Решение № 120 от 27.05.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Свиленград, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100748 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.3 от ГПК осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1.

Производството е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕООД, с ЕИК 200644029, срещу К. Х. К. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и с правно основание чл.

79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за осъждане на ищеца да заплати на ответника следните суми по Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 година, сключен между ответника и Първа инвенстиционна банка АД, а именно: 4050.05 евро ( 7 904.11 лв.), представляваща главница по Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 година; сумата от 522.54 евро ( 1019.79 лв.), представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2020 година до 02.04.2024 година; сумата от 497.57 евро (971.07 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2024 година до 10.03.2025 година; сумата от 75.76 евро (147.85 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2025 година до 02.05.2025 година; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 08.05.2025 година до датата на пълното погасяване на главницата, по което е образувано ч.гр. дело № 436 от 2025 г., по описа на РС- Свиленград, по което съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на задължение на ответника по Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 година, сключен между Първа инвенстиционна банка АД, като кредитор, и К. Х. К., като кредитополучател.

По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 227.29 евро (8250 лв.), срещу задължение да бъде върнат на 100 месечни вноски, в срок до 20.01.2028 г., съгласно погасителен план. За предоставения кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитодателя възнаградителна лихва, уговорена в раздел II, т. 4 от договора.

Към датата на сключване на договора Годишният процент на разходите бил 10.79 %.

Посочва се, че кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 6312.09 евро (12 318.72 лева).

1

В раздел раздел II, т. 14 от договора било уредено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че е на 10.03.2025 г. е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок, поради което кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 17.03.2025 г. Ако не се приемело, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на тази дата, моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с надлежно връчването на ответника чрез особения му представител на препис от исковата молба на 17.12.2025 г.

Ответникът не бил погасил задълженията си към Банката в този срок, като Посочва се, че Ответникът е платил 6 броя погасителни вноски всяка от по 61.31 евро (119.65 лева) в общ размер на 613.80 евро (1197.90 лева) .

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Първа инвенстиционна банка“ АД на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2024 г. Посочва, че ответникът бил уведомен за цесията. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба на 17.12.2025 г..

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът чрез назначения му особен представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, но не посочва за кои вземания твърди да е настъпила давността и кога.

Оспорва съдържанието на документ - извлечение от счетоводните сметки на банката, като твърди, че същото не отговаряло на законовите изисквания, без да посочва на кои законови изисквания не отговаря, както и твърди, че същото било съставено въз основа на неоригинални и неподписани от ответника документи. Посочва, че кредита не е обявен за предсрочно изискуем, както и че ответника не е уведомен за прехвърляне на вземането на ищеца. Посочва, че кредитът е нищожен на основание чл. 21, ал.1 и чл. 22 от ЗПК и сключен в противоречие със ЗЗПП и ЗПК. Посочва, че договорът за кредит съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 и чл. 147 от ЗПК, без да се посочва кои клаузи твърди да са неравноправни. Прави доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 436/2025 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че с разпореждане на съда е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Х. К., ЕГН **********, за заплащане на следните суми: сумата от 7 904.11 лв., представляваща главница – неплатена сума по Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 година; сумата от 3 508.34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2020 година до 02.04.2024 година; сумата от 971.07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.04.2024 година до 10.03.2025 година; сумата от 147.85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2025 година до 02.05.2025 година; ведно със законната лихва, считано от 08.05.2025 година до датата на пълното погасяване на главницата.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на настоящото производство, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на осъдителния иск по чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

2

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна и от обективна страна.

От представените по делото доказателства и от изготвената по делото и приета съдебно счетоводна експертиза се установява, че Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 година е сключен между „Първа инвестиционна банка” АД, като кредитор, и К. Х. К., като кредитополучател, по силата на който е бил предоставен и усвоен кредит в размер на 4 227.29 евро (8250 лв.), срещу задължение да бъде върнат на 100 месечни вноски, в срок до 20.02.2028 г., съгласно погасителен план. Кредитът е усвоен от ответника на 21.10.2019 г. чрез превод по банковата му сметка. Лихвен процент (съгласно чл. 4.2 и чл. 6 от Договора и приетата съдебно-счетоводна експертиза) е в размер на 9.35 % на годишна база, а с включена месечна вноска от 119.65 лева годишния лихвен процент е в размер н 9.48 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 10.79 %. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от кредитора на 17.03.2025 г. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е платил по договора обща сума в размер на 406.79 евро (795.62 лева), от които 176.85 евро (345.89 лева) за погасяване на главница и 229.94 евро (449.73 лева) за погасяване на лихвата по договора.

Процесният договор за кредит представлява договор с потребител на услуга, респ. сключеният между страните договор придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.. В такъв случай, съдът служебно следва да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

След извършена дължимата служебна проверка, съда счита, че процесният договор не е нищожен и клаузите му не противоречат на закона или на добрите нрави, не съдържа неравноправни клаузи. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва от 9.48 % не противоречи на добрите нрави. Според приетото в практиката на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение- надвишаваща двукратния размер на законната лихва, определена с акт на МС. В настоящия случай, договорената лихва не надхвърля тези размери. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. §1, т. 1 от ДР на ЗПК, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, в приложимите Общи условия е посочено, какво е включено в размера на ГПР.

Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит, били прехвърлени от кредитора „Първа инвенстиционна банка АД“ на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2024 г. По делото е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него, от което се установява, че задължението на К. Х. К. по Договор за банков кредит № ************ от 18.10.2019 годин, е прехвърлено на “Фронтекс Интернешънъл” ЕООД.

О т „Първа инвенстиционна банка АД“ до ответника е изпратено писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката против него са изкупени от ищеца. Не се представят доказателства това уведомление да е изпратено и получено от 3 длъжника. Ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 183 от ГПК и представеното копие на обратна разписка е изключено от доказателствата по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване по отношение на ответника в случая н е се установява към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК. От „Първа инвенстиционна банка АД“ е представено до ответника писмо – уведомление за цесията, а именно че вземанията на банката към него са изкупени от ищеца, но липсват доказателства за получаването му от ответника. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Но за да има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му, което както се посочи не е налице по отношение на ответника и за конкретния договори за кредит.

Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК обаче, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 114 по т. дело № 362 по описа за 2015г на ВСК, решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.