните по доставка на ел. енергия за битови нужди, наличие на клиентска партида на ответницата за процесния обект, издаване и надлежно осчетоводяване на процесните ф-ри, както и липса на пълно погасяване на задължението.

Ответницата не е ангажирала док-ства за пълно плащане на претендираната главница, нито за настъпване на друг погасителен факт, който да изключва дължимостта на сумата.

Единственото установено плащане е частичното плащане от 17,23 лв., извършено на 18.09.2025 г. по ф-ра №*/30.11.2018 г.

Съгласно чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право. В производството по чл.422 ГПК, това правило намира приложение и по отношение на плащания, извършени след подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради това извършеното на 18.09.2025 г. частично плащане следва да бъде съобразено при определяне на дължимата към момента на постановяване на решението главница.