Решение № 246 от 11.11.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Враца, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20211420101756 по описа за 2021 година

Ищцата В. П. П. е предявила осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ срещу „ЗД Евроинс“ АД за заплащане на сумата от 8 951,22 лв. /след допуснато в о.с.з. на 20.10.2021 г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер/, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована щета № *********, образувана при ответника „ЗД Евроинс“ АД, за настъпило на 14.01.2020 г. застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане „КАСКО на МПС“ , обективиран в застрахователна полица № *************, при което е увреден лек автомобил марка "*******", модел "*****" с рег. № ******, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 10.05.2021 г., до окончателното й заплащане.

Ищцата твърди, че на 18.01.2019 г. е сключила застрахователен договор с ответното дружество по застрахователна полица № ************* – автомобилна застраховка „КАСКО на МПС“ с покритие „ПЪЛНО КАСКО“ в сила от 19.01.2019 г. до 18.01.2020 г. за собствения й лек автомобил марка "*******", модел "*****" с рег. № ******. Посоченото МПС било застраховано за застрахователна сума в размер на 20 000,00 лв., с уговорена застрахователна премия по договора в размер на 979,20 лв., платима на 4 равни вноски, всяка от които в размер на 244,80 лв. Първата вноска ищцата заплатила при сключване на застрахователния договор на 18.01.2019 г., а останалите три вноски били заплатени съответно на 02.05.2019 г., на 01.08.2019 г. и на 29.10.2019 г.

Ищцата посочва, че на 14.01.2020 г. със застрахованото МПС е реализирано ПТП, за което от органите на Пътна полиция бил съставен Протокол за ПТП № *******/14.01.2020 г., като застрахователят бил своевременно уведомен за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № ********* по описа на „ЗД Евроинс“ АД. На застрахователя били предоставени всички изискуеми документи, както и било предоставено описаното МПС за оглед, за което бил съставен опис-заключение по щета от 15.01.2020 г.

Твърди, че след преценка на документите по щетата на 19.02.2020 г. ответното дружество превело по сметка на ищцата сумата от 5 902,79 лв., която била силно занижена предвид многобройните щети по автомобила. Ищцата направила запитване в „М и Н Партс“ ООД за 1 стойността на необходимите за ремонта на автомобила части и от там й предоставили Оферта № SO03191 от 21.02.2021 г., съгласно която общата стойност на увредените по автомобила оригинални нови части е в размер на 17 821,72 лв., а стойността на необходимите за ремонта материали и труд е в размер на 857,40 лв. или общата сума за възстановяване на действително претърпените вреди е в размер на 18 679,12 лв. Изтъква, че при определяне на възстановителната стойност при ремонт на МПС или друго застраховано имущество от значение е цената на необходимите за подмяна части като нови и оригинални части, а не на части втора употреба или алтернативни такива.

Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 12 776,33 лв., представляваща част от неизплатеното застрахователно обезщетение – разликата между пълния му размер от 18 679,12 лв. и вече изплатените й 5 902,79 лв., по щета № ********* по застрахователна полица № *************, сключена на 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен. Не оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № *************, сключен при действието на Общи условия от 26.03.2018 г. Оспорва причинната връзка между уврежданията по автомобила и твърдяното в исковата молба събитие. Оспорва размера на предявения иск, като посочва, че изплатената сума от 5 902,79 лв. е напълно достатъчна за отстраняване на уврежданията. С оглед твърденията на ищцата, че вредите възлизат на 18 679,12 лв. поддържа, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ, поради което следва да се приспадне стойността на запазените части и вторичните суровини, които са останали на разположение на застрахования. Оспорва иска за лихви с оглед неоснователността на главния иск. В случай че се установи наличие на тотална щета, посочва, че следва да се представят доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, като твърди, че доколкото регистрацията не е прекратена, застрахователят не е в забава и не дължи законна лихва. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

С Определение № 520/10.09.2021 г. съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 ГПК Л. Д. Л., ЕГН: **********, като трето лице-помагач на страната на ответника. От третото лице-помагач е постъпило становище, с което заявява, че не оспорва и поддържа изложените от ищцата фактически и правни твърдения, като намира предявения иск за основателен.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Враца е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно релевираните твърдения от ищцата възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/; 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ и 3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.

2

Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца.

С оглед на наведените доводи в отговора на исковата молба съдът с доклада по делото е приел за безспорни фактите, че към датата на настъпване на застрахователното събитие реализиралият пътното-транспортно произшествие МПС, собственост на ищцата, е бил застрахован при ответника по застраховка „КАСКО на МПС“ , като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора, както и че на ищцата е изплатено от ответника застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие в размер на 5 902,79 лв.

По делото е установено, че действително е настъпило ПТП и то е съставлявало покрит застрахователен риск по договор за имуществено застраховане, сключен между страните и валиден към момента на настъпване на процесното ПТП. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателствени средства – полица по застраховка „Каско на МПС” № *************/18.01.2019 г., обективираща договор за имуществено застраховане, действащ от 19.01.2019 г. до 18.01.2020 г., за лек автомобил марка "*******", модел „***“ с рег. № ***** – собственост на ищцата, при уговорена застрахователна сума от 20 000,00 лв., с покрит риск „Пълно Каско“. Именно при действието на този застрахователен договор е настъпило твърдяното от ищцата застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на 14.01.2020 г. В чл. 4, т. 3, във вр. с т. 2 от ОУ, действащи към процесния период, страните са постигнали съгласие, че застрахователното покритие включва покрит риск „Пътнотранспортно произшествие“.

В конкретния случай съдът намира, че по делото е установено настъпването на ПТП – покрит застрахователен риск, вследствие на което са настъпили вредите на застрахованото имущество – лек автомобил марка "*******", модел „****“ с рег. № *** . От Протокол за ПТП № *******/14.01.2021 г., съставен от компетентен административен орган по контрола на движението по пътищата в Република България при РУ - Ботевград, се установява, че на 14.01.2021 г. на пътя между с. Скравена и гр. Ботевград по ПП т. 1 около 191,700 км. е настъпило ПТП, като водачът на лекия автомобил марка "*******", модел „** **“ с рег. № **** се е движил с несъобразена скорост и е застигнал и реализирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил. В протокола е отразено, че са налице видими щети по предната част на лекия автомобил марка "*******", модел „****“ с рег. № *****.

Този протокол съставлява годно доказателствено средство, тъй като по своята правна природа той представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК - съставен е от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.

290 ГПК с Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ… Протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП… и 2/ които се съставят… без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление. В първата от очертаните по-горе хипотези, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, 3 относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. …Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.“.

Установено е, че лекият автомобил, собственост на ищцата, е бил представен за оглед на застрахователя на 15.01.2021 г., като е видно от изготвения от последния опис, че са били констатирани 33 увредени детайла.

Уврежданията по лекия автомобил съответстват на механизма на ПТП и на деформациите по лекия автомобил, описани в протокола за ПТП. Предвид гореизложеното, може да бъде направен обоснован извод, че вредите по процесния автомобил са в причинноследствена връзка с реализираното произшествие. Следователно по делото е установено, че процесният вредоносен резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на процесното ПТП.

Предвид гореизложеното по делото са безспорно установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното право.

Следователно, спорен се явява единствено фактът дали със заплащането на сумата от 5 902,79 лв. /отделено като безспорно между страните по делото и видно от представено платежно нареждане от 19.02.2020 г./ застрахователят е обезщетил действително причинените имуществени вреди, които ищецът е претърпял при настъпване на процесното застрахователно събитие.

От допуснатата и приета от съда САТЕ се установява, че действителната пазарна стойност на увредения автомобил марка "*******", модел "*****" с рег. № ****** към датата на настъпване на застрахователното събитие – 14.01.2020 г., е 20 000,00 лв.

Установява се, че стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на повредите по процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие – 14.01.2020 г., е в общ размер на 14 854,01 лв., като вещото лице при определяне на цената е взело предвид стойността на нови резервни части. Експертът е посочил, че процентът на запазените части на лекия автомобил е около 75%. Вещото лице установява, че в процесния случай не е налице „тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт не надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила при прилагане на коефициент 0.5 към стойността на новите части съгласно Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според вещото лице в случай че методиката не е приложима, стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила и може да се счита, че е налице „тотална щета“. Според заключението на експертизата общата сума на запазените части и вторичните суровини възлиза на 15 020,00 лв., като при приспадане на горната сума от действителната стойност на автомобила се получава сума от 4 980,00 лв.