Решение № 116 от 02.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Провадия, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100654 по описа за 2025 година

Производството е образувано по отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, предявен от „ЮЛ“ ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, ул ****** № 20, ет. 1 срещу М. С. И., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ****** № 26 за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ № IX-37, кв. 4 по КРП на с. ****** одобрен със заповед № 3225/01.08.1969г., с площ от 1750кв.м., при граници на имота имоти: улица, УПИ VIII-36, УПИ VII- 35, УПИ VI-34, УПИ V-34 и УПИ Х- 38, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 65кв.м. и селскостопанска постройка със застроена площ от 40кв.м., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 21/17.01.2025г. на нотариус рег. № 773 на НК;

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба:

Собственик е на процесния имот въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 57/2007г. на нотариус рег. № 225 на НК сключен с Л.С.К. и В. Д. К..

Предвид пътуванията на едноличния собственик на капитала на дружеството С.Б. до ****** и обратно, той се доверил на съсед, на който оставил ключ за имота, за да го наглежда и му сигнализира в случай на нередности. От придобиването на имота се сочи, че г- н Б. е посещавал имота винаги, когато е бил на територията на страната. При поредното му идване в България, влязъл в двора на къщата, тъй като входната врата не била заключена.

Минути след това се появила непозната за него жена, която му заявила, че се казва М.. С помощта на придружаващия го, разговарял с нея относно повода, поради който тя е в имота му. Жената му съобщила, че е собственик на имота, но нямала документ за собственост.

Предложила му да му плати, за да го купи. С цел избягване на конфликт, г-н Б. си тръгнал и след справка в СВп установил, че на 25.01.2025г. М. И. се е снабдила с КНА за имота му.

Твърди, че имотът е закупен от дружеството с цел инвестиция и всички ремонти по поддръжката му са заплащани от ищеца. Оспорва се ответницата да е имала фактическа власт върху имота, респ. да го е придобила по давност. В тази връзка оспорва констатациите на нотариуса за давностно владение и придобиване на право на собственост от ответницата.

1

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорват като неоснователен.

Твърди, че се легитимира като собственик с КНА № 21/2025г. на нотариус рег. № 773 на НК, с което правото й е признато въз основа на упражнявано от нея от 2014г. до 2025г. и понастоящем владение. Посочва, че през целия този период владението й е било непрекъснато, спокойно и явно до датата на подаване на исковата молба. Сочи, че никога и по никакъв повод не е била обезпокоявана от ищеца и/или трето лице по повод осъществяваната от нея фактическа власт върху имота. След като се е установила в имота през м.07.2014г. е предприела действия по неговото ограждане, започнала е да обработва земята и събира плодове. Заплащала е консумативи за потребени ток, вода и интернет. След снабдяване с документ за собственост заплатила и дължимите за имота данъци от 2020г. насам. През 2019г. направила ремонт на част от покрива, сменила дограмата на постройката в имота. Твърди тези й действия по лично ползване на имота, стопанисване, облагородяване и опазване, да са извършвани през всичките години явно, така че ищцовото дружество е имало възможност да се защити. Затова и предвид на упражняваната фактическа власт върху имота в периода м.07.2014г-2025г. твърди да е придобила правото на собственост по давностно владение, което й право е било и надлежно признато от нотариус в производство по чл. 587 ГПК.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като по реда на чл. 145 ГПК се уточнява, че представляващият ищцовото дружество е посещавал имота редовно, когато е бил на територията на страната, имал е свободен достъп до него, извършвал е дребни ремонти по къщата и не е установявал други лица в него. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. Ангажира писмена защита.

В съдебно заседание отговорът на исковата молба се поддържа. Уточнява, че е получила владението от свекъра си, който е имал ключове за имота и го е предоставял за ползване на други лица през годините. Отсъствието му от България и незаинтересоваността на г- н Б. към имота му 5-6години, е мотивирало свекърът й да й предостави ключовете на имота, за да го ползва. Искането е за отхвърлянето на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Той е допустим, доколкото ищецът заявява собственически права на основание договор за покупко- продажба от 2007г., а ответникът твърди да се легитимира като собственик по давностно владение, което право му е било признато с КНА № 21/2025г.

С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, както в случая, което се оспорва при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Така претендираното от ищеца право обуславя и интереса от предявяване на отрицателния установителен иск и се включва в предмета на доказване, но не и в предмета на иска. При отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. И ако ответникът не докаже придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 2

ЗС способи, искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на вещта.

Спецификата определя и предмета на делото- правото на собственост на ответника, който дължи да докаже, че е собственик по давностно владение, което право е признат с КНА № 21/2025г.

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното право върху имота и опровергаване на легитимиращото на КНА № 21/17.01.2025г.

В тежест на ответника, е да установи, че се легитимира като собственик на основание давностно владение установено през 2014г., което право е удостоверено с КНА № 21/17.01.2025г.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С договор за покупко- продажба по НА № 57/03.09.2007г. на нотариус рег. № 225 на НК, ищцовото дружество представлявано от управителя С.Б. е придобило собствеността върху процесния имот.

С КНА № 21/17.01.2025г. на нотариус рег. № 773 на НК. ответницата е призната за собственик по давностно владение на процесния имот.

За установяване твърденията на ответницата за упражнявана от нея фактическа власт върху имота във въведения период 2014г. и към датата на подаване на исковата молба07.05.2025г. от значение по делото са ангажираните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели- Г. Й. и Х. С.ов.

В показанията си двамата свидетели свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. Й. живее в селото и се познава с ответницата отпреди 2010г. Била снаха на доведен брат на баща й. Чичо й живеел в съседство на процесния имот и тя често посещавала имота. М. дошла с мъжа си и двете деца в селото през 2013г. и се нанесли да живеят в процесния имот. От чичо си знае, че имотът е бил на един англичанин, който преди много години оставил на чичо й ключовете за къщата и една червена кола, за да ги наглежда.

Тя не е виждала англичанина там. Познавала предишните собственици на имота. През м.януари 2014г. М. и семейството се нанесли в имота, като преди това го разчиствали. Чичо й ги пуснал да живеят там, понеже в неговата къща, където се настанили 2013г. било тясно.

Не й е известно да е имало някаква уговорка в тази връзка, доколкото М. била част от семейството. Чичо й им казал да живеят там. Къщата била за ремонт, макар че преди години по нейн спомен бил правен такъв. Преди да се нанесат в къщата живеела друга жена с три деца, но чичо й се ядосал понеже не си плащала сметките и не поддържала имота. М. и мъжът й почистили и ремонтирали къщата. Чичо й продал колата на англичанина, защото ръждясала и пречела. Сочи, англичанинът да не е търсил контакт с чичо й и от него е чувала да казва, че предполага човекът да е починал, защото не се е обаждал и не е идвал. Описва дворът да е с каменна ограда от едната страна, а от страната на имота на чичо й, оградата се срутила. Имало порта и градина, за която М. се грижела. През годините подменили дограмата и ремонтирали покрива.

Св. С.ов познава ответницата. Посочва, че живее в къща, в съседство на неговата от около 10г. Описва имота като двор с къща. Знае, че имотът е на някакъв англичанин, който като си заминал оставил на свекъра на М. ключовете за къщата. През 2013г. свекърът на М. настанил в къщата някаква жена, но после я изгонил понеже не си платила сметките за ток и вода. След това свекърът на М. я настанил в къщата с мъжа и децата им. Правили покрива 3 на къщата и каменната ограда. Посочва, че е виждал англичанина преди да си замине, което било преди много години. След като оставил ключове за къщата и колата си, повече не го бил виждал. Синът му го видял преди 3-4 месеца да чука по портата на къщата. След като го попитал какво става, англичанинът казал на сина му, че къщата е негова, на което синът му го уведомил, че в къщата живее М. от повече от 10г. В него момент М. била на работа и англичанинът си тръгнал. От М. знае, че е купила къщата, но не знае от кого и за колко пари.

Знае, че М. се е настанила в къщата през 2014г., след като свекърът й я е пуснал да живее там. От свекъра й знае, че англичанинът не се обаждал и не му пращал пари за нищо. След като М. и семейството й се нанесли там, други хора не бил виждал. През 2013г. имало други хора.

В показанията си свидетелите на ответника Р.Щ. и Г.А., свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. Ю. познава С.Б. от 2007г. По молба на нейна приятелка той отседнал в дома й, докато е в България. Пристигнал, за да си купува имоти тук. Останал седмица в дома й, закупил няколко имота. Този в ****** бил с къща, която ставала за живеене. Къщата конструктивно не била добре, но имала мебели и можело да се живее там. В двора, голям около два декара, имало барбекю и беседка, с тухлена ограда около 2метра и нещо. Влизало се от дървена порта. Тя го завела до къщата и обядвали тогава. Когато С. купил къщата им казал, че понеже не живее в България за поС.но е оставил ключ на съседката Й., за да наглежда имота и ако има проблем да има достъп до него. Взел си и една стара кола, която да ползва, докато е в България. Оставил я паркирана в двора, а ключ за нея на съседите.

След това в имота ходила миналата година около края на април- началото на м. май, заедно със сина си. Тогава С. пристигнал в България и останал в дома им. Двамата го завели до ******. Когато пристигнали видели, че оградата била частично разрушена. В двора имало прострени дрехи и детско колело. Потърсили съседката Й., но нямало никой в имотасъседен на неговия. И колата я нямало. Видели на улицата друг човек и го питали дали в имота живее някой. Човекът им казал, че в имота живее М., която купила къщата преди 4 месеца от някакъв англичанин. Учудил се, че С. е собственика й. Човекът им казал, че М. е на работа и че се прибира към 17,30ч. Изчакали я да се прибере. Срещнали се с нея, казали й че това е собственикът на къщата, при което жената им казала „да, ще се разберем нещо, ще я купим от него“. Не знае колко често С. се е прибирал в България, но двамата поддържали връзка по интернет. Споделял е, че всичко е наред и че комуникирал с Й., но явно тя го е подвеждала. Разбрали, че М. е снаха на Й..