Определение № 507 от 13.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Ловеч, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500334 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. №5019/11.06.2026 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление град ****, чрез юрисконсулт Е. К. срещу Разпореждане №2159/01.06.2026 г., постановено по частно гражданско дело №988/2026 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено подадено от тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземания в размер на 246.80 евро главница, договорно възнаграждение в размер на 507.31 евро, законна лиха размер на 113.96 евро срещу длъжника М. И. С..

Посочва се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика в тази насока.

Жалбоподателят изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, поради недействителност на процесния договор, сочи, че същият отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни 1 предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в ОУ към договора.

Счита, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Посочва, че за кредитора не съществува задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, подобно задължение съществува само когато се касае за референтен лихвен процент. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Посочва, че размерът на законната лихва подлежи на установяване в заповедното производство.

Излага, че за страните няма пречка да уговарят възнаграждение в полза на кредитора за ползването на кредита извън уговорения за това срок, като обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, поради което на основание чл. 33 от ЗПК и общите условия се претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху посоченото в заявлението просрочено задължение.

Посочва, че предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен.

Моли съда да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. И. С., като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно главница в размер на 246.80 евро, договорно възнаграждение в размер на 507.31 евро, законна лихва в размер на 113.96 евро.

Претендира разноски в размер на 7.67 евро за платена държавна такса и 25 евро юрисконсултско възнаждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок. Обжалваното разпореждане е връчено на страната чрез ЕПЕП на 03.06.2026 г., а частната жалба е подадена на 10.06.2026 г. чрез ССЕВ, получена от Районен съд – Тетевен на 11.06.2026 г., при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството е образувано по повод подадено от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против 2 длъжника М. И. С. с ЕГН **********, с настоящ адрес: село ****, за парично вземане в размер на 246.80 евро – неплатена падежирала главница по договор за кредит, дължима от вноска №6 с падежна дата 10.08.2025 г. до вноска №14 с падежна дата 10.04.2026 г., 507.31 евро договорна лихва, неплатено договорно възнаграждение, дължима от вноска №6 с падежна дата 10.08.2025 г. до вноска №14 с падежна дата 10.04.2026 г., неплатена неустойка в размер на 447.37 евро, начислена на основание чл. 10 ОУ на дата 19.02.2025 г. и неплатена до дата 10.04.2026 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит на в размер на 255.65 евро, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, в размер на 15.34 лв., начислени на 25.06.2025 г., мораторна лихва в размер на 113.96 евро за периода 11.05.2025 г. – 14.05.2026 г.; както и разноски – 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение, 26.97 евро държавна такса и 51.10 евро такса за подготовка на документи.

Посочва се, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4003169****/04.2.2025 г.

Заповедният съд е оставил заявлението без движение с указания към заявителя да посочи какъв е размера на кредита, за какъв период е сключен, заплащана ли е частично и за какво сума по договора за кредит, както и как са отнесени платените суми. С молба от 19.05.2026 г., заявителят е посочил, че до датата на подаване на заявлението неизплатената част от главницата е 246.8 евро. Посочено е, че поради непредставяне на посочените в чл. 10 от Общите условия обезпечения е сключено допълнително споразумение с кредитополучателя, съгласно което последният дължи неустойка, като санкция за неизпълнение на поетото договорно задължение да се обезпечи кредита. В молбата се посочва, че общо платената сума по договора за потребителски кредит е в размер на 745.11 евро, с която са погасени 738.51 евро 5 пълни вноски от погасителния план, 1.49 евро лихви за просрочие и 5.11 евро начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4 от общите условия.

С Разпореждане №1943/19.05.2026 г. заповедният съд е дал допълнителни указания на заявителя, да представи препис от подписаното между страните допълнително споразумение. Указанията са изпълнени, видно от представеното Допълнително споразумение, страните са договорили, че М.

С. дължи 1500 лева неустойка за неизпълнение на чл. 10 от Общите условия към договора за потребителски кредит, която неустойка е разсрочена за 12 месеца и е включена в месечната погасителна вноска по кредита. Така общия размер на месечните вноски за периода от 10.03.2025 г. до 10.02.2026 г. е нараснал от 163.88 лева на 288.88 лева. Това обстоятелство се установява от приложения към допълнителното споразумение погасителен план.

Районен съд – Тетевен е постановил Разпореждане № 2159/01.06.2026 г., с което е отхърлено изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК на заявителя "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *****, гр. **** срещу длъжника М. И.

3

С. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. ****.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба вх. № 5019/11.06.2026 г. на "Профи кредит България" ЕООД е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, искането да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл. 410, ал. 3, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3, вр. чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, като при установяване на неравноправна клауза и искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането.

В настоящото производство претенцията се основава на договор за потребителски кредит.

От приложените доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 3000 лева, за срок от 36 месеца, с размер на вноска 163.88 лева, ГПР 63.85%, годишен лихвен процент 50.95%, лихвен процент на ден 0.14%, посочена е дължима сума по кредита 5899.72 лева. Между страните е подписано допълнително споразумение, съгласно което М. С. се задължава да плати 1500 лева, разсрочени на 12 месечни вноски, включени във вноските по договора за потребителски кредит, за това, че в посочения срок не е изпълнил уговореното в чл. 10 от Общите условия предоставяне на обезпечение по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 24 от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителя.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд относно нищожността на клаузата за неустойка, уговорена в допълнителното споразумение. В случая дължимостта на неустойката излиза извън обезпечителната функция, която законът й придава. В случая т. нар. неустойка всъщност представлява увеличение на задълженията на кредитополучателя, което той следва да погасява ежемесечно, наред с погасителната вноска по самия кредит. Това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, което се дължи още от първата 4 погасителна вноска. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на задължението да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. При това положение за въззивния съд е безспорно, че ГПР на обсъждания потребителски кредит надхвърля законоустановения минимум от 64.10% и следва да се приеме, че договорът на това основание се явява недействителен по смисъла на ЗПК.

По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране в остатъчен размер на 255.65 евро и в размер на 15.34 лева, начислената такса е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК.

В настоящото производство предмет на въззивната жалба е частта на разпореждането на заповедния съд, с която претенцията за главница, договорно възнаграждение и лихва са отхвърлени. Настоящата инстанция констатира нарушение на изискването към съдържанието на потребителския кредит на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – посочване ясно и разбираемо начина на определяне на ГПР, съгласно изискванията на закона. Действително в договора е посочен годишния лихвен процент – 50.95 %, лихвения процент на ден 0. 14%, ГПР по кредита, който е 63.85 %, както и общата дължима сума, но липсва методиката на формиране на ГПР. В нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК няма данни на каква база е формиран ГПР. Така установените пороци на договора водят до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от Закона, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, но не дължи договорна лихва или други разходи по кредита. От представените в заповедното производство документи е видно, че длъжникът е осъществявал плащания по договора за кредит, като в допълнителната молба е посочено, че в периода 06.03.2025 година до 11.07.2025 година вкл. са платени 745.11 евро.